Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 23.01.2026, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 230/2023
Вид
Решение № 32
Подписан
23.01.2026
В сила
22.05.2026
Състав
НАТАЛИЯ СЕМОВА РАЙКОВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.210в · Закон за защита на потребителите
  • чл.233, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.233, ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.68в · Закон за защита на потребителите
  • чл.68г, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.68г, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.68л, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Ловеч, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20234310200230 по описа за 2023 година

Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ №Р-001505 от 13.02.2023 год. на А.Г.Д. – член на Комисията за защита на потребителите, упълномощен със Заповед №28/13.01.2023 год. на Председателя на КЗП, като разгледал преписката по Акт №001505, съставен на 21.12.2022 год. от В. Г. Ч., на длъжност „старши инспектор“ в КЗП-Регионална дирекция-Русе, на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.233, ал.2 от ЗЗП, е наложено на „А1 България” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : *******, представлявано от А.В.Д, ЕГН-********** и М.М, македонски гражданин, роден на 23.03.1978 год., притежател на паспорт №***, издаден на 31.01.2020 год. от властите на Република Македония – представители, административно наказание в размер на сумата – 5 000 лева, за нарушение на чл.210в от З акона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Недоволен от НП е останал „А1 България” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : гр.София-1309, ул.“Кукуш”№1, представлявано з а е д н о от А.В.Д – Главен Изпъллнителен директор и М.М – Финансов директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Г. Х., който го обжалва чрез КЗП- Регионална дирекция-Русе до РС-гр.Ловеч, считайки, че то е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, както и при липса на задълбочена преценка на събраните по административната преписка доказателства, поради което моли да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

В случай, че съдът не приеме изложените в жалбата аргументи, че „А1 България” ЕАД не е извършило твърдяното нарушение, моли, при условията на евентуалност, да бъде приложена 1 правната норма на чл.28 от ЗАНН, поради факта, че твърдяното нарушение представлява маловажен случай.

Алтернативно, ако съдът присъди, че няма основание за приложение текста на чл.28 от ЗАНН, моли за постановяване на решение, с което да намали наложената на дружеството имущественасанкция до минимално предвидения в чл.210в от ЗЗП размер на 3 000 лева.

Относно допустимостта на жалбата твърди, че НП е получено от „А1 България” ЕАД на 28.02.2023 год., като преклузивният 14-дневен срок за обжалването му изтича на 14.03.2023 год., т.е. жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице с правен интерес.

По основателността й изтъква, че на първо място НП е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – неправилно описание на твърдяното нарушение, датата, на която е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП са представени несъществуващи и погрешно възприети обстоятелства, които не съответстват нито на действителните факти при извършените проверки от служители на Комисията, нито отразяват правилно действията на „А1 България”ЕАД във връзка със сключеното от потребителя Приложение №1 към Договор за електронни съобщителни услуги. Счита, че административнонаказващият орган не е възприел всеобхватно и задълбочено всички доказателства, представени от „А1 България” ЕАД по административнонаказателната преписка, като не е взел предвид факти от съществено значение за правилната индивидуализация на твърдяното деяние.

Неправилно административнонаказващият орган е издал НП, с което е санкционирал „А1 България”ЕАД, основано единствено на твърденията, описани в жалбата на госпожа Тотева до Комисията. Нито актосъставителят, нито други служители на КЗП са били свидетели на евентуалното нарушение, за да имат възможностда възприемат обективната действителност. Счита, че административнонаказващият орган не е изяснил докрай фактическата обстановка, в резултат на което не е установил по безпорен начин наличието на посоченото в НП нарушение. КЗП е кредитирала изцяло твърденията на жалбоподателя, без да е събрала доказателства, които да потвърждават извършването на конкретното нарушение.

Неправилно в НП се твърди, че „А1 България”ЕАД е извършило нарушение на чл.210в от ЗЗП, тъй като не е изпълнило Заповед №412/08.06.2015 год. на Зам.председателя на Комисия за защита на потребителите, потвърдена с решение №7641/07.12.2015 год. на АССГ. Видно от обстоятелствената част на Заповед №412/08.06.2015 год. на КЗП между „А1 България”ЕАД и потребителите са били сключени договори, за които се твърди, че последните са искали да ползват различни услуги, предлагани от дружеството, но служителите не са ги запознали достатъчно подробно, с оглед възрастта им, с условията на услугите. Не следвало да се приема, че дружеството прилага практика, изразяваща се в противоречия на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора, и да променя съществено икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ за тях начин информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение. Твърденията в НП, че госпожа Тотева е „подведена“, тъй като е потребител в напреднала възраст, жалбоподателя намира, че е недоказано, предвид това, че въпросната госпожа е дееспособно лице и има право да изразява правно валидна воля. „А1 България”ЕАД не можело да указва на служителите си на дружеството в своите магазини да не сключват договори с по-възрастни потребители, тъй като това би било 2 дискриминационно, нито пък служители на дружеството имат компетентността да правят констатации относно здравословното състояние на потребителя и доколко същия е бил във възможност да вземе обмислено решение въз основа на предоставената информация.

Независимо от последното, предвид факта, че „А1 България”ЕАД е клиентски ориентирано дружество, стремящо се да действа максимално в защита интересите на своите абонати, „А1 България”ЕАД е премахнало срока на договора за №069422327, за да може потребителят да избере най-подходящия за него абонаментен план, да пренеса номера в друг оператор без неустойки или да го закрие.

Пояснява, че наказващият орган не е извършил обективна и мотивирана преценка по чл.28 от ЗАНН за „маловажност на случая“, катто и не е изложил мотиви за размера на наложената санкция. В жалбата излага подробни съображения относно приложението на чл.28 от ЗАНН.

