Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 04.08.2023, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Административно наказателно дело 246/2023
Вид
Решение № 96
Подписан
04.08.2023
В сила
23.08.2023
Състав
Сийка Златанова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 325, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Смолян, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

* при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело № 20235440200246 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Постъпила е жалба от П. П. от с. * против Заповед за задържане на лице с рег. № 1862зз-54/30.05.2023 г., издадена от * - * – Смолян. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, издадена в нарушение на материалните и процесуалните разпоредби, свеждащи се до това, че на жалбоподателя не била предоставена възможност да се свърже с адвокат и да бъде защитаван от такъв, респ. не е предоставена възможност да бъде информирана съпругата му за задържането. Заповедта му е била връчена при освобождаването, а не непосредствено след издаването

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата и моли да бъде отменена оспорената заповед.

Ответната страна – мл.инспектор * – лично и представляван от гл. юр. * поддържа становището, че жалбата е неоснователна, а издадената заповед за задържане е законосъобразно издадена. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсулт.

Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед 1 по реда чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от служебна бележка, издадена от * – Смолян /л. 27/, считано от 04.01.2022 г. и към момента на издаването й мл.инспектор * е назначен на длъжност *.

Със Заповед за задържане на лице с рег. 1862зз-54/30.05.2023 г., издадена на 30.05.2023 г. в 14:55 ч. от ст.полицай * - мл. инспектор в *, на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя П. А. П. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на * Смолян във връзка с непристойни прояви, извършени на същата дата в 14,35 ч. в гр. Смолян, бул. „*“, изразяващи се в нанасяне на удари с крак по входната врата на офис на * и отправяне на псувни по адрес на охранителя * *, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, представляващо дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 УБДХ.

Непосредствено преди издаването на заповедта – в 14:50 часа на П. П. е предоставена за запознаване Декларация за правата на задържано лице, част първа и част втора, като във втората част същият собственоръчно е заявил, че желае да му бъде предоставена адвокатска защита от адв. * П. от гр. * за собствена сметка, както и съпругата му * * да бъде уведомена за задържането. Заявил е желание да му бъде извършен медицински преглед.

Жалбоподателят е декларирал, че са му били разяснени правата по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР.

На П. е извършен обиск в 15:00 часа, за който е съставен Протокол за обиск от 30.05.2023 г. Приети са били намерените в него движими вещи, а в последствие за му били върнати с разписка при освобождаването му на 31.05.2023 г.

Прегледът е извършен в 16:01 ч. в * от д-р *, направена била и електрокардиограма, като в издадения лист за преглед на пациент в КДБ/СО е записано, че няма противопоказания за задържане на лицето.

Адв. П. е бил уведомен, но същият е отказал да поеме защитата на жалбоподателя.

Видно от отбелязването в част втора от декларацията, уведомяването е извършено в 17:15 ч.

Задържаното лице било освободено на 31.05.2023 г. в 13:55 ч., за което същият собственоръчно се подписал на гърба на заповедта за задържане.

Със заповед № 56/20.06.2023 г. трудовото правоотношение на П. П. с „*“ * е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ поради завършване на определената работа.

От разпита на свид. * се потвърждава посоченото в заповедта за задържане, че жалбоподателят е бил задържан заради проява на дребно хулиганство. От свидетеля бил проведен разговор с адв. П., след като получил телефона му от АК – Смолян, тъй като задържаният не разполагал с негов номер, но адвокатът отговорил, че няма възможност да го представлява. Жалбоподателят бил уведомен за отказа на адв. П. и първият не поискал друг защитник да го представлява. На следващия ден задържаният не пожелала защитник и 2 по делото за дребно хулиганство.

Свид. Д. лично уведомил за задържането му съпругата на жалбоподателя след връщането им от медицинския преглед, тъй като същата чакала на паркинга до *. Тя разбрала за задържането и помолила полицаите да заключат автомобила им. Д. заключил автомобила, който бил паркиран на паркинга на банката. Известно му е, че бил уведомен и посочения от жалбоподателя, но не знае дали адвокатът се съгласил да го представлява.

Видно от приложеното АНД № 213/2023 г. по описа на РС – Смолян, на 31.05.2023 г. е постановено решение № 73, с което на П. А. П. за описаното в заповедта за задържане дребно хулиганство, извършено на 30.05.2023 г. около 14:30 часа е наложена глоба в размер на 300 лв. Решението е влязло в сила на 01.06.2023 г. В съдебното производство нарушителят не е бил представляван от адвокат и се е защитавал лично.

Правни изводи:

Съдът е длъжен да извърши проверка на материалната и процесуална законосъобразност на обжалваната заповед. В резултат на проверката счита, че заповедта е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен полицейски орган, съгласно чл. 72, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 ЗМВР, на основание предвидената хипотеза в т. 7.

Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1 ЗМВР по съществото си представлява заповед за прилагане на принудителна административна мярка и същата следва да има предвидената писмена форма и да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в случая е налице. В случая оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, като в нея са посочени името, длъжността и местоработата на издалия я полицейски орган, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В заповедта е посочено и правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й – данни за извършено дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. От посоченото в нея и от събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателя е било извършено във връзка с извършено от него дребно хулиганство, което се доказва и от влязлото в сила решение по АНД № 213/2023. В оспорената заповед са посочени както правните, така и фактическите основания за задържането на жалбоподателя.

В чл. 3, ал. 2, вр. ал. 1, б.„а“ УБДХ е предвидено, че лицето, извършило дребно хулиганство, установено въз основа на съставения акт и на събраните сведения за личността му, може да бъде задържано до 24 часа, когато не може да бъде представено веднага на съдията, за да се осигури възможността началникът на съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи или оправомощеното от него лице веднага, но не покъсно от 24 часа, когато се налага събиране на допълнителни сведения, да внесе преписката 3 за решаване от районния съдия.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел да се осигури възможност лицето да бъда осигурено в съдебното производство по разглеждане и решаване на преписката по УБДХ.

Жалбоподателят бил установен в момента на извършване на хулиганството, което е достатъчно основание на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.

Що се отнася до оплакванията, изложени в жалбата, съдът намира същите за основателни. Безспорно се установи, че при издаването на заповедта на 30.05.2023 г. в 14:55 часа е допуснато нарушение на изискването на разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 6, б.„б“ и б.

„г“ от ЗМВР на задържаното лице да бъде осигурено правото на адвокатска защита от момента на задържането му, както и правото на телефонно обаждане, с което да съобщи за задържането си.

Безспорно се установи от събраните гласни доказателства, че посоченият от задържаното лице адвокат е бил уведомен от полицейския орган, не от самия задържан и то в много по-късен момент – едва в 17:15 часа, след като вече са били извършени редица процесуални действия – издаване на заповедта за задържане, личен обиск, предаване на вещи, извършване на медицински преглед, съставяне на акт за констатиране на дребно хулиганство.

Смисълът на осигуряването на право на адвокатска защита е такава ефективно да бъде осигурена от самото начало на полицейското производство. Въведеното изискване на чл. 74, ал. 2, т. 6, б.„б“ ЗМВР има за цел при провеждане на процедурата по задържане на лице в пълна степен да се защитят правата му чрез реално осигуряване на възможността да се ползва изрично упълномощен адвокат, съответно служебно определен защитник, който да присъства при извършването на процесуалните действия, които се извършват спрямо задържания и по този начин да следи за законосъобразното им извършване.

Полицейският орган е длъжен да осигури възможност задържаното лице лично да се свърже с адвоката си, съответно да му се определи такъв по реда на ЗПП, както и да бъде определен срок, за да се осигури явяването на адвоката, като през това време, до явяването на избрания от лицето адвоката или осигурен такъв по реда на ЗПП, не следва да се извършват никакви действия против задържаното лице. това законово изискване следва да се прилага във всички случаи на поискана адвокатска защита. Вярно е, че задържаният е посочил изрично, че желае адв. П. да го защитава за негова сметка и е вярно, че същият е бил уведомен, че адв. П. е отказал да го представлява, но уведомяването на адв. П. е извършено не лично от самия задържан и това уведомяване е извършено едва след като са проведени изброените процесуални действия. Следвало е незабавно да бъде осигурена възможност за лична връзка на задържаното лице с посочения от него адвокат и при невъзможност за това да му бъде разяснено правото и съответно да му бъде осигурена 4 алтернативна възможност за ангажиране на друг посочен от него адвокат или за назначаване на защитник. Непосочването на друг конкретен адвокат от задържания след отказа на адв.

П. да поеме защитата му, не санира извършеното нарушение. Фактът, че задържаният не е пожелал адвокат и такъв не го е представлявал и в проведеното в рамките на 24-часовото задържане АНД № 213/2023 г. на РС – Смолян, какъвто е въведеният от въззиваемия довод, не заздравява извършеното нарушение на правото му на защита непосредствено към момента на задържането. Неизпълнението на задължението за осигуряване на право на адвокатска защита следва да бъде квалифицирано като съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, в какъвто смисъл е Решение № 8983/19.06.2013 г. по адм. д. № 7696/2012 г. на ВАС, V о.

Установи се нарушение и на изискването за осигуряване на обаждане на задържаното лице до неговата съпруга. Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 6, б.„г“ ЗМВР Задържаното лице следва да бъде уведомено за правото на телефонно обаждане и да му бъде предоставено право да заяви в декларация намерението си дали ще се възползва от това право. В случая такова право на лично обаждане не му е било осигурено. Формално му е било разяснено правото и същият е посочил в част втора на декларацията за разяснените права, че желае да бъде уведомена съпругата му, но реално не му е била предоставена такава възможност към момента на задържането. Необходимостта от уведомяването произтича от правото на задържаното лице да уведоми близък човек, който да може да предприеме необходими мерки за запазване на здравето му, в случай, че се налага прием на лекарства или за предприемане на други адекватни за състоянието му грижи.