Решение № 59 от 07.02.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Русе, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20244500500504 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от “ДЕИД 24“ ЕООД-Русе, представлявано от управителя Д. И. С., чрез адв.В. В. от АК-Русе, против Решение № 403 от 26.03.2024 г., постановено по гр.дело № 1637/ 2023 г. по описа на РРС, с което бил обявен за окончателен сключения на 17.10.2022 г. между тях и насрещното дружество предварителен договор за покупкопродажба на две вещи-Специален автомобил марка “Мерцедес”, модел “Актрос”, с рег.№ Р 9492 КН, рама № WDB9634051L926845, двигател № 470906С0134055 за сумата от 11 250 лв., без ДДС, и Ремарке за товарен автомобил марка “Лор”, модел "Евролор", с рег.№ Р 2591 ЕЕ, рама № VGYC2H99S8EL52847 за сумата от 12 900,83 лв., без ДДС. Считат, че обжалваният акт е недопустим.Иска се обезсилването му и делото да бъде изпратено на родово компететния Окръжен съд-Русе за разглеждане на спора по същество. Развити са доводи и за неправилност на решението, поради необоснованост и незаконосъобразност. В тази връзка се иска отмяна на акта.

Претендират присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна “ТОП КАР“ ЕООД-Шумен, представлявано от управителя В. И.П., чрез адв.Б. Д. от АК-Русе, своевременно са подали отговор на въззивната жалба. Считат същата за неоснователна.Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като им се присъдят разноски за въззивното производство.

1

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред районния съд е било образувано по молба на “ТОП КАР“ ЕООД-Шумен срещу “ДЕИД 24“ ЕООД-Русе по два обективно съединени иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД да бъдат обявени за окончателни сключените между тях на 17.10.2022 г. предварителни договори за продажба на МПС / Вид: специален, марка “Мерцедес”, модел “Актрос”, с рег.№ Р 9492 КН, рама № WDB9634051L926845, двигател № 470906С0134055/ и на ПС / Ремарке за товарен автомобил марка “Лор”, модел "Евр“лор", с рег.№ Р 2591 ЕЕ, рама № VGYC2H99S8EL52847/, двете собственост на дружеството-продавач, за сумите съответно от 11 250 лв. и от 12 900,83 лв., без ДДС, които цени били изплатени от ищеца, в качеството му на купувач, по банков път на насрещната страна на 18.10.2022 г., за което продавачът издал данъчна фактура. Ответникът се задължил да прехвърли собствеността на вещите не по-късно от 31.03.2023 г. За превозните средства имало наложен ПАМ чрез смъкване на регистрационни номера за срок от 6 месеца.Във връзка с това обстоятелство, страните постигнали съгласие прехвърлянето на собствеността да стане след отпадане на ограничението.Срокът изтекъл, но въпреки водените помежду им разговори, продавачът не предприел действия да изпълни договорните си задължения, включително и след като му била връчена нотариална покана от купувача за уреждане на отношенията им по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД.

С отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за родова неподсъдност на спора, поддържано и във въззивната жалба, като са развити доводи, че стойността на договора, който се иска да бъде обявен за окончателен, при включен ДДС, възлиза на 28 981 лв., а съгласно разпоредбата на чл.104 ал.4 от ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. и претенцията по чл.19 ал.3 от ЗЗД не е сред изключенията, визирани в цитираната процесуална норма. Сочат, че самият ищец в обстоятелствената част на молбата си твърди, че между дружествата е сключен само един предварителен договор за покупко-продажба на две превозни средства, за които уговорената цена била платена, за което от продавача била издадена фактура за общо 28 981 лв., с вкл. ДДС. Тази стойност се явява цена на иска според правилото на чл.69 ал.1 т.4 пр.4 от ГПК и върху нея съдът е събрал държавна такса за производството.

Действително по гр.дело № 1637/2023 г. основният съд не е взел становище по направеното от ответника възражение по чл.119 ал.1 от ГПК.

Настоящият състав обаче намира, че то е неоснователно.

2

На първо място, в исковата молба ищецът изрично е заявил, че предявява два обективно съединени иска и претендира да бъдат обявени за окончателни предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 17.10.2022 г. и предварителен договор за покупко-продажба на ПС от същата дата, с посочена отделна цена за всяка вещ. Това искане е възпроизведено в определенията на РРС по чл.140 от ГПК от 26.07.2023 г. и по чл.146 ал.1 от ГПК от 31.01.2024 г., както и в това от 23.03.2023 г., с което е била оставена без уважение молбата по чл.389 от ГПК да бъде допуснато обезпечение на предявените исковете. Вярно е, че в обжалваното решение разграничението не е направено прецизно и се говори само за един иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД. В диспозитива на акта обаче докладчикът все пак е посочил отделната стойност на всяка от вещите, така, както е уговорено в контракта и както е претендирал ищецът, като в производството е нямало спор, че уговорките между страните относно превозните средства са материализирани само в един документ.

Окръжен съд-Русе възприема тезата на въззиваемото дружество, че в случая се касае до предварителни договори за две превозни средства, като от представените в производството доказателства се установява, че цената за всяка вещ е определена и платена отделно, макар и уговорките да са обективирани в един контракт и да е била издадена обща фактура за извършените от купувача престации.

