Решение № 324 от 02.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. София , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20201001002333 по описа за 2020 година

С решение № 584 от 21.04.2020г., постановено по т.д.№ 2409/2018г. по описа на СГС са отхвърлени предявените от „Хрътките“ЕООД против „Девижън“ ООД обективно съединени искове с правно основание чл.82 вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД за обезщетение за претъпени имуществени вреди в общ размер от 430 000лв., който иск е предявен като частичен за сумата от 20 000лв. и претенциите за присъждане на неустойки, всяка от които в размер на 10 000лв.,дължима за всяка от посочените форми на неизпълнение, както следва:

1/ непредаване на изходния код на софтуера, бета версиите и прототипите на актива след спиране на сайта и прекратяване въвеждането в експлоатация, които не са предадени от ответника на ищеца; 2/ едностранно прекъсване въвеждане в експлоатация на актива, без предварително да е уведомил ищеца за това; 3/въвеждане в експлоатация на изработения от ответника софтуер и поставяне от ответника на ищеца на невъзможни условия;4/ неподписване на протокол за окончателно приемане на работата и поставяне от ответника на ищеца на невъзможни условия; 5/ неоснователен отказ да възстанови достъпа на ищеца и потребителите на сайта като неоснователни.

На основание чл.266 вр.чл.258 от ЗЗД Хрътките“ЕООД е осъдено да заплати на „Девижън“ ООД сумата от 31 134,40 лв., представляваща възнаграждение на ищеца за извършване на възложените му от ответника по насрещния иск работи, а именно: промени в дизайна и интерфейса на платформата по заявка на ищеца от 22.01.2018г.; поръчани функционални и дизайн промени по модула за добавяне на статия по заявка на ищеца от 1

02.02.2018г., промени по модул „Медия“ и други секции, поръчани на 22.02.2018г. от ищеца; промени по мобилната версия на платформата, поръчани от ищеца на 22.03.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата като този иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 50 000 лв.

„Хрътките“ЕООД е подало въззивна жалба против това решение в частта му, с която са отхвърлени първоначалните искове и частично е уважен насрещният иск. Моли същото да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което да уважи претенцията, предявена от тази страна и да отхвърли заведения против същата насрещен иск изцяло.

Счита решението за необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Посочва,че доказателственият материал е обсъден избирателно и при противоречие дори със собствените на съда констатации.

Подробно са коментирани текстовете в сключения между страните договор, установените според жалбоподателя факти и изводите на съда. Счита, че от доказателствения материал не може да се направи извод, че ищецът е бил длъжен да предостави на изпълнителя хостинг на продукта и сървър. Поддържа, че ответникът не е отправял покана да бъдат предоставени такъв хостинг и сървър. Напротив - когато възложителят поискал продукта да бъде преместен на негов хостинг и да бъде въведен в експлоатация изпълнителят отказал и не е предоставил достъп на сорс кода и до момента на подаване на жалбата. Подробно са коментирани и останалите действия на изпълнителя по осигуряване на достъп до изработения сайт.

Въззивникът счита, че неправилно с обжалваното решение е прието, че не е доказал претърпени от него вреди. Спирането на достъпа до изработения и заплатен продукт означавало, че за ищеца е настъпила вреда, която се изразява под формата на амортизационни отчисления за актив, който дружеството не владее. Счита, че първоинстанционният съд е игнорирал доказателствата за претърпените вреди, които се изразяват в обстоятелството, че договорената цена е платена изцяло, но поради недобросъвестното поведение на изпълнителя няма достъп до сайта, той не е въведен в експлоатация и остарява и се амортизира без реално да се използва.

Направени са оплаквания за незаконосъобразност на решението и в частта му, с която е уважен предявеният насрещен иск . Счита, че „Девижън“ ООД не е представил доказателства за твърдяната облигационна връзка. Нямало представени договори, оферти, доказателства за приемането на такива, приемане на свършената работа и издадени фактури за извършените действия. Нямало доказателства за точния предмет на твърдяното възлагане, за ценообразуване и ангажименти за срокове и за приемане на предложение.

Изложени са подробни доводи за незаконосъобразност на изводите на съда относно този иск като са коментирани наличните по делото доказателства.

По отношение на исковете за присъждане на неустойка в полза на „Хрътките“ ЕООД и 2 по гаранционната отговорност се посочва, че са налице предпоставките на закона за тяхното уважаване- валиден договор за изработка, уговорена неустойка, договорената цена е платена, но задълженията на изпълнителя не са изпълнени изцяло.

Въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Счита,че са налице многобройни писмени доказателства, както и гласни такива в подкрепа на извода, че „Девижън“ ООД е изправна страна по договора. Ангажиментите на дружеството били изпълнени и това била доказано по делото. Като аргумент за прието изпълнение се сочи обстоятелството, че възложителят е освободил банковата гаранция, а условието за това е било пълно, качествено и точно изпълнение на софтуера, предмет на договора. Коментирани са изложените в жалбата на „ Хрътките“ ЕООД твърдения във връзка със събраните по делото доказателства.

И двете страни претендират разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено от съдебния състав, който е разгледал делото в рамките на общата компетентност на съдилищата. Разгледани са претенциите, основани на изложените в исковата молба и насрещния иск обстоятелства.

Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт настоящата инстанция излага следните съображения:

С подадената искова молба се твърди, че ищецът има качеството на бенефициент по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG15RFOP002-1.001-0434-C01 от 13.02.2017г.

Във връзка с него била отправена публична покана при условията на ЗУСЕСИФ и Постановление №160 на МС от 01.07.2016г. След подаване на оферта от ответното дружество между страните е подписан договор за изработка № BG15RFOP002-1.001 - 0434 C01 / Su01 с предмет, определен в публичната покана от 12.04.2017г. – „Разработка, доставка инсталиране и въвеждане в експлоатация на софтуерна програма и нейните компоненти, а именно „Иновативна технологична платформа за стимулиране на алтернативен и екстремен туризъм и спорт“ и домейн /сайт/, базиран на платформата, наречен „ Advnture Animals“. Цената на договора е 430 000лв., а срокът за изпълнение е 3 определен на осем месеца, но не по-късно от 18.01.2018г.

Посочва се, че първият етап от изпълнението на договора е приключил на 15.01.2018г. когато софтуерната програма е доставена и е подписан двустранен протокол за доставки по образец на Министерство на икономиката от същата дата. С него ищецът е получил технически паспорт и ръководство за експлоатация. Получена е и Гаранционна карта. Не са предадени обаче сорс кода и базите данни с информация. Вторият етап от договора представлявал въвеждане в експлоатация на софтуера и окончателното приемане на изпълнението като същият е следвало да приключи с подписването на двустранен приемно -предавателен протокол за окончателно приемане на изпълнението по образец на Министерство на икономиката.

Изпълнението на договора е продължило до 13.07.2018г., когато ответникът едностранно преустановил достъпа на възложителя до софтуера и на потребителите до сайта, тъй като не бил съгласен да поддържа програмата на сървър за своя сметка. Била поискана допълнителна сума в размер на 2900 лв.

Ищецът няколко пъти, включително и писмено помолил ответника да посочи сметка, по която да заплати допълнителната сума, разтревожен от спирането на сайта. Вместо да посочи сметка на 28.08.2018г. ответникът поставил ново условие –да бъде заличена клаузата от договора, която касаела гаранционната отговорност на изпълнителя. Това искане било неприемливо за възложителя предвид задълженията му по договора за БФП и предвид обстоятелството, че договорът е пряко свързан с личността на ответника в качеството му на изпълнител, избран с публична покана по реда на ПМС 160/2016г.

С покана от 25.10.2018г. ответникът е поканен да въведе актива в експлоатация и да подпише приемо- предавателен протокол за окончателно приемане на изпълнението.

С отговор от 30.10.2018г. ответникът отново поставил невъзможни условия и заявил, че ще изпълни задълженията си ако договорът бъде изменен и бъде премахнат чл.5 от същия /уреждащ гаранционната отговорност/.

Ищецът твърди, че предприетото от ответника прекъсване на сайта без предупреждение съставлявало нарушение на договора, тъй като окончателното приемане на работата по същия все още не е направено и преминаването от сървър на ответника на сървър на ищеца представлява фаза от въвеждането в експлоатация на актива, в която и двете страни си дължат взаимни предупреждения и търговска грижа, което не било направено от ответника. Счита, че в изпълнение на задълженията си по чл.3, ал.5 от договора и чл.302 от ТЗ преди да прекъсне достъпа на ищцовото дружество до програмата ответника е следвало да предупреди за възникналите обстоятелства около сървъра и да предложи процедура за промяна на сървъра и окончателно въвеждане в експлоатация актива без това да налага процесното внезапно спиране на сайта и прекъсването на процеса на въвеждане в експлоатация. Поддържа, че ответникът е действал недобросъвестно като е 4 отправил искания за заплащане на сумата от 2900 лв. допълнително и за премахване на клаузата от договора, касаеща гаранционната отговорност.

По вина на ответника въвеждането в експлоатация на програмата и сайта не било направено и все още не било прието окончателно изпълнението по договора. Не били предадени изходният сорс код на софтуера, както и базите данни с информация, които били собственост на ищеца и същите се намирали във владение на ответника, който ги задържал неоснователно. Програмата и сайта били спрени за неопределен период от време, което значително щяло да забави внедряването на този нов и иновативен продукт и да доведе до снижаване на иновационният му капацитет и конкурентоспособност. Имало опасност прекъсването на проекта за неизвестен срок да причини прекратяване на договора за безвъзмездна финансова помощ. Така се забавила вътрешната норма на възвръщаемост на актива и цената му се оскъпила като се удължил дисконтирания срок за откупуване на инвестицията, който щял да бъде над планирания в проектното предложение срок от 4, 5 години. В следствие на забавеното въвеждане в експлоатация на програмата и сайта били закрити две работни места като била уволнена служителката Д. И. И..

Моли се ответникът да бъде осъден да заплати:

1. сумата от 20 000лв., предявена като частичен иск от 430 000лв. имуществени вреди за нанесени щети на посочената стойност, причинени от виновно неизпълнение на договора, изразено в: спряно въвеждане в експлоатация на актива; едностранно и без предизвестие спрян достъп на ищеца до програмата и на потребители до сайта; неоснователно задържане на сорс кода и базите с данни на програмата; отказът му да се разпише приемо- предавателен протокол за окончателно приемане на изпълнението, както и за поставяне на невъзможни условия за изпълнението му и заради риска Договорът за безвъзмездна финансова помощ да бъде прекратен.;