Решение № 622 от 26.09.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Благоевград, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210100026 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, против Н. М. Й., ЕГН **********.

Навежда се в молбата, че на 29.10.2021 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.08.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, като съгласно договора за цесия вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Н. М. Й., произтичащо от договор за потребителски кредит № 4000895044 от дата 27.06.2018 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Навежда се, че договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ТБИ/4000895044 от 29.10.2021 г. от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, изпратено с известие за доставяне.

Навежда се, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес.

Поддържа се, че съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, 1 администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин.

Прави се довод, че ето защо в извлечението на приложение № 1 са включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица са заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В приложение № 1 и договора за цесия е заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай.

Навежда се, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар.

1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на приложение № 1 са включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица са заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В приложение № 1 и договора за цесия е заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай.

Поддържа се, че съгласно чл. 3.6. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от “Ти Би Ай Банк” ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на Банката с Изх. № УПЦ-ПТБИ/4000895044 от 29.10.2021 г. чрез Български пощи. Писмото е поучено от ответника чрез член на домакинството.

Поддържа се, че към исковата молба представя ищеца заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на “Ти Би Ай Банк” ЕАД с Изх. № УПЦ-ПТБИ/4000895044 от 29.10.2021 г.. и моли съда да връчи същото на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о, и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о..съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от 2 исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Твърди се, че на 27.06.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като Заемодател и Н. М. Й. като Заемател е сключен договор за потребителски кредит с № 4000895044, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.

Договора за потребителски кредит съдържа съгласие на Кредитополучателят, че е запознат и приема Общите условия към договора за потребителски кредит, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е удостоверено с подписване на последните от страна на Кредитополучателя.

Съгласно сключения договор за потребителски кредит за закупуване на стока или услуга, Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 446.88 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.

Кредиторът е превел кредитните средства по Договора за закупуване на стока или услуга по банкова сметка на трето лице - продавач или доставчик на стоката, избран на от потребителя, на основание фактура или протокол за приемане на закупена стока (неразделна част от настоящия договор). Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 523.36 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 76.48 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.07.2020 г., на 24 броя месечни погасителни вноски, като първите 23 броя вноски са в размер на 21.81 лв., а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 21.73 лева. Съгласно клаузите към договора за кредит, при забава на плащанията Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 06.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Поради посоченото обстоятелство бил принуден ищеца да потърси правата си по съдебен ред, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

По така издадената заповед за изпълнение, е подадено възражение, което обуславя интереса от настоящето производство. Ответникът не изпълнил безусловно поетото задължение да заплати в пълен размер сумата.

Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземането, както следва: - 446.88 лв. (четиристотин четиридесет и шест лева и 88 стотинки) - представляваща неизплатена главница по Договор за заем; - 76.48 лв.

(седемдесет и шест лева и 48 стотинки) представляваща договорна лихва, дължима за периода от 05.08.2018 г. до 05.07.2020 г.; - 197.98 лв. (сто деветдесет и седем лева и 98 стотинки) - лихва /обезщетение/ за забава, за периода от 06.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, ведно със законната лихва от 30.08.2022 г. до окончателното 3 плащане, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва исковете. Навежда се, че договорът е недействителен, нищожен.

Навежда се, че съгласно чл.9.4. от договора при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие, която се начислява върху просрочената сума за периода на просрочието.

От това следва, че върху просрочената месечна погасителна вноска се начислява лихва.

Месечната погасителна вноска съгласно процесния договор се състои от два компонента главница и възнаградителна лихва. При това положение и съгласно разпоредбата на чл.9.4. от договора лихвата за просрочеие се начислява не само върху остатъка от главницата по кредита но и върху остатъка от възнаградителната лихва по кредита, от което следва, че в случая се касае за начисляване на лихви върху лихви / анатоцизъм/. Сочи се, че разпоредбата н а чл. 294, ал.2 от ТЗ предвижда възможност за начисляване на лихва върху .лихва и нейната дължимост само ако е уговорена, но съгласно разпоредбата на 2 94, ал. 1 от ТЗ, това е допустимо само между търговци, какъвто не е настоящия казус. Сочи се, че с Решение № 66 от 29.07.2019 година на ВКС на РБ, Търговска колегия, Второ отделение, по Търговско дело N 1504 по описа за 2018 година, ВКС е дал конкретен, ясен и категоричен отговор на този въпрос, а именно: „..Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по сисъла на чл.10, ал.З 33А, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.”

Поддържа се, че съгласно точка 18 от Тълкувателно решение № 4 от 2013 година на ОСГТК, постановено на 18.06.2014 година „ вземането произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо само ако кредитора е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, преди подаването на заявлението за издаване на заповед. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от 3KII, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.”

Навежда се, че разпоредбата на чл.16.2 от договора сочи, че при забава в изплащането на три поредни месечни погасителни вноски, цялото кредитно задължение става предсрочно изискуемо. Що се касае до предвидената в същата разпоредба автоматична предсрочна изискуемост горепосоченото Тълкувателно решение № 4 от 2013 година, а и последващата съдебна практика в тази насока категорично изключват автоматично настъпване на предсрочна изискуемост, като съвсем ясно и недвусмислено сочат, че тя трябва да бъде обявена и длъжника трябва да бъде уведомен за това. В съдържанието на 4 обстоятелствената част на исковата молба обаче не се сочат, а и не се установяват дори и косвени данни кредиторът да е предприел действия, с които надлежно да е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и да е уведомила длъжника за това.

Навежда се, че съгласно разпоредбата на чл.21.1 от договора при предоставяне на целеви потребителски кредит зaдължeниятa на потребителя възникват от първата доставка на стоката. В разпоредбата на чл.8 от договора изрично е посочен вида на стоката, за която е отпуснат потребителския кредит. В съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба обаче не се сочат, а и не се установяват дори и косвени данни дали стоката предмет на договора за потребителски кредит изобщо е доставена, или ако същата е доставена кога е станало това за да се установи по категоричен и безспорен начин от кога потребителят следва да изпълнява задълженията си по продесния договор и най - вече задължението за заплащане на месечни погасителни вноски.

Разпечатката съдържа 31 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14114c53-5906-4dd6-b67d-9feeddb5ba13