Определение № 301 от 15.05.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. Ямбол, 15.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20262300500130 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ,т.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. И. Б. и И. Б. И., двамата от гр.*****, действащи чрез пълномощника адв.Г.Г. , против Определение рег.№638 от 31.03.2026г. на Ямболски районен съд, постановено по гр. д. №503/2026г. по описа на този съд, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК и чл.130 ГПК е прекратено производството по делото, поради неизправяне нередовностите на исковата молба, с която е предявен установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК и поради недопустимост на предявения иск по чл.109а от ЗС.

Жалбоподателите считат, че определението е неправилно. Излагат, че с уточняваща молба от 12.03.2026г. са изпълнили указанията на съда и са индивидуализирали спорните 70кв.м., посочили са границите на тази спорна част и са представили цветна комбинирана скица - извадка от ДРП, на която ясно и точно с червено е отбелязана спорната част, а съдът не е дал изрично, точно и конкретно указания спорната част да бъде означена с букви, цифри или друг специален графичен способ, нито е предупредил, че при липса на конкретно означаване на спорната част исковата молба ще се счита неизправена. Също неправилно съдът формирал извод, че не е надлежно обоснован правния интерес на ищците от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Частните жалбоподатели посочват, че в първоначално предявената искова молба и в допълнителните молби не са заявявали иск с правно основание чл.109а ЗС за определяне на границите на двата УПИ, а местоположението на границите на имотите следва да се установи с предявения иск за собственост, по който съгласно сочена съдебна практика на ВКС ще се установят пространствените предели на правото на собственост в спорния участък и вярната имотна граница, която в случая е по плана от 1929г. Предвид изложените съображения, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното определение на ЯРС и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.129, ал.3, изр. последно ГПК и чл.130, изр.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на ответника.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни, в срок и срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

Ямболският районен съд е сезиран с исковата молба на Б. И. Б. и И. Б. И., двамата от гр.*****, с която против С.Р.А., упражняваща търговска дейност като ЕТ“Снеж-Снежана 1

Ангелова“ с.Воденичене, е предявен отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на част от дворно място с приблизителна площ от 70 кв.м., представляваща тясна ивица с ромбовидна форма, започваща от улицата, до границата на УПИ II-248 по плана на с.Воденичене, с искане да бъде определена и границата между имотите на страните по имотната граница, а не по регулационната граница.

В обстоятелствената част на исковата молба ищците са изложили твърдения, че страните са собственици на два съседни имота – ищците на УПИ VIII-247 по плана на с.Воденичене, а ответникът на ПИ №249, включен в УПИ I, като след придобИ.ето на своя имот ответникът е разрушил съществувалата трайна ограда между имотите, която е била разположена по имотната граница на двата поземлени имота, предявявайки претенции, че границата на двата съседни имота следва да е по регулационната линия. Ищците са поддържали, че за имота на ответника е било извършено отчуждаване със заповед от 10.05.1974г., но за придадената част от ищцовия имот към имота на ответника не е било проведено обезщетяване на правоимащия собственик, при което новият дворищно – регулационен план от 1990г. не е приложен и няма вещно-правно действие на основание §6, ал.2 и ал.4, вр. с §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, при което границата на двата съседни имота на страните е единствено имотната граница между тях, която не съвпада с регулационната линия по ДРП.

С Разпореждане рег.№850/26.02.2026г. ЯРС е оставил исковата молба на Б.Б. и И.И. без движение, с дадени указания и срок на ищците да посочат един или два иска предявяват и при условията на какво съединяване предявяват исковете; да изложат обстоятелства за обосноваване на правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, като прецизират пититума на този иск и опишат максимално ясно къде пространствено се намират спорните 70кв.м. и в кой УПИ е спорната площ, с посочване цената на иска и изчисляване на дължимата държавна такса.

В срок ищците са депозирали молба вх.№4752 от 12.03.2026г., в която са изложили твърдения за обосноваване на правния си интерес от предявяване на иска за собственост, според които ответникът е съборил трайната ограда между съседните на страните имоти, заявявайки права върху спорните 70кв.м. като придобити от него по силата на новия регулационен план. Ищците са поддържали, че тези спорни 70кв.метра са част от техния собствен поземлен имот, като са описали тази спорна част от 70кв.м. като тясна ивица с ромбовидна форма, находяща се между двата имота на страните, започваща от улицата и завършваща до границата на УПИ II-248. Ищците изрично са описали и границите и съседите на частта от 70кв.м., а именно: от запад-улица, изток – УПИ II-248, север УПИ I249, юг – УПИ III-247. За индивидуализиране на спорната част от 70 кв.м. ищците са приложили и скица, изработена по действащия регулационен план на с.Воденичене, на която скица спорната част е оцветена в червен цвят и е видно от скицата, а и от приложената към исковата молба скица, че същата част е между двата съседни имота на страните, но е заснета като част от имота на ответника. С молбата от 12.03.2026г. ищците са изпълнили и всички други дадени им от ЯРС указания за изправяне на исковата молба, като отново са поискали съдът с решението да определи, че поради неприложена регулация границата между двата имота следва да бъде по имотната граница, а не по регулационната линия.

С разпореждане от 19.03.2026г. ЯРС отново е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищците да формурилат ясен и точен петитум, от който да се изясни между кои точно имоти, които да бъдат описани с индивидуализиращите им белези, ищците претендират да бъде определена границата; да представят актуални скици на двата имота и да посочат има ли действащ регулационен (подробен устройствен) план на с.Воденичене.

