Решение № 795 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100505214 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Столична община, ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – юрк.

П.П. срещу решение № 840/16.01.2025 г. на СРС, 145 състав, постановено по гр.д. 10 251/2023 г., с което е осъдена да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на основание чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл.

45 ал.1 от ЗЗД сумата от 525, 05 лв. – регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение за причинените щети на лек автомобил „Рейндж Роувър“ с рег. № ****, в резултат на ПТП от 24.05.2022 г., възникнало вследствие на виновно противоправно поведение на длъжностни лица, чийто възложител е ответника, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 880 лв. – разноски в производството.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

1

Заявени са твърдения, че неправилно били кредитирани събрани по делото доказателства относно липсата на валиден годишен технически преглед към датата на ПТП, поради което процесното МПС не било технически изправно, съгласно Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Нелогични били изводите на СРС, че щом липсва валиден ГТП не означава, че процесното МПС е изрядно. Неправилни били изводите на СРС, че възражението на ответника относно действието и изпълнението на застрахователния договор не следвало да се разглеждат, тъй като СО не била страна по договора.

Изложени са съображения за тази неправилност, предвид постановките на ТР1/07.03.2019 г. на ОСТК на ВКС. Не били обсъдени възраженията на ответника, че не е изплатено застрахователно обезщетение, а само сума от 69, 38 лв. в полза на Илиана Беновска, която не била страна по застрахователния договор. Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което исковете бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 410 ал.1 т. 2 от КЗ установява възможността за ангажиране на регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия обезщетение застраховател по имуществена застраховка.

Правно-релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на разпоредбата включват наличие на сключена имуществена застраховка от собственика на увреденото МПС, настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора, изплатено 2 застрахователно обезщетение. От своя страна застрахователното събитие следва да има характер на деликт, причинен от ответника като пряк причинител, носещ белезите, посочени в разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД – противоправно поведение, причинени вреди, които да са в пряка причинноследствена връзка с поведението и вредоносния резултат. По отношение на субективния елемент на фактическия състав – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. В настоящата хипотеза с оглед сочения ответник следва да бъдат установени и предпоставките на отговорността по чл.49 от ЗЗД за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата.

Фактът на ПТП и неговият механизъм на извършване се установява при съвкупен анализ на изслушаната пред СРС съдебна авто-техническа експертиза и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.А.Б. и А.-К.П.Б.-А..

С оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 8 ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.

Процесният по делото инцидент се е осъществил на участък от пътя, представляващ публична общинска собственост и като такава задължение на СО е да поддържа същият в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31 от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.

С оглед на горните съображения настоящият съдебен състав намира, че в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни 3 действия/ да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани.

Размерът на причинените вреди респ. пряката причинно-следствена връзка с ПТП-то е установена от изводите на вещото лице по САТЕ.

Фактът на изплатено застрахователно обезщетение се установява ангажираните писмени доказателства – преводно нареждане от 16.09.2022 г.

Не могат да бъдат споделени възраженията, заявени във въззивната жалба, че неправилно били кредитирани доказателства, относно липсата на валиден ГТП доколкото същите не се установяват при съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства. По делото е представено удостоверение за техническа изправност на ППС с начало 25.05.2022 г. и край на валидност – 25.05.2023 г. Видно от данните по делото ПТП-то, процесно по делото, е осъществено на 24.05.2022 г. Съобразно нормата на чл. 30 ал.1 т.7 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. при периодичен преглед на ППС се представя предишен сертификат по чл. 34 ал.1, ако има такъв - представя се за издаване на нов сертификат. Нормата на чл. 29 ал.1 т.1 от сочената Наредба определя периодичността на техническия преглед – всяка година за категорията на процесното МПС. Процесният лек автомобил е с дата на първа регистрация – 23.05.2013 г. т.е. условие за преминаването на последващ периодичен преглед е представяне на сертификат от предходен такъв. Няма и данни по делото на водача на лекия автомобил да му е била налагана административната санкция по чл. 179 ал.6 от ЗДвП като лице, управляващо технически неизправно превозно средство.

Не могат да бъдат споделени и възраженията, касаещи застрахователния договор, обосновани с липсата на данни за уведомяване на застрахователя и липсата на дата на декларацията за настъпване на застрахователното събитие. Във възражението си, жалбоподателят е смесил задължението за уведомяване в срок от три работни дни от застрахователното събитие, уредено в глава трета т.1 от ОУ към застрахователния договор, което съобразно т.1.1 от същите може да се осъществи и чрез обаждане на контакт център с изискуемата от застрахователя декларация за установяване факта на ПТП като необходим документ за образуване на щета, съобразно т.6 от глава трета на ОУ, по отношение на която в ОУ не е поставено изискване да се 4 депозира в тридневен срок от пътния инцидент.

Неоснователно е и възражението за липса на плащане на застрахователно обезщетение като била платена само сума в размер на 69, 38 лв. Видно от доклада по щета, приложен в делото на СРС е определено застрахователно обезщетение в размер на 525, 05 лв. като след приспадане на дължимите вноски по договора /455, 67 лв./ е останала сума за изплащане в размер на 69, 38 лв. Съобразно правилото на чл. 369 ал.2 от КЗ, когато застрахователно събитие е настъпило, преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума, което застрахователят е сторил предвид обстоятелството, че уговорената застрахователна премия е уговорена като платима на вноски, видно от приложената по делото застрахователна полица.

Не може да бъде споделено и последното заявено възражение, че сумата не била платена на застрахованото лице, а на трето за договора такова.

Видно от представеното пред СРС пълномощно /стр.10 гръб в делото на СРС/получателят на застрахователното обезщетение е действала като пълномощник на застрахования с валидно учредена представителна власт да получава суми по застрахователни обезщетения и в това си качество е получила същото.

Предвид тези съображения, жалбата се явява изцяло неоснователна, а поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която по делото няма данни да е сторила такива. Представеният от същата списък по чл. 80 от ГПК касаят разноските, сторени в първоинстанционното производство, които са и присъдени със същото.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 840/16.01.2025 г. на СРС, 145 състав, постановено по гр.д. 10 251/2023 г.

5

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6