Решение № 22647 от 10.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4024/2025
- Вид
- Решение № 22647
- Подписан
- 10.12.2025
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 384, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 384, ал. 2, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 394 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 207, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 22647 гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110104024 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Фс“ ООД срещу ЗАД „Ф“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405 вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7 477,74 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по специално превозно средство – багер товарач марка „JCB“, с рег. № ***, застраховано по имуществена застраховка „Пълно Каско“, сключена между „*** ЕАД и ответното дружество, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 11.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.01.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 604 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.11.2023 г. до 22.01.2025 г.
Ищецът твърди, че въз основа на договор за финансов лизинг на пътно превозно средство, сключен с „*** ЕАД, закупил специализирана техника багер товарач марка **, модел *** с рег. № ***. Поддържа, че между „*** ЕАД и ответното дружество била сключена Застрахователна полица № *** за застраховане на посочения багер по имуществена застраховка „Пълно Каско“ със срок на покритие от 25.03.2023 г. до 24.03.2024 г. Твърди, че багерът се използвал на строителен обект, находящ се в гр. София, ул. ***, за построяването на жилищен комплекс, и се съхранявал на строителна площадка. Багерът се охранявал с видеонаблюдение и след приключване на работа и паркирането му на строителната площадка кабината му се заключвала. На 11.11.2023 г. около 02:45 ч. през нощта неизвестни лица 1 извършили кражба от багера, като за целта разбили ключалката на кабината и проникнали в багера, като с техническо средство демонтирали и противозаконно отнели контролното табло /навигация/ на багера. За извършената кражба бил подаден сигнал до 07 РУ-СДВР и била образувана преписка, а при ответника била заведена щета по застрахователната полица.
Ищецът поддържа, че за възстановяване на нанесените по багера вследствие извършената кражба материални щети заплатил сума в общ размер на 7 477, 74 лв. по Фактура № *** г. и Фактура № *** г., издадени от лицензирания сервиз на строителна техника „*** АД. По повод заведената щета застрахователят заплатил на ищеца единствено сумата от 256,68 лв. за подмяна на ключалката на лявата врата на багера, като за останалата сума постановил отказ, позовавайки се на клаузите на чл. 5, ал. 2, т. 9, т. 12 и т. 28 от приложимите към застрахователния договор общи условия. Ищецът счита отказа за неоснователен, а цитираните от застрахователя клаузи от общите условия – за неотносими. Поддържа, че в случая е налице кражба на основна част от багера, без която работата на специалното превозно средство би била невъзможна. Твърди, че по арг. от чл. 17 от договора за финансов лизинг рискът от процесната кражба е за сметка на лизингополучателя. С тези съображения отправя искане към съда да осъди ответника да заплати на ищеца пълния размер на дължимото се застрахователно обезщетение от 7 477,74 лв., както и сумата от 604 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.11.2023 г. до 22.01.2025 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва следните факти: настъпване на процесното застрахователно събитие на твърдените дата и място; че процесният багер е застрахован при ответника по договор за имуществена застраховка „Пълно Каско“; че на 14.11.2023 г. е получил застрахователна претенция от представител на ищеца; изплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер на 256,68 лв. за подмяна на увредения патрон на ключалката на предната лява врата на багера; извършено от ищеца плащане по Фактура № *** г., издадена от „*** АД.
Твърди, че в случая съгласно приложимите към застрахователния договор общи условия не е налице покрит застрахователен риск за изплащане на обезщетение за откраднатото контролно табло на багера, т.е., налице е „изключен риск“. Излага, че не е откраднат бордовият компютър на багера, а неговото странично табло, като при извършване на оглед на багера на 15.11.2023 г. застрахователят установил единствено липса на „табло с уреди“, което било разкачено от електрическата система и клемите без особени усилия и без използване на техническо средство. Поддържа, че отделянето на страничното табло от багера не се отразява на основните му свойства.
Оспорва размера на причинените на процесния багер материални щети с доводи, че не всички позиции по Фактура № *** г. са необходими за отстраняването им. Сочи, че във фактурата са описани части, чиято подмяна 2 не е в пряка причинно-следствена връзка с процесната кражба. Твърди, че не дължи заплащане на ДДС по Фактура № *** г. в размер на 886,17 лв. и по Фактура № *** г. в размер на 360,12 лв., тъй като ищецът е ползвал данъчен кредит и е възстановил ДДС в общ размер на 1 246,29 лв. като разход. Оспорва да е извършван транспорт до сервиз за отстраняване на вредите по багера, поради което не дължи и сумата от 120 лв. по Фактура № *** г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Съгласно чл. 384, ал. 1 КЗ преди сключването на застрахователен договор по т. 3 - 12, раздел II от Приложение № 1 между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество в случаите на финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучател, включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователния договор. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител /чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ/.
