Решение № 5310 от 26.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5310 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100513017 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20049965/25.07.2022 г., постановено по гр. д. № 75386/19 г. по описа на СРС, 25 състав, е прекратено производството по делото по предявения от В. В. А. срещу Етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, иск за отмяна на решение, взето от Общото събрание на етажната собственост, проведено на 29.11.2019 г., обективирано в т. 5 от съставения протокол, а именно – за определяне на вноска за управление и поддръжка на паркоместа /гаражи/ в сутерена на сградата. С решението е отменен по предявения от В. В. А. срещу Етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, решение на Общото събрание на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул.

****, проведено на 29.11.2019 г., по т. 1, 2, 3 и 4 от дневния ред, като са отхвърлени предявените от В. В. А. срещу Етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, искове по чл.

40 ЗУЕС по отношение на останалите взети решения по т. 6 и 7 на Общото 1 събрание на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул.

****, проведено на 29.11.2019 г. С решението Етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, са осъдени да заплатят на В. В. А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените в производството пред СРС разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 428,58 лв., а В. В. А. е осъден да заплати на Етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.

София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените в производството пред СРС разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 157,14 лв.

С определение № 20059206/26.09.2022 г., постановено по гр. д. № 75386/19 г. по описа на СРС, 25 състав, е допуснато изменение на решение № 20049965/25.07.2022 г. по гр. д. № 75386/19 г. по описа на СРС, 25 състав, в частта относно разноските, като Етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, са осъдени да заплатят на В. В. А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените в производството пред СРС разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 348,57 лв., а В. В. А. е осъден да заплати на Етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените в производството пред СРС разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 214,28 лв.

Подадена е въззивна жалба от В. В. А. срещу решение № 20049965/25.07.2022 г. по гр. д. № 75386/19 г. по описа на СРС, 25 състав, в частта, в която е отхвърлен иска за отмяна на решение по т. 6 от дневния ред на Общото събрание на етажната собственост на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, проведено на 29.11.2019 г.

Поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на процесуалния закон, като е оставил без уважение релевантни и своевременно направени доказателствени искания, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗУЕС и чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС следва извода, че размерът на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ следва да е съобразен поне приблизително с предвидените ремонти и/или с вече извършените 2 такива. Твърди, че първоинстанционният съд при постановяване на решението не е обсъдил събраните по делото доказателства /показания на св. Кръстева и Тодорова/, от които е видно, че както предишният, така и настоящият управител на етажната собственост, са отказали да представят каквито и да е отчети. Поддържа, че размерът на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ не е само въпрос на целесъобразност, както и че съдът е длъжен да изследва законосъобразността на размера на вноските за този фонд, независимо от това, че чл. 50 ЗУЕС не поставя лимит на размера на вноските. Твърди, че с оглед направеното възражение за злоупотреба с право съдът е бил длъжен да разгледа и изследва дали приетите суми отговарят на необходимостите на сградата. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - Етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Поддържат, че решението в обжалваната част не противоречи на императивни материалноправни норми на ЗУЕС, поради което следва да бъде потвърдено. Посочват, че съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС размерът на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ се определя с решение на Общото събрание съобразно притежаваните идеални части, а съгласно чл.

11, ал. 1, т. 5 и 7 ЗУЕС Общото събрание определя размера на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“. Поддържат, че от посочените разпоредби следва извода, че вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ следва да бъдат пропорционални на притежаваните идеални части и именно това са императивните изисквания на ЗУЕС, които следва да бъдат спазени. Считат за неоснователни доводите на въззивника, че определянето на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ е обусловено от извършването на конкретен ремонт и предварително приемане на план за ремонти. Поддържат, че от анализа на законодателната уредба на фонд „Ремонт и обновяване“ в ЗУЕС следва извода, че фондът се създава с цел осигуряване на налични средства, предназначени да се използват за бъдещи ремонти, които много често са непредвидени, поради което е невъзможно разходите за ремонт да бъдат изначално предвидени при определяне на размера на вноската във фонда.

