Акт от 23.02.2017, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- 667/2016
- Подписан
- 23.02.2017
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2017 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 667 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 1511/19.01.2017 г., подадена от Ц.Й.В., действащ чрез своя настойник М.Н.В., представляван от адв.
П.В., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 27/10.01.2017 г. По същество молителя претендира присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано, като прекомерно.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано по предявени от Н.Ц.В. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. П.Т. от
ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 16 Б, ет.1, ап.
3 против Ц.Й.В. с ЕГН ********** *** с постоянен адрес *** представляван от настойника М.Н.В., а в съдебното производство от упълномощеният от нея адв. П.В. от ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Варна, ул. „П. Волов“ № 18 ет.1, офис 1, в условията на последваща евентуалност, осъдителни искове за сумата от 25 100 лева от общо задължение в размер н 69 840 лева, както следва
- главен иск с правно основание чл. 74 от ЗЗД
- евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД и
- евентуален иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД.
Изменението в поредността на главния и евентуално съединените искове е допуснато от съда в съдебно заседание проведено на 01.12.2016 г.
С Решение № 27/10.01.2017 г. съдът се е произнесъл, като е отхвърлил иска по чл. 74 от ЗЗД и е осъдил на основание чл. 59 от Ц.Й.В. да заплати на Н.Ц.В. сумата от 25 100 лева, представляваща част от общото задължение в размер на 69 840 лева, с която неоснователно се е обогатил.
При постановяване на решението, съдът е приложил разпоредбата на чл. 81 от ГПК, предвиждаща, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, дължи произнасяне и по искането за разноски, като е възложил последните, в общ размер на 5004 лева, в тежест на ответника. Анализът на нормативното предписание на чл. 78, ал. 5 от ГПК налага извод, че за да се намали възнаграждението следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка (процесуалноправна по своя характер) е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Размерът на определеното по настоящото дело в в адвокатско възнаграждение не се явява прекомерен, тъй като е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Доколкото материалноправната предпоставка за редуциране на присъдения адвокатски хонорар не е налице, молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1511/19.01.2017 г., подадена от Ц.Й.В., действащ чрез своя настойник М.Н.В., представляван от адв. П.В., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 27/10.01.2017 г., постановено по гр. дело № 667/2016 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: