Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 155 от 08.06.2020, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 162/2020
Вид
Решение № 155
Подписан
08.06.2020
Състав
НЕСТОР СПАСОВ СПАСОВ, РАДКА ДИМОВА ЧОЛАКОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА БРУСЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е № 155

В ИМЕТО НА

НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 08. 06. 2020 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 29. 05. 2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА

ЧОЛАКОВА с участието на секретаря КАТЯ

МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия С. т. дело № 162 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от З. „О.“АД, *** въззивна жалба против постановеното от П. окръжен съд по т. дело № 20/2019 г. решение, с което:

З. „О.“АД, *** е осъдено да заплати на Ц.Д.Д., ЕГН **********, Г.С.Д., ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН **********,***, сума от по 60 000 представляваща част от застрахователно обезщетение в пълен претендиран размер от по 180 000 лв. по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица **/**/************ за претърпени от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния съруг и баща С. Г. Д., ЕГН **********, починал на 24.09.2017г. при ПТП станало на 24.09.2017г. на главен път * -* /П. - с.

П./ при км 238, в землището на гр. С., причинено противоправно и виновно от П.Б.Т., ЕГН ********** при управление на лек автомобил „Х.П.”, рег. № ** **** **, за което деяние Т. е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда, постановена по НОХД №207/2017г. на П. военен съд, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 10.08.2018г. до окончателното им изплащане, З. „О.“АД, *** е осъдено да заплати на Ц.Д.Д., ЕГН **********, Г.С.Д., ЕГН **********, и Д.С.Д., ЕГН **********,*** сума от по 2700 разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

З.

„О.“АД, *** е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на П. окръжен съд, сумата 7200 лв. дължимата за производството държавна такса.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковите претенции.

Въззиваемата страна намира жалбата на насрещната такава за неоснователна.

Третото лице помагач П.Б.Т. е на същото становище.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:

На 14.06.2019 г. в ПОС е постъпила изходяща от Ц.Д.Д.,

ЕГН **********, Г.С.Д., ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН **********, всички от гр. П. искова молба против З.А.Д. „ОЗК – З.“АД,

ЕИК *********, гр.С..

В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 24. 09. 2017 г. около 13, 10 ч. на главен път * -* /П. - П./ при км 238 е настъпило ПТП, при което е причинена смъртта на С. Г. Д. - съпруг на първия ищец и баща на втория и третия.

Произшествието настъпило след като водачът на лек автомобил „Х.П.“, peг. № ** **** ** - П.Б.Т. нарушил правила на

ЗДП и предизвикал сблъсък с лек автомобил „Р.К.“, peг. № ** **** ** управляван от Д.. В резултат на това последният загинал. По случая било образувано досъдебно производство, а след това и НОХД № 207/ 2017 г. по описа на ВОС-П.. По него с присъда № 12 от 04.07. 2018 г., влязла в сила на 20. 07. 2018 г. П.Б.Т. бил признат за виновен за това, че на 24.09.2018 г. около 13, 10 ч. на главен път *

-* /П. - П./ при км 238 нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДП/ и по непредпазливост причинил смъртта на С. Г. Д., като е посочено, че деянието било извършено след употреба на наркотични вещества и на основание чл. 343, ал.

3, пр. 2, буква Б, вр. ал.1, буква В, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3, вр. чл. 54 НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от 5 години.

По-надолу в ИМ е посочено, че починалият бил в отлично физическо и психическо здравословно състояние, водел активен социален и академичен живот, бил съпруг, баща и глава на консервативно патриархално семейство. След инцидента съпругата му изпаднала в състояние на продължаващи и до днес скръб, болка и меланхолия, затворила се в себе си и преустановила почти всички контакти с приятели и роднини, като към настоящия момент това й състоянието не се е подобрило.

Внезапната загуба на баща им била не по-малко стресираща и шокираща и за ищците Д. и Г. Д.. Двамата са имали особено силна връзка със своя баща и към настоящия момент болката и страданието им все още не били отминали.