Отделно от това, видно от чл.3 и чл.5 от договора, страните имат различна договорка относно товарния автомобил и ремаркето-само за МПС продавачът се е задължил да прехвърли собствеността веднага след заплащане на продажната цена и пак само за него купувачът е поел ангажимент разноските по прехвърлянето, за застраховка, технически преглед и за пътен данък да са за негова сметка.Изложеното налага извод, че между страните има сключени самостоятелни предварителни договори за всяка една движимост и всеки от съконтрахентите има право да иска обявяването за окончателен по отделно за всяко от превозните средства, предмет на договора / в този смисъл е напр. Решение № 367 от 27.01.2015 г. по гр.дело № 5852/2013 г., ВКС, IV г.о./. Ирелевантно за спора е обстоятелството в какъв размер съдът е събрал държавна такса.

На следващо място, дори да се приеме тезата на въззивника, че цена на иска се явява общата стойност на договора, то в случая тя възлиза само на 24 150,83 лв., което е под размера, визиран в чл.104 т.4 от ГПК, поради което правилно РРС е разгледал спора, иницииран от “ТОП КАР“ ЕООД. Този извод се налага от съдържанието на контракта, предмет на производството по чл.19 ал.3 от ГПК. Никъде в документа няма отбелязано, че в цената на вещите не е включен следващия се за сделките ДДС, поради което приложим се явява чл.67 ал.2 от ЗДДС.

В трайната практика на ВКС е възприето, че обявявайки един предварителен договор за окончателен, съдът не може да внася промени в неговото съдържание, нито по своя инициатива, нито по почин на страните.В 3 решението си той следва да възпроизведе клаузите на обещания договор така, както те са били формулирани от съконтрахентите по предварителния договор.Никоя от страните по спора не твърди, че сключеният между тях контракт от 17.10.2022 г. впоследствие е бил променен в изискуемата по закон писмена форма по отношение цената на превозните средства. При това положение е без значение обстоятелството, че при издаване на фактура за платената цена на 17.10.2022 г., продавачът е начислил ДДС за покупкопродажбите на двете превозни средства, респективно данъкът е бил преведен по банков път от купувача на 18.10.2022 г.

По същество на спора “ДЕИД 24“ ЕООД считат, че обжалваното решение е неправилно, поради това, че основният съд не е обсъдил надлежно приетите в производството доказателства поотделно и съвкупно, включително неправилно е възпроизвел част от тях, като по този начин приел за установени факти, които не са настъпили.

Настоящият състав не споделя това виждане.От събраните в производството доказателства безспорно се установява, че на 17.10.2022 г. между страните са възникнали облигационни взаимоотношения във връзка с процесните превозни средства.Волеизявленията на съконтрахентите са обективирани в предвидената по закон писмена форма, определен е предметът на съответния окончателен договор, цената на сделките и задълженията на договарящите.Ищецът е доказал, че е изправна страна по облигационните връзки. Няма спор, че продавачът не е изпълнил поетите договорни задължения да прехвърли собствеността на превозните средства.Ангажираните в производството доказателства удостоверяват, че въззивникът е собственик на двете вещи. Това е така и към момента на разглеждане на спора пред тази инстанция. По делото има данни, че след подписване на процесния контракт, “ДЕИД 24“ ЕООД са сключили друг предварителен договор за покупко-продажба на същите вещи с трето дружество, като техните взаимоотношения са предмет на спор по търг.дело № 83/2023 г. по описа на Окръжен съд-Русе, който към момента не е приключил с влязъл в сила съдебен акт. В него производство “ДЕИД 24“ ЕООД също се явяват ответник, като там искът е признат. По двете дела са допуснати обезпечения в полза на съответния ищец, чрез налагане на запор върху двете превозни средства, като купувачът по втория предварителен договор пръв е привел в действие издадената му обезпечителна заповед. Независимо от това обстоятелство обаче, настоящият състав намира, че липсват законови пречки да бъде обявен за окончателен предварителният договор, сключен с “ТОП КАР“ ЕООД от 17.10.2022 г. Неоснователни са и доводите на въззивника, че не са спазени изискванията на чл.264 ал.1 от ДОПК, съобразно която прехвърлянето на собствеността на превозните средства би могло да се извърши само, ако публичните държавни и общински задължения на страните по договора са заплатени. Липсата на тежести от такъв характер е било установено с представено от ищеца У-ние изх.№ 180202400039571/12.02.2024 г. по чл.87 от ДОПК, издадено от ТД на НАП, офис Русе, а при служебно 4 извършена справка по търг.дело № 83/2023 г. по описа на РОС, настоящият състав констатира, че през м.април 2023 г. там ответникът е декларирал липсата на задължения на дружеството за данъци, мита и осигурителни вноски.При тези данни следва да се приеме, че към настоящия момент няма законови пречки да бъдат обявени за окончателни възникналите на 17.10.2022 г. между страните взаимоотношения по повод покупко-продажбата на двете превозни средства, собственост на “ДАИД 24“ ЕООД. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено.

В тежест на “ДАИД 24“ ЕООД са направените от насрещната страна разноски пред тази инстанция.

По изложените съображения, Окръжен съд-Русе

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 403 от 26.03.2024 г., постановено по гр.дело № 1637/2023 г. по описа на Районен съд-Русе.

ОСЪЖДА “ДЕИД 24“ ЕООД, ЕИК 204784822, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, пл.“Свобода“ № 7, вх.1, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Д. И. С., със съдебен адрес: гр.Русе, *******, чрез адв.В. М. В. от АК-Русе, да заплатят на “ТОП КАР“ ЕООД, ЕИК 127585038 , със седалище и адрес на управление: гр.Шумен ул.“Владайско въстание“ № 175А, представлявано от управителя В. И.П., със съдебен адрес: гр.Русе, *********, чрез адв.Б. Д. Д. от АК-Русе, сумата от 1 956 лв.-направени разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3 пр.2 от ГПК.