Определение № 15264 от 22.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15264 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110154575 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Е*“ ЕАД срещу В. Н. Д. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 917,50 евро /в левова равностойност 1794,47 лв./ , представляваща главница по Договор за стоков кредит № *г., ведно със законна лихва за период от 18.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 145,51 евро /в левова равностойност 284,60 лв./, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 01.08.2024 г. до датата на подаване на заявлението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3653/2025 г. по описа на РС-Перник, XII граждански състав.

Съдът, след като извърши проверка за редовност и допустимост на исковата молба /вкл. и след проверка за спазване на едномесечния срок по чл.415 от ГПК/ намира, че на ищцовото дружество следва да бъдат дадени указания да посочи периода, за който претендира размера на договорната лихва, като съобрази издадената Заповед за изпълнение на парично задължение рег. № 2137/19.08.2025 г. по ч.гр.д. № 3653/2025 г. по описа на РСПерник, X I I граждански състав. При неизпълнение на указанията и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът ще върне исковата молба в тази част. За процесуална икономия, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта на предявените искове, с доводи, че не е легитимиран да отговаря по тях. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като материалноправната легитимация на ответника касае основателността на ищцовите претенции, а не тяхната допустимост, и по отношение на това обстоятелство съдът дължи произнасяне с крайния съдебен акт по съществото на спора.

Следва да се остави без уважение искането на ищеца да се приложи по делото ч.гр.д. № 3653/2025 г. по описа на РС-Перник, XII граждански състав, тъй като съгласно чл.409а и следв. от ГПК след измененията на закона, всички 1 действия по заповедните производства и актове на съда се извършват в електронна форма, като настоящият състав служебно извършва проверка в ЕИСС за постановените от друг съд актове, за извършените връчвания и постъпили книжа в електронна форма, вкл. и за това дали са спазени процесуалните срокове от страните при извършените от тях действия в електронна форма.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените от ищеца документи.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено, тъй като касае установяване на релевантни по делото факти, които се оспорват от ответника, като с оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по спорове, свързани с потребител, следва да се допусне допълнителна задача към експертизата, като вещото лице следва да отговори какъв е действителният размер на ГПР, какви разходи са включени при изчисляването на размера му.

Съдът съобщава на страните проекта на доклад по делото, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 17.07.2024г. е сключен Договор за стоков кредит *" ЕАД и В. Н. Д., по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1829,08 лева, а кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 36 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 72,72 лева, с краен срок за погасяване 07.07.2027 г., при ГПР в размер на 28,07 % и ГЛП в размер на 25 %. Сочи, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не заплащал месечните си вноски, като останала непогасена главница в размер на 1794,47 лева и договорна лихва в размер на 284,60 лева. Твърди, че на 14.03.2025г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „У*" ЕАД и „Е*" ЕООД, по силата на който задължението на В. Н. Д., произтичащо от Договор за стоков кредит № * г., било прехвърлено на „Е*" ЕООД. Излага, че цедентът изпратил до длъжника уведомление за цесията по реда на чл. 99 ЗЗД на посочения в договора адрес, но писмото се е върнало в цялост с отбелязване „непотърсено". С оглед на това, намира, че длъжникът бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземане с връчването на уведомлението, респ., че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, същият получил уведомлението, изходящо от цедента, поради което отново се считал за надлежно уведомен за извършената цесия. Твърди, че поради непогасяване на дължимите суми по кредита „Е*" ЕООД подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 3653/2025 г. по описа на РС-Перник, XII граждански състав, и била издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по чл.410 от ГПК. С оглед подаденото от ответника възражение и дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия 2 установителен иск. Моли съда да установи дължимостта на вземанията, така както са обективирани в заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът В. Н. Д. подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва с твърдение, че не бил легитимиран да отговаря по предявените искове, с доводи, че липсвало валидно възникнало облигационно правоотношение между него и цедента „У*" ЕАД, вземанията по което да са били надлежно прехвърлени в полза на ищеца „Е*“ ЕАД. Моли за отхвърляне на исковете.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника и разпределение на доказателствената тежест:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК , във вр. чл. 99 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че между първоначалния цедент "У*" ЕАД и ответника В. Н. Д. е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит / Договор за стоков кредит № * г./, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с договорна лихва в уговорения размер, съответно валидна клауза за възнаградителна лихва и нейния размер; че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил уведомен.

При установяване на горепосочените обсотятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на претендираните вземания.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.06.2026 г. от 11:00 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговорите на исковата молба.

УКАЗВА на „Е*“ ЕАД в едноседмичен срок, считано от съобщението, да посочи периода, за който претендира размера на договорната лихва, като съобрази издадената Заповед за изпълнение на парично задължение рег. № 2137/19.08.2025 г. по ч.гр.д. № 3653/2025 г. по описа на РСПерник, XII граждански състав.

При неизпълнение на указанията в срок, исковата молба по отношение на претенцията за възнаградителна лихва ще бъде върната.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

3

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на задачите, формулирани в исковата молба, както и на въпроса какъв е действителният размер на ГПР и какви разходи са включени при изчисляването на размера му.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Иво Любомиров Димов.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвянето на ССчЕ в размер на 250 евро, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.

Да се уведоми вещото лице за поставената задача след представяне на платежен документ за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да се изиска и приложи по делото ч.гр.д. № 3653/2025 г. по описа на РС-Перник, XII граждански състав.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4