Следователно, за да може лизингополучателят да получи дължимото се по застрахователния договор обезщетение в хипотезата на чл. 348, ал. 2, т. 1 КЗ, без да е страна по този договор, е необходимо да се установят следните факти: 1/ валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ по повод лизингово имущество, предмет на договор за финансов лизинг, по който да е уговорено, че застрахователната премията по договора за имуществена застраховка е дължима и платима от лизингополучателя; 2/ настъпване в срока на застрахователното покритие на процесното застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ размера на настъпилите в причинна връзка със застрахователното събитие вреди, съответстващ на претендирания. Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си претенция.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и 3 възраженията, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
С приетия за окончателен проект за доклад по делото, обективиран в Определение № 38286/15.09.2025 г., за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: настъпване на процесното застрахователно събитие на твърдените в исковата молба дата и място; увреденият багер е застрахован при ответното дружество по договор за имуществена застраховка „Пълно Каско“; на 14.11.2023 г. ответното дружество е получило отправената от представител на ищеца застрахователна претенция; ответното дружество е изплатило в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 256,68 лв. за подмяна на увредения патрон на ключалката на предната лява врата на багера; ищецът е извършил плащане по Фактура № *** г., издадена от „*** АД. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването на посочените факти за доказано по делото.
Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 148565/24.03.2022 г., сключен между „*** ЕАД като лизингодател и ищеца „Фс“ ООД като лизингополучател, се установява, че застрахованото при ответното дружество по договор за имуществена застраховка „Пълно Каско“ специално превозно средство – багер товарач марка „JCB“, с рег. № ***, е предмет на договор за финансов лизинг, по който е изрично уговорено, че застрахователните премии по договора за имуществена застраховка на лизинговото имущество са дължими и платими от лизингополучателя /арг. от чл. 18.1.3/. Следователно, ищцовото дружество в качеството на лизингополучател по валидно учредено лизингово правоотношение разполага с материалноправната легитимация да претендира плащане на застрахователно обезщетение, произтичащо от процесния застрахователен договор, сключен под формата на Застрахователна полица № *** между „*** ЕАД като застрахован и ответното застрахователно дружество, доколкото са изложени твърдения за настъпили частични вреди по лизинговото имущество. Между страните отсъства спор по факта, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило на 11.11.2023 г., а с това и в срока на застрахователното покритие по договора.
Не е налице разногласие между страните и относно обстоятелството, че на 14.11.2023 г. чрез писмено уведомление за щета на МПС представител на ищеца е отправил до ответното дружество застрахователна претенция по повод нанесени на процесния багер увреждания, изразяващи се в „счупена ключалка и липса на контролното табло, без което багерът не може да работи“. По повод заведената претенция била образувана преписка по щета № 0020 400 0061/2023 г., като на 15.11.2023 г. застрахователят извършил оглед на увредения багер, констатациите от който отразил в опис – техническа експертиза, както следва: 1. ключалка врата лява /патрон/ - за подмяна, и 2. табло уреди – липсва.
Страните не спорят и по обстоятелството, че процесните увреждания по 4 застрахования багер са нанесени вследствие на извършена кражба, което се установява и от представено по делото Удостоверение с изх. № 0021877/14.11.2023 г., издадено от 07 РУ-СДВР в уверение на това, че на 11.11.2023 г. в гр. София, ж.к. „***, ул. „***, са отнети следните движими вещи – контролно табло /навигация/ от комбиниран багер марка „JCB“, с рег.
№ ***, като по случая е образувана преписка № 338200-21736/2023 по описа на 07 РУ-СДВР за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. От Писмо № 338200-20205/24.09.2025 г. на 07 РУ-СДВР се изяснява, че въз основа на приложените по преписка № 338200-21736/2023, пр. пр. № 5433/2024 г. по описа на СРП материали е образувано ДП № 3382 ЗМК-192/2024 г., което се води за извършено престъпление по чл. 207, ал. 1 НК, като към настоящия момент разследването по делото продължава и няма привлечено в качеството на обвиняем лице.
Изяснява се по делото, че с Писмо с изх. № А3 15-1027/22.03.2024 г. ответното дружество е постановило частичен отказ да изплати на ищеца застрахователно обезщетение по повод нанесените на процесния багер увреждания, изразяващи се в липсващо „табло с уреди“, позовавайки се на клаузите на чл. 5, ал. 2, т. 9, т. 12 и т. 28 от общите условия, приложими към процесния застрахователен договор, съгласно които застраховката не покрива кражба или грабеж на отделни части, детайли, възли и принадлежности от интериора или екстериора на застрахования обект, както и детайли, които не са представени за оглед на застрахователя. След извършена повторна проверка по процесната щета № 0020 400 0061/2023 с Писмо с изх. № 14-358/02.05.2024 г. ответното дружество отново е постановило частичен отказ, посочвайки, че не са налице основания за преразглеждане на първоначалния частичен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение за липсващото табло на багера.