Моли, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът да постанови решение, с което да отмени НП №Р-001505 от 13.02.2023 год., като присъди и възнаграждение за юрисконсулт в размер, съобразно чл.63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.37 от ЗПрП.

Видно е, че с Протокол за избор на съдия-докладчик от 08.04.2025 год. делото е преразпределено за разглеждане от съдия Наталия Райкова, тъй като досегашния съдия Галя Маринова е освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 год.

Пред настоящата инстанция жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но в писмото, с което изпраща административнонаказателната преписка до съда изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, тъй като е подадена от лице без представителна власт. Прилага писмена защита, чрез пълномощника си ст.юрисконсулт Десислава Цанева, в която релевира подробни съображения относно неоснователността на така подадената жалба.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В. Г. Ч. , Г.

П. Б., К. С. И., Н. К. Н.-П., к акто и от изложеното в жалбата, съдът прие ма за установена следната фактическа обстановка :

В качеството си мобилен оператор „А1 България”ЕАД, ЕИК : *** стопанисва търговски обект, представляващ магазин в обект „А1“ в гр.Ловеч, на ул.„Търговска“ №52. На 27.09.2022 год. в КЗП е постъпила жалба, заведена в РД Русе с вх.№Р-01-406 от 19.09.2022 год. от К.И.Т.

Потребителката била възрастен човек на 88 години и заявила в изложението на жалбата си, че на 19.07.2022 год. посетила магазина на „А1 България“ЕАД в гр.Ловеч,****, тъй като домашният й телефон е прекъсвал повече от една минута и не можела да провежда разговори. Целта й била установяване на повредата. Служител на търговеца поискал личната карта на потребителката, след което я е накарал да се подпише и телефонът ще се подмени. После я накарал да се подпише отново, без да й казва за какво. След като се е подписала, служителят на търговеца й е казал, че от тази дата Тарифата се променя от 3.00 лв. на 6.19 лв. беза да е съгласна. Потребителката твърди, че е уведомила служителя на търговеца, че е в недобро здравословно състояние. Отговорено й било, без никакво разбиране и съчувствие, че това обстоятелство не го интересува. Впоследствие е била заплатена такса 8.26 лв., като телефонът й от 19.07.2022 год. не работел. Потребителката била огорчена, че служителят на „А1 България“ЕАД се е отнесъл недобросъвестно с нея, като я е заблудил да сключи нов договор без нейно съгласие.

Във връзка с по стъпилата жалба длъжности лица на КЗП РД Русе извършили проверка с Констативен протокол №К-2731252/27.09.2022 год. в магазин на „А1 България”ЕАД в гр.Ловеч, 3

****, стопанисван от „А1 България“ЕАД, при която е устновено, че в търговския обект има обособени 4 работни места. Пред самите тях нямало столове за сядане за потребителите. Само пред едно имало една табуретка. Договорите за потребителите се изготвяли на компютър и се подписвали дигитално от тях чрез устройство, поставено на всяко работно масто. Устройството било с много малък екран – размери 11х 6.5 см. Потребителката е посетила търговския обект на 19.07.2022 год., тъй като домашният й телефон не работил добре, но впоследствие е подписала срочен договор за услуга „Домашен телефон“ на по-висока месечна такса. С подписаните документи същата се задължавала дългосрочно да заплаща двойно по-висока месечна такса – вместо 3.00 лева, 6.19 лева.

При проверката било установено, че подписаните от потребителя на 19.07.2022 год. документи : договор, приложения към договор №500031365, резюме, съдържат 5 страници информация, която е сложна и и трудна за разбиране и от потребители, които имат опит при сключване на договори. Възрастният човек не е имал възможност да прочете това, което подписва.

Доверил се е изцяло на служителя на „А1 България"ЕАД и е сключил неизгодна за него сделка.

С Констативният протокол са изискани документи, като на 10.10.2022 год. на електронната поща на КЗП в гр.Ловеч от „А1 България“ЕАД са предоставени документи и писмено становище във връзка с жалбата.

В изразеното писмено становище от „А1 България“ЕАД се изтъквало, че тъй като госпожа Тотева попада в така наречената „особено уязвима група хора“ и във връзка с жалба до Омбудсмана, на 23.08.2022 год. са преобразували договора за услугата с №069422327 в безсрочен и това давало възможност на жалбоподателката да прекрати договора без неустойки или да избере удовлетворяващ потребностите й тарифен план от актуалните на А1. Предложили са нови тарифни условия за номера с месечна такса 3.08 лв. с ДДС, с включени 500 минути към фиксирани номера, неограничени разговори с „любим номер“ от мрежата на А1, което не се е случило преди извършената проверки от служителите на КЗП. Целта на „А1 България“ЕАД чрез служителя е сключването на повече договори, макар възрастният потребител да остане заблуден. При подписването на договора се оказало, че всъщност потребителят не разбира какво подписва. Смята, че е подписал за едно, на практика впоследствие се оказва, че е подписал съвсем друго. От важно значение било и полагането на дигитален подпис от възрастния потребител, който не можел да види документа, но го подписвал без да знае съдържанието му. В случая от страна на „А1 България“ЕАД, чрез служителя са извършени нелоялни действия спрямо възрастния потребител, който при подписването на договора е останал заблуден относно предлаганите му услуги. „А1 България“ЕАД използва практика, намаляваща значително способността на потребителя да вземе решение за сключването на договор за услуга „Домашен телефон“, без да се е запознал с условията, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.