Определение № 1040 от 28.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1040 гр. София, 28.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601485 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК и чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК.

С протоколно определение от 16.10.20206 г. е оставено без уважение искането на защитата на подс. Б. Д. Д. – адв. В. Б. за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 5685/2026 г. по описа на СГС, НО, 42 състав и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е констатирал допусната във внесения обвинителен акт очевидна фактическа грешка при описанието на стойността на част от предмета на престъплението и е дал седмодневен срок на прокурора да отстрани така констатираната очевидна фактическа грешка с внасянето на коригиран обвинителен акт в съда.

Недоволен от определението е останал защитникът на подсъдимия Д. – адв. Б., която в частна жалба го атакува по инстанционен ред.

Адв. Б. сочи, че е налице неправилност на атакуваното определение. Поддържа се, че обвинителният акт не съдържа достатъчно ясно, последователно и конкретно описание на инкриминираното поведение, поради което подсъдимият не може да разбере в пълнота фактическите твърдения, срещу които следва да организира защитата си. На първо място, защитата сочи несъответствие между описанието на поведението на подсъдимия на адрес гр. ***, бул. „***“ № *, и посоченото местопроизшествие на № 102. Според жалбоподателя връзката между действията на подсъдимия на двата адреса не е изложена достатъчно ясно.

На следващо място, оспорва се конкретизацията на държането на наркотичните вещества в подсъдимия и в жилището, като се поддържа, че обвинителният акт не позволява да се разграничат достатъчно ясно фактическите твърдения относно отделните вещества и местата, на които са намерени. Защитата изтъква и противоречие в посочената стойност на 1 конопа с нето тегло 24,16 грама, както и несъответствие между общата стойност на инкриминираните наркотични вещества и твърдението, че същите са в големи размери. Сочи се, че тези обстоятелства препятстват изясняването на фактическата основа на обвинението и правилната му правна квалификация. Накрая, възразява се срещу недостатъчната индивидуализация на осъжданията, въз основа на които е прието, че Д.ието е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на прокурора за отстраняване на посочените нарушения.

Частната жалба, с която се иска проверка на определението на първоинстанционния съд по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е процесуално допустима - подадена е в срок, от страна със защитен от закона интерес и срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

По същество жалбата е неоснователна.

В съда е внесен обвинителен акт срещу Б. Д. Д. за извършено престъпление по чл.

354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. а и б. б от НК, във връзка с който е образувано наказателно дело от общ характер под № 5685/2026 г. по описа на СГС.

С обжалваното определение съдът е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на подсъдимия с мотива, че обвинителният акт, с който е сезиран съдът отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК и на задължителните указания, дадени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Приел е още, че в ОА Д.ието е описано достатъчно пълно и ясно, като са посочени всички елементи от фактическия състав на престъплението, поради което и не е нарушено правото на защита на подсъдимото лице, а оспорването на възприети от прокурора фактически положения не следва да бъде коментирано на този процесуален етап.

Констатирана е допусната очевидна фактическа грешка при описанието на стойността на част от предмета на престъплението и е дал седмодневен срок на прокурора да я отстрани с внасянето на коригиран обвинителен акт в съда.

Въззивният съд, за да прецени основателността на жалбата срещу атакуваното определение от 16.10.2026 г., обсъди изложените в последното основания за оставяне без уважение на искането на защитата за прекратяване на съдебното производство.

По отношение на обсъдените от градския съд и твърдени от защитата на подсъдимия Д. нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, настоящият въззивен състав намира следното:

Обвинението е ясно и точно формулирано включително и по отношение на обстоятелствата, които според държавното обвинение обуславят извод за извършване на Д.ието по посочената в обвинителния акт правна квалификация. Изцяло в правомощията на прокуратурата е преценката срещу кого и какво обвинение следва да се предяви. Съдът не може да излиза извън тези рамки, а само да проверява дали не са били допуснати съществени процесуални нарушения, каквито в настоящия случай не са налице. Налице е 2 достатъчно описание на действията на подсъдимия Д., с които се твърди от държавното обвинение, че е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. а и б. б от НК. Обвинителният акт съдържа описание на инкриминираното Д.ие, времето и местата на осъществяването му, вида и количеството на наркотичните вещества, начина, по който са били разпределени и съхранявани, както и твърденията на прокуратурата относно фактическата власт на подсъдимия върху тях и целта за разпространение.

В обвинителния акт е посочено, че на 06.08.2025 г. в гр. ***, бул. „***“ № *, подсъдимият държал в себе си наркотични вещества, разпределени в множество отделни пакетчета, съдържащи метамфетамин и фентанил. Описано е и поведението му при появата на полицейските служители, когато, според обвинителната теза, разкъсал полиетиленовата опаковка и изхвърлил съдържащите се в нея пакетчета. Отделно от това обвинителният акт съдържа твърдение, че в двуетажна постройка на адрес гр. ***, бул. „***“ № *, ползвана от подсъдимия, били държани допълнителни количества наркотични вещества, подробно индивидуализирани по вид, нето тегло и стойност. Следователно обвинението разграничава фактическите твърдения относно наркотичните вещества, държани в подсъдимия при описаната ситуация на № 102, от тези относно веществата, намерени при претърсването на постройката на № 106. Посочени са и обстоятелствата, чрез които прокуратурата свързва двете групи вещества с едно и също лице и с инкриминираното Д.ие. Обстоятелството, че местата са различни, само по себе си не поражда неяснота относно предмета на обвинението. Напротив, местонахождението на отделните количества е посочено, а относимите към тях фактически твърдения са изложени в обвинителния акт. Дали подсъдимият действително е упражнявал фактическа власт върху всички описани вещества, каква е връзката между намерените на двата адреса количества и дали събраните доказателства потвърждават изложената от прокуратурата последователност на събитията, са въпроси, които следва да бъдат разрешени при разглеждането на делото по същество.