Посочват, че подобна възможност е допустима единствено, когато се касае за 3 текущи и планирани ремонти, но и в този случай средствата за тях могат да бъдат посрещнати от събраната във фонд „Ремонт и обновяване“ наличност. В тази връзка поддържат, че становището на въззивника, че решението за определяне на размера на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ е незаконосъобразно поради липса на предварително обявен план за ремонти, не намира опора в закона. Посочват, че от протокола от проведеното на 29.11.2019 г. Общо събрание на етажната собственост е видно, че при вземане на оспореното решение по т. 6 от дневния ред е било проведено обсъждане какви са ремонтните нужди на сградата, стойността им и за какво биха били използвани средствата от фонда, като по този начин е било спазено изискването на закона събраните или подлежащите на събиране средства във фонда да бъдат разходвани за ремонт и обновяване на общите части на сградата. Считат за неоснователни доводите на въззивника, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон като не е разгледал заобикалянето на закона като основание за незаконосъобразност на оспореното решение. Посочват, че заобикалянето на закона е основание за нищожност на договорите, предвидено в чл. 26 ЗЗД, а съгласно константната съдебна практика решенията на Общото събрание на етажната собственост не са договори, а представляват особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел, поради което по отношение на законосъобразността на тези решения са приложими предвидените ЗУЕС и ЗС правила, а не – ЗЗД. В тази връзка посочват, че в ЗС и ЗУЕС заобикалянето на закона не е предвидено като основание за незаконосъобразност на решенията на Общото събрание, поради което това основание не е приложимо. Твърдят, че в ЗУЕС е установен единствено механизма за определяне на размера на вноските /съобразно притежаваните идеални части/, но не и минимален и максимален размер, поради което ако размерът на вноската по съответното перо не съответства на нуждите, то това несъответствие следва да бъде коригирано с ново решение на Общото събрание чрез увеличаване или намаляване на вноската, което обаче е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. Поддържат, че не са налице твърдяните от въззивника процесуални нарушения, които да са довели до невъзможност за събиране на допустими и относими доказателства. Молят за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират разноски.

4

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

Ищецът В. В. А. твърди, че е собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда с административен адрес: гр. София, ул. ****. Поддържа, че на 29.11.2019 г. е било проведено Общо събрание на етажната собственост на жилищната сграда с адмистративен адрес: гр. София, ж. к. „Студентски град“, ул. ****. Твърди, че приетите решения по т. 1 – 7 от дневния ред на Общото събрание, проведено на 29.11.2019 г., противоречат на императивни материалноправни разпоредби на ЗУЕС, като излага подробни съображения за незаконосъобразност на всяко едно от тях. Посочва, че решението по т. 6 от дневния ред, според което „считано от 01.01.2020 г. вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ да бъдат по 50,00 лв. на 1 % идеална част за срок от 3 месеца. Срок на плащане – 5 – то число на месеца“, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като противоречи на императивни норми на ЗУЕС. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗУЕС вноските следва да се определят на квадратен метър притежавана идеална част, а не – на процент.

Посочва, че с решение от 13.02.2019 г., което е влязло в сила, е приет размер на вноските от 50,00 лв. на 1 % идеална част от общите части на сградата, като в диспозитива на решението е прието, че след събиране на сумата от 10 000 лв., ще бъде свикано ново общо събрание, на което ще бъде приет нов размер на вноската. Поддържа, че ищецът е внесъл вноската си по откритата банкова сметка със специално предназначение, но не е бил представен нито отчет за извършените ремонти и обновяване на сградата, нито план за извършването на такива, поради което не става ясно на какво основание и с каква цел се събират средствата в този фонд. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразни решенията по т. 1 – 7 от дневния ред на Общото събрание на етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, проведено на 29.11.2019 г. Претендира разноски.

Ответникът - Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, проведено на 29.11.2019 г., не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. С молба от 17.09.2020 г. процесуалният му представител оспорва исковете като неоснователни, както и взетите 5 решения са законосъобразни. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми /т. 1 от ТР № 1/13 г. по тълк. дело № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/.