Определение № 10407 от 16.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10407 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: *** КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от *** КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110127621 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Х. Н. против Р. С. К., Г. В. К. и Д. В. К.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в указания срок са постъпили писмени отговори.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал1.

ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за доклад на делото.

Писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.

Следва да се изиска делото на 118-ти с-в.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът А. Х. Н. твърди в подадената на 14.05.2025 г. искова молба и в молба уточнение от 11.06.2025 г., че е сключил с ответницата Р. С. К. и с наследодателя на ответниците Г. В. К. и Д. В. К. – *** Г.ев К. – договор за продажба на недвижим имот № 151/05.04.2007 г., по силата на който ищецът броил сумата от 700 лв. продажна цена, а продавачите предали владението на имот с № 013411. С решение № 223580 от 24.09.2019 г. по гр.д. № 63988/2016 г., СРС, 118-ти с-в, влязло в сила на 07.03.2023 г., договорът бил прогласен за нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Продавачите по договора обаче не върнали на ищеца като купувач сумата от 700 лв., въпреки че получили обратно владението върху имотите по нот.акт. Ето защо и съобразно квотите в наследяването ищецът моли съда да осъди ответницата Р. С. К. да заплати сумата от 466,66 лв. (238,3 0 евро), а ответниците Г. В. К. и Д. В. К. по 116,67 лв. (59,65 евро), ведно със законната лихва от 14.05.2026 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът Г. В. К. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че сумата от 700 лв.

1 не е платена. Твърди и че не бил канен да възстанови сумата на ищеца. Твърди, че квотата му в задължението е 38,89 лв., до който размер признава иска. Твърди, че квотата на покойния му баща е 1/6 част от сумата, а на майка му 5/6 ид.ч. Сочи, че по изп.д. № 289/2023 г. на ЧСИ *** ищецът дължал на ответника 250 лв. разноски, с което вземане ответникът прави възражение за прихващане на пасивното вземане – ищцовата претенция и законната лихва върху нея от датата на исковата молба до датата на отговора на исковата молба 27.08.2025 г. Твърди, че не е дал повод за спора. Претендира разноски.

Ответниците Р. С. К. и Д. В. К. оспорват исковете. Твърдят, че квотата на Д. К. в задължението е 38,89 лв., а на Р. К. 116,67 лв., до който размер признават исковете. Сочи, че по изп.д. № 289/2023 г. на ЧСИ *** ищецът дължал на ответницата Д. К. 250 лв. разноски, а на ответницата Р. К. дължал разноски от 250 лв. по изпълнителното дело, 300 лв. адвокатски хонорар пред ВКС, 75 лв. разноски пред въззивната инстанция и 414,67 лв. разноски пред първата инстанция. С посочените суми правят волеизявление за прихващане на пасивното вземане – ищцовата претенция и законната лихва върху нея от датата на исковата молба до датата на отговора на исковата молба 20.10.2025 г. Твърдят, че не са поводи за спора.

Претендират разноски.

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и възражения за прихващане по чл. 103 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже сключването на процесния договор и твърдените пороци, водещи до твърдяната нищожност на договора, и че е заплатил по договора претендираната като недължимо платена сума, както и, че всеки един от ответниците отговаря за съответната квота от задължението.

УКАЗВА на ответниците, че в тяхна тежест е да докаже основание за задържането на платената сума, както и с оглед възражението за прихващане – съществуването на активното вземане, твърдяно от всеки ответник, компенсируемост на двете вземания.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор от 05.04.2007 г., както и, че с влязло в сила съдебно решение той е прогласен за нищожен.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, приложени към исковата молба и отговора на същата, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази становище по представените от ответника доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА от 118-ти с-в за прилагане посоченото дело.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

НАСРОЧВА делото за 13.05.2026 г. от 14:30, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищеца – с препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2