Тези въпроси не следва да се смесват с изискването обвинението да бъде формулирано ясно и конкретно. За да е налице основание за връщане на делото, е необходимо да се установи не просто спор относно доказаността на твърдяната фактическа връзка, а такъв недостатък на обвинителния акт, който не позволява на подсъдимия да разбере срещу кои конкретни фактически твърдения следва да се защитава. В случая такъв недостатък не се установява. От изложението в обвинителния акт може да бъде изведен предметът на обвинението, без да се налага съдът да дописва липсващи фактически твърдения или да конструира нова обвинителна теза.

Неоснователно е и оплакването, че обвинителният акт не съдържа достатъчно конкретно описание на наркотичните вещества, които се твърди, че са били държани от подсъдимия. В обвинителния акт са посочени отделните видове наркотични вещества, количествата им, разпределението им в обособени обекти и местата, на които са били намерени. В изложението са включени както веществата, за които се твърди, че са били държани от подсъдимия, така и допълнителните количества, намерени в постройката на 3 адрес № 106. Така изложените обстоятелства позволяват да бъде индивидуализиран предметът на инкриминираното Д.ие и да се определи фактическата основа, върху която прокуратурата изгражда обвинението за държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение. Не може да се приеме, че само поради обстоятелството, че веществата са намерени на различни места и в различни опаковки, обвинението става неясно или вътрешно противоречиво. От значение е дали описанието позволява да бъдат разграничени отделните фактически твърдения и да бъде разбрано какво поведение се вменява на подсъдимия. В случая обвинителният акт съдържа необходимите индивидуализиращи данни. Въпросите дали всяко от описаните количества е било под фактическата власт на подсъдимия, дали доказателствата установяват принадлежността му към общото инкриминирано Д.ие и дали е осъществена целта за разпространение, са въпроси по съществото на обвинението. Тяхното разрешаване предполага анализ и съпоставка на доказателствените източници в съдебното следствие, а не връщане на делото на прокурора единствено поради несъгласието на защитата с начина, по който са изложени доказателствените обстоятелства.

По възражението относно несъответствието между стойността на конопа с нетно тегло 24,16 грама, посочена в обвинителния акт, и стойността, определена в съдебнооценителната експертиза, следва да се отчете, че първоинстанционният съд изрично е констатирал разминаването и е дал на прокурора седемдневен срок за отстраняването му чрез внасяне на коригиран обвинителен акт. Следователно тази неточност не е останала извън вниманието на съда, а е била предмет на конкретно процесуално действие.

Самото несъответствие в стойността не води автоматично до извод, че обвинението е неясно или че правото на защита е ограничено. За преценката по чл. 249, ал. 3 НПК е от значение дали разликата засяга индивидуализацията на предмета на престъплението, възможността подсъдимият да разбере фактическите основания на обвинението или защитата му срещу квалифициращ признак. В случая веществото е индивидуализирано по вид и нетно тегло, а констатираната от първата инстанция неточност е свързана с посочената му парична равностойност.

Неоснователно е и оплакването, че обвинителният акт не позволява да се разбере въз основа на кои осъждания прокуратурата поддържа наличието на предпоставките по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. В обвинителния акт са посочени съдебните производства, по които подсъдимият е осъждан, видът и размерът на наложените наказания, както и обстоятелствата относно отлагането на изпълнението на едно от наказанията по чл. 66 НК.

Посочени са и двете хипотези на опасния рецидив, които прокуратурата приема за осъществени. По този начин обвинението съдържа данни за осъжданията, на които се основава твърдението за наличие на квалифициращия признак, и позволява на подсъдимия да разбере какво правно значение им придава обвинението. Следва да се направи разграничение между липса на фактическо описание на обстоятелствата, обосноваващи квалификацията, и спор относно това дали конкретните осъждания действително изпълват законовите предпоставки на всяка от двете хипотези по чл. 29, ал. 1 НК. Въпросът дали 4 всяко от посочените осъждания отговаря на изискванията на приложимата законова разпоредба, включително с оглед вида на престъплението, размера на наложеното наказание и начина на неговото изпълнение, е въпрос по правилното приложение на материалния закон. Той следва да бъде разрешен въз основа на относимите съдебни актове и данните за съдимостта на подсъдимия. Самото оспорване на правния извод за наличието на опасен рецидив не е достатъчно, за да се приеме, че обвинителният акт е негоден да определи предмета на съдебното разглеждане. Ето защо и по този довод не се установява основание за връщане на делото на прокурора по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.