Във връзка с така описаните неимуществени вреди в ИМ е посочено, че за лекият автомобил, с който е причинено ПТП е имало сключен под формата на полица с ответника застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на валидност от 28.07.2017г. до 27.07.2018г. По тази причина те отправили до дружеството претенция за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ. Същата била заведена при ответника на 10.08.2018г. и била образувана щета № ****-***-****-**** г. С писмо № 99-4440 от 04.09.2018г. застрахователят предложил да изплати обезщетение в размер на по 60 000 лв. за всеки от ищците или общо 180 000 лв. В тази връзка и по повод допълнително искане на застрахователя, ищците представили нотариално заверени пълномощни и банкови сметки на наследниците, но плащане не било извършено.

По тази причина е отправено искане „З.А.Д. „ОЗК - З.“АД, ЕИК ********* гр.С. да бъде осъдено да заплати на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 60 000 лв., като е посочено, че тези суми са част от дължимото на всеки един от ищците обезщетение от по 180 000 лв. Претендира се и присъждане на законната лихва върху тези суми за времето от от 10.08. 2018 г. до окончателното им изплащане.

В отговора на исковата молба ответното дружество е изразило становище за неоснователност на трите иска. В подкрепа на това му становище е посочено, че не само П.Т. е виновен за настъпване на произшествието и причиняване на вредоносния резултат.Сочи се че описаният в ИМ механизъм на настъпване на същото не отговаря на действителността. В тази връзка се прави възражение за съпричиняване от пострадалия С. Д.. В подкрепа на тази група възражение е направено позоваване на мотивите на присъдата по НОХД № 207/ 2018 г., в които било посочено, че пострадалият създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот и това му поведение довело до причиняване на описаните увреждания.

От страна на застрахователя е оспорен и претендирания размер на обезщетение от всеки ищец. Смита се, че той неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост. Изразява се мнение, че ищците не доказвали да са търпели неимуществени вреди, които да обосновават присъждане на обезщетение от по 180 000 лв. За неоснователна се сита и претенцията за присъждане на законна лихва Ответникът оспорва и претенцията за присъждане на лихви. По изложените съображения се иска да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

С отговора е направено и искане за привличане по делото на виновния водач като трето лице помагач.

В ДИМ тримата ищци са изразили становище за неоснователност на направените в отговора възражения. Изразено е и мнение, че при установяване на съпричиняване то е в размер не по- голям от 30 % при условие, че осъденият водач е управлявал автомобила с превишена скорост и след употреба на упойващи вещества.

В отговора на ДИМ са преповторени направените в отговора възражения.

Съдът съответно в хода на делото е привлякъл като трето лице помагач лицето П.Б.Т., събрал е поисканите от страните и относими по спора доказателства и е постановил решението предмет на обжалване.

Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищците неимуществени вреди от загубата на техния съпруг и баща с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

По отношение на претърпените болки и страдания и дължимото за тях обезщетение прието, че ищците са претърпели значителни по интензитет душевни болки и страдания от внезапната смърт на техния близък, които ще ги съпътстват до края на живота им. На тази база изхождайки от факта, че увреждането е значително и трайно по характер то е определено на по 140 000 лв. за всеки от ищците.

Досежно възражението за съпричиняване след анализ на събраните доказателства съдът е приел, че пострадалият е допуснал нарушение на правилата за движение/ чл.25,ал.1 от ЗДП/ извършвайки маневра изразяваща се в навлизане в дясна лента на платното за движение без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, вместо да изчака преминаването на приближаващия се автомобил управляван от осъдения водач . на тази база е прието, че и той е допринесъл за вредоносния резултат като размера на съучастие е определен на 25 %. На тази база е формиран извод, че на всеки от ищците се дължат по 105 000 лв. и предявените искове с оглед на факта, че са за сума по- малка от дължимата следва да се уважат изцяло.

Върху така описаното обезщетение на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ е присъдена законна лихва от датата, на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - 10.08. 2018 г.

Недоволен от решението е останал ответника и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето дело.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като се твърди, че вредите, претендирани от ищците в първоинстанционното производство не са пряка и непосредствено последица от вредоносното деяние. Твърди се, че претендираният размер на обезщетението не е справедлив с оглед принципите на чл. 52 от ЗЗД и практиката на съдилищата, както и на трето място се твърди, че има съпричиняване, което е в много по-голям размер от възприетото от съда - 25 %.

На тази база са изложени доводи са отхвърляне на исковата молба, респективно ако се приеме, че все пак се дължи обезщетение да се присъди такова в по-малък размер.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.

270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищците от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.