Решение № 609 от 25.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Пловдив, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20215300501929 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 261652 от 07.06.2021г., постановено по гр. д. № 1185 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, XII гр. с., се признава за установено в отношенията между страните, че Б. Н. С., ЕГН ********** дължи на „БНП Париба Пърсънл Файненс С. А.“, Франция, рег. № 542097902 чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.

А.“, клон България, ЕИК 204915054, сумата от 1500 лева – чиста стойност на главница по договор № CARD-15517204, за която е издадена заповед за плащане № 8508/01.10.2019г. по ч. гр. д. № 15283/2019г. по описа на РС Пловдив, I бр. с., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2019г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете в частите, представляващи сума от 275, 45 лева договорна лихва, начислена за период от 01.10.2018г. до 08.03.2019г., законната лихва за забава в размер на 82 лева за периода от 08.03.2019г. – 11.09.2019г., както и над размер на главницата от 1500 лева до пълния предявен размер от 1572, 23 лева, като неоснователни.С решението се осъжда Б. Н. С., ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънл Файненс С. А.“, Франция, рег.

№ 542097902 чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК 204915054 сумата от 535, 32 лева разноски по делата, вкл. ч. гр. д. № 15283/2019г., ПРС.Осъжда се „БНП Париба Пърсънл Файненс С. А.“, Франция, рег. № 542097902 1 чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК 204915054 да заплати по бюджета на съдебната власт чрез сметката на РС Пловдив за депозитите, сумата от 175 лева възнаграждение на експерт.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба вх. № 6829/26.07.2021г. от адв. А.Й. от АК Пловдив, като особен представител на Б. Н. С., ЕГН ********** /ответник в първоинстанционното производство/, в частта, с която е признато за установено съществуването на вземането срещу ответника.Твърди се, че решението на районния съд в обжалваната част е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.На първо място по делото липсвали доказателства за универсално правоприемство между първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 и ищцовото дружество „БНП Пъриба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК 204915054.На следващо място се оспорва като неправилен извода на районния съд, че ищецът е доказал факта на усвояване на предоставената в заем сума от ответника.Моли се съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, вкл. досежно разноските, вместо което да постанови ново, с което да отхвърли иска изцяло.

С писмения отговор на въззиваемото дружество се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.Моли се решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, чрез назначения му особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, останал недоволен от постановеното съдебно решение в обжалваната част, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № 542097902 чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК 204915054 за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 1572, 2

23 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15162298 от 17.08.2017г., 275, 45 лв. договорна лихва по кредита за периода 01.10.2018г. до 08.03.2019г., 82 лева обезщетение за забава за периода от 08.03. до 11.09.2019г., или общо дължима сума в размер на 1929, 60 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.Искът е предявен след издадена заповед № 8508 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.10.2019г. по ч. гр. д. № 15283/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, I гр. с. и подадено възражение от длъжника в законоустановения срок.Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК са дадени указания на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ.Съобщението е връчено на заявителя на 16.01.2020г., а исковата молба е депозирана на 27.01.2020г. в указания срок.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер *** ответникът е дал съгласието си, освен за посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.На 20.12.2017г. активирал предоставената му кредитна карта № *** с максимален кредитен лимит 1500 лева.Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта.Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.Твърди се, че кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2018г., когато било последното му плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1847, 68 лева.Това принудило кредитора да блокира използването й.Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправени покани да погаси задължението си доброволно, плащане не последвало.Поради това било подадено заявление и издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за процесните суми.

С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК в първоинстанционното производство ответникът чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК оспорва наличието на активна процесуална легитимация на ищцовото дружество да предяви исковете.По същество счита същите за неоснователни.Оспорено 3 е възникването на валидна облигационна връзка между страните.Оспорено е и настъпването на предсрочна изискуемост на кредита с връчването на препис от исковата молба, тъй като същата не била връчена лично на ответника, а на особения представител.

Първоинстанционният съд е приел в решението си, че е доказано съществуването на договора, от който кредиторът черпи права от приложеното и неоспорено касателно доказателствената си годност копие на същия на л. 38 от делото.Приел е, че макар да е сключен по повод друг договор за кредит между същите страни (под номер ***) документа, озаглавен „приложение“, съставлява самостоятелен договор за потребителски кредит, доколкото съществените му елементи са напълно различни от тези, залегнали в основния договор, без значение че общите условия на двата договора са закрепени в един и същ документ.Приложението не било подписано от кредитополучателя, но били подписани общите условия.Доколкото вещото лице дало заключение, че от картовата сметка има усвоени суми (а договорът за заем е реален), както и ответникът е застраховал плащанията по кредитната карта, районният съд е приел, че договорът е сключен и самата карта като вещ е предадена на ответната страна, съотв. за длъжника е възникнало облигационното задължение да върне полученото и лихвите към него.

Районният съд е приел още, че договорът е изпълнен със шрифт, по-малък от изискваните 12 пункта и това обстоятелство релевира недействителност на целия договор на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е ясна и целта и смисъла на закона не позволяват ограничителното й тълкуване.Поради това потребителят дължал връщане само на чистата стойност на кредита.Относно предсрочната изискуемост районният съд е приел, че същата е била надлежно обявена на кредитополучателя с изпратената му писмена покана, приложена на л. 40 от делото, получена лично от него.Крайният извод на районния съд е, че чистата стойност на кредита е 1500 лева, до която сума искът е счетен за основателен.

По делото не е спорно, че на 17.08.2017г. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 и Б. Н. С., ЕГН **********, съгласно който договор на въззиваемия е бил отпуснат потребителски кредит в размер на 6000 лева.Съгласно т. 12 от договора кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лева.Кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя.Във всеки случай издаването на кредитна карта ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита.Ако в този срок не бъде издадена кредитна карта, настоящият раздел не произвежда действие 4 и ефект между страните.Всички задължения, произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадена кредитна карта по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин.Съгласно т. 17 кредиторът ще изготвя и изпраща извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените транзакции, но не по-малко от веднъж годишно.Кредитополучателят ще заплаща месечна погасителна вноска до изплащането на начислените задължения, покриваща задължението в последователност разноски, лихви, главница – т. 18 от договора.В т. 20 е предвидено, че кредиторът ще блокира кредитната карта при изтичането на валидността и/или неплащане на една или повече месечни погасителни вноски.Съгласно т. 21 кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя.С кредитната карта ще бъде доставен документ – приложение, неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.Задължения на кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията към него.

Относно активната легитимация на ищеца по делото съдът намира, че същата се установява от приложените писмени доказателства по делото – Нотификация на презгранично сливане между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Френско анонимно акционерно дружество, вписано в Търговския регистър под номер 542 097 902 и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, Българско анонимно акционерно дружество, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписвания под номер 130697606.