С молба от 30.03.2026г. ищците отново подробно са изложили обстоятелствата, на които са основали предявения иск, посочили са, че за с.Воденичене има влязъл в сила действащ кадастрален и регулационен план от 1990г., уточнили са, че за ищцовия имот с исковата молба са представили актуална скица, както и комбинирана скица за двата съседни на страните имота, като са поискали от съда с решението да определи границата между имотите на страните по имотната граница съгласно предходния план на с.Воденичене от 1929г., а не по регулационната линия по действащия кадастрален и регулационен план от 1990г.

2

С обжалваното определение, с което ЯРС е прекратил производството по делото, съдът е приел, че с молбите-уточнение ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба и петитумът на исковата молба е останал неясен. Според мотивите на съда, не е уточнено и по безспорен и ясен начин какъв е предмета на иска, къде се намират спорните 70кв.м. – в имота на ответника, в имота на ищците или между двата имота, в който случай не е обоснован и правния интерес от предявяване на иска; приел е, че неясно е и пространственото разположение и очертанията на спорната част и това не е направено с букви или цифри, или друго ясно означаване с представените комбинирани скици, както и че ивица с ромбовидна форма в скицата липсва. Съдът е квалифицирал претенцията за определяне на границата между двата имота като иск по чл.109а от ЗС, за който е формирал извод, че е недопустим, тъй като двата съседни имота на страните се намират в рамките на с.Воденичене, за което има действащ кадастрален и регулационен план.

Определението на ЯРС е неправилно, а частната жалба – основателна.

По делото е предявен един иск - отрицателен установителен иск за собственост, намиращ своето правно основание в чл.124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

Исковата молба, с която е предявен този иск е изправена, редовна е и не са налице основанията на чл.129, ал.3 ГПК, вр. с чл. 127, т.4 и т.5 ГПК за връщането й и за прекратяване на производството по делото. Още с молбата от 12.03.2026г. ищците са изпълнили дадените им от съда указания за изправяне на исковата молба, с която е предявен този иск, като са изложили твърдения, с които са изяснили (макар изрично да не са посочили), че спорните 70 кв.м. са част от собствения им имот, но неправилно са заснети като част от имота на ответника, който счита, че е собственик на тази спорна част, поради настъпилото отчуждително действие на регулационния план от 1990г. Със същата молба от 12.03.2026г. ищците ясно и точно са индивидуализирали спорните 70кв.м., като са посочили подробно границите им и са приложили и скица, на която спорната част е видна и с графичното й отразяване, а каква е определената от ищците геометрична фигура на спорната част, е без правно значение. При тези данни, неправилно районният съд е приел, че е налице неяснота какъв е предмета на иска и къде се намират спорните 70кв.м. – какво е пространственото им разположение и очертания. Основателно е и оплакването на ищците, сега частни жалбоподатели, че съдът не им е дал указания за графично отразяване на спорната част с букви или цифри, при което в нарушение на процесуалния закон с обжалваното определение ЯРС е санкционирал ищците за неизпълнение на процесуално задължение, за което указания не са им били дадени. Или изводът на въззивната инстанция е, че спорната част от 70 кв.м., правото на собственост върху която е в предмета на делото, е индивидуализирана ясно и точно от ищците, в съответствие и с практиката на ВКС, според която индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, площ, регулационен статут и всички други данни, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство, като границите, а не площта са индивидуализиращият белег (Решение 672/07.03.2011г. по гр.д.№1584/2009г. на ВКС, Първо Г.О.). Ищците подробно са обосновали правния си интерес от предявяване на иска за собственост и както от обстоятелствата, изложени в исковата молба, така и от молбите – уточнения и представените скици е изяснено, че правният интерес произтича от претенциите на ответника и заснемането в имота му на спорната част от 70кв.м.

Второто искане на ищците до съда - при уважаване на установителния иск да определи границата между съседните на страните имоти, не представлява самостоятелен иск, както неправилно е приел районният съд, като неправилни са и дадените от този съд указания на ищците да посочат един или два иска предявяват и в какво съединяване са исковете.

Видно е от изложението на обстоятелствата в исковата молба и молбите-уточнения към нея, че между страните е налице спор за собственост на процесните 70кв.м., който спор е относно границата между двата съседни имота на страните, тъй като се твърди, че същата е неправилно отразена по регулационната линия. Независимо от отправеното от ищците искане, за което са били насочени от районния съд, въззивният съд намира за неправилен извода на първата инстанция, че е предявен и иск за определяне на граници по чл.109а от ЗС. Принципно правилно е разбирането на ЯРС, което е в съгласие с утвърдената съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове на Върховния съд и Върховния 3 касационен съд, че иск за граници по чл.109а от ЗС не е допустим за урегулирани с регулационен план поземлени имоти. В случая предявеният иск е такъв за собственост, като ищците изрично са заявили, че ответникът нарушава правото им на собственост, тъй като е разрушил съществуващата на място ограда между двата имота и искането му е границата на имотите да бъде по регулационната линия, а не по имотната такава. Дори да се приеме, че с оглед формулирания от ищците петитум за определяне на границата се поставя въпроса за иск по чл.109а от ЗС, предявяването на такъв иск е изяснено в практиката на ВКС - Решение № 1191/15.07.09 г. по гр. д. № 4583/07 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 328/07.07.10 г. по гр. д.