Решение № 125 от 13.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20262000500172 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По гражданско дело № 20252200100265 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Сливен малолетната Д. Н. Н. с ЕГН ********** чрез настойника си Н. Н. Ч. с ЕГН **********, с адрес гр. Твърдица, общ. Сливен, ул. „Кокиче“ № 1 е предявила против „ЗД Бул Инс“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 иск по чл. 432 от КЗ за сумата от 31775,51 евро (62147,50 лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от неполучена издръжка), претърпени заради смъртта на майка й С. Н. Н. с ЕГН **********, загинала при пътнотранспортно произшествие, настъпило в гр. Твърдица на 11.07.2021г., допуснато от водач на лек автомобил „BMW 318 I“ с рег. № **********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ АД, ведно със законната лихва от 11.02.2025 г. до окончателно изплащане.

С Решение № 65 от 05.03.2026 г. по цитираното дело искът е уважен частично като са присъдени следните суми за пропуснати ползи от неполучена издръжка: (1) 3544,86 евро за периода от 11.07.2021 г. до 17.07.2025 г. вкл. ведно със законната лихва от 11.02.2025 г. до окончателното 1 изплащане; (2) 43,52 евро за периода от 18.07.2025 г. до 31.07.2025 г., по 96,37 евро месечно за периода от 01.08.2025 г. до 31.12.2025 г. и по 108,54 евро месечно за периода от 01.01.2026 г. до датата, на която ищцата навършва пълнолетие - 02.06.2039 г. или до настъпване на други законови основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва от първо число на месеца, за който се дължи сумата, до окончателното изплащане на задължението.

В останалата част претенцията е отхвърлена.

Решението е изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 324 от 23.04.2026 г. като присъдените в полза на ответника разноски са увеличени от 1126,66 евро на 2683,29 евро.

Ищцата е подала въззивна жалба, с която атакува решението в отхвърлителната му част като неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Обезщетението погрешно било присъдено под формата на ежемесечни периодични плащания. Необосновано ответното застрахователно дружество било приравнено на носителя на задължението за издръжка. То само отговаряло за претърпените от ищцата вреди - пропуснати ползи от невъзможност да получава издръжка от майка й, загинала в резултат на процесното ПТП. Затова компенсацията следвало да бъде заплатена еднократно ведно с дирените лихви от 11.02.2025 г.

От друга страна обезщетението неправилно било намалено поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на майката на ищцата.

Задължението за издръжка имало обективен характер. Затова каузален принос на родителя за настъпване на вредоносния резултат не следвало да бъде отчитан.

Първоинстационният съд изобщо не бил обсъдил изложените релевантни за спора обстоятелства.

Ето защо в жалбата се настоява за отмяна на решението в отхвърлителната му част и за цялостно уважаване на предявения иск. При този резултат се претендира и за отмяна на решението в частта относно присъдените в полза на ответника разноски.

Ответникът не е представил в срок писмен отговор на жалбата. В насроченото открито съдебно заседание представителят му пледира за потвърждаване на атакуваното решение.

2

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 21.05.2026 г.

По същество съдът съобразява следното:

С Присъда № 1 от 17.01.2023 г. по приложеното НОХД № 570/2022 г. на Окръжен съд – Сливен, изменена с Решение № 85 от 08.11.2023 г. по ВНОХД № 53/2023 г., Ас. Ив. Ас., род. на ******* г. в гр. Сливен е признат за виновен в това, че на 11.07.2021 г. в гр. Твърдица при управление на лек автомобил „BMW 318 I“ с рег. № ********** нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и допуснал преобръщането на автомобила в стръмен склон край пътя, при което по непредпазливост причинил смъртта на С. Н. Н. с ЕГН ********** – майка на малолетната ищца Д..

Пострадалата пътувала в колата на предната дясна седалка без предпазен колан. При инцидента изпаднала от купето и загинала на място.

Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника „ЗД Бул Инс“ АД.

С влязло в сила Решение № 189 от 15.07.2022 г. по гр. дело № 569/2021 г. на ОС – Сливен ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени неимуществени вреди, което е било намалено от 250000 лева на 175000 лева поради съпричиняване от пострадалата по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД при степен 30%.

По настоящото дело малолетната Д. Н. претендира заплащане на обезщетение от 31775,51 евро (62147,50 лева) за пропуснати ползи от неполучена издръжка заради смъртта на майка си за периода от 11.07.2021 г. до 02.06.2039 г. (датата на навършване на пълнолетие).

Застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ е била предявена на 11.02.2025 г.

След като е изслушал експертиза относно размера на минималната работна заплата, първоинстанционният съд присъдил обезщетение в размер на ¼ от нея – съгл. чл. 142 от СК, но намалено с 30% заради съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Така според експертизата размерът на издръжката възлиза на 9904,49 лева (5064,09 евро) за периода преди завеждането на делото, както и на 121,60 лева (62,17 евро) за времето от 17 юли до 31 юли 2025 г. и по 269,25 лева 3

(137,67 евро) месечно – от август 2025 г. нататък.

Съдът и присъдил с 30% по-ниски стойности: 3544,86 евро за периода преди завеждането на делото, 43,52 евро за времето от 17 юли до 31 юли 2025 г. и по 96,37 евро месечно – от август до декември 2025 г.

Като и съобразил, че от 01.01.2026 г. минималната заплата е увеличена на 1213 лева (620,20 евро), съдът правилно е приел, че минималната месечна издръжка възлиза на 155,05 евро. Затова е присъдил месечни обезщетения от 01.01.2026 г. нататък в размер на 103,97 евро, отново съобразявайки съпричиняването. Присъждането за в бъдеще е ведно с лихвите за забава от първо число на всеки месец до настъпване на промяна в обстоятелствата.

В осъдителната му част решението е влязло в сила.

С жалбата си ищцата атакува отказа компенсацията за пропусната издръжка да й се присъди наведнъж, както и редуцирането на размера й поради съпричиняването от страна на пострадалата.

Жалбата е неоснователна.

Обезщетението е сурогат на липсваща издръжка и следва нейния режим. Понеже издръжката има алиментен характер (свързан с препитание), тя се заплаща ежемесечно до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването й – чл. 146 и чл. 150 от СК. Промяната в обстоятелствата занапред не би могла да бъде отчетена при присъждане на компенсацията наведнъж.

Понеже се касае за вреди (пропуснати ползи) от деликт, обезщетението за тях подлежи на редуциране поради съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. По въпроса за степента на каузалния принос на пострадалата (30%) не се спори. Той е разрешен с влязлото в сила решение по гр. дело № 569/2021 г. на ОС – Сливен, публикувано и в ЕПЕП, с което в полза на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

Изложеното обосновава потвърждаването първоинстанционния съд в обжалваната част. на решението на

Този акт е бил изменен по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските с определение от 23.04.2026 г., което не е било обжалвано.

При същия резултат по иска присъдените разноски пред първата инстанция не могат да бъдат променяни.

До приключване на съдебното заседание, в което са изслушани 4 устните състезания пред настоящата инстанция, въззиваемият ответник не е представил доказателства за направени разноски във въззивното производство, поради което такива не му се присъждат.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65 от 05.03.2026 г. по гражданско дело № 20252200100265 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Сливен в обжалваната част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5