Протокол № 468 от 30.09.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 468 гр. Пловдив, 28.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Вера Ив. И. Въззивно търговско дело № 20215001000858 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:31 часа се явиха:

За жалбоподателя И. А. А. чрез законен представител А. М. А. се явява адв. Ц. с пълномощно по делото от по-рано.

За ответника „ДЗИ Общо застраховане“ АД се явява адв. М. с пълномощно по делото от по-рано.

Вещите лица П. П. и С. С. се явяват лично.

Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИСТЪПИ се към изслушване заключението на назначената комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, изготвено от вещите лица д-р П. П. и д-р С. С..

Адв. Ц.: Да се изслуша заключението на вещите лица.

1

Адв. М.: Нямаме възражение да се изслушат вещите лица.

Сне се самоличността на вещите лица и се напомни наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

П. С. П. – 56 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните.

В . Л . П.: Обещавам да дам вярно заключение. Представил съм заключение, което поддържам. На 27.09.2022 г. съм представил справкадекларация.

С. С. С. – 63 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните.

В.Л. С.: Известна ми е наказателната отговорност. Обещавам да дам вярно заключение в моята част. Поддържам представеното заключение.

Представям справка-декларация за разходите по заключението.

Въпроси към в.л. П.:

Въпрос на адв. Ц.: Запознат ли сте с показанията на водача и за обстоятелството, че преди удара на мястото на произшествието е имало друг автомобил, цитирам: „лека кола, бяла, не помня номера й“?

В.Л.П.: Причина този автомобил да не бъде елемент на анализа е следната: първо, той е неопределен нито като разположение на платното, нито като скорост, нито като поведение на пътя. Възможно е, теоретично е възможно, в някакъв момент водачът да е изпреварил някакъв автомобил, но ако това изпреварване е било настъпило в зоната на местопроизшествието, то освен ударът с детето, би настъпил и удар с въпросния автомобил. Основание за това твърдение е положението на процесния автомобил след ПТП-то.

Вижда се как той е застанал напреко на платното, т.е. по тази лента, дясната в случая, по която хипотетично се е движил някакъв изпреварван автомобил не би могъл този, изпреварвания, автомобил да премине и да продължи движението си.

Въпрос на адв. Ц.: На мястото на произшествието, когато сте изготвяли експертното заключение, има ли някъде данни по делото да е имало там знак Б24?

В . Л . П.: Не мога да отговоря какви знаци е имало в зоната на 2 местопроизшествието. Ако го е имало този знак, той е бил значително преди произшествието и преди кръстовището. На схемата на стр. 4 от експертизата е показана зоната на местопроизшествието. В тази отсечка от предходното кръстовище до това кръстовище, което е в близост до местопроизшествието такъв знак не съм установил. Там имаме хоризонтална маркировка, която е единична непрекъсната линия и дори да няма знак в случая тази хоризонтална маркировка регламентира някакво поведение на водачите. Вижда се на една от снимките, а именно на стр. 5 от експертизата.

Въпрос на адв. Ц.: Адекватно ли е изобразено мястото на удара на стр. 7 от заключението?

В.Л.П.: За мястото на удара, в случая, по делото обективни данни за него няма. То се определя на базата на анализа на известните други обстоятелства в делото, а именно динамиката на движение. За да може автомобилът след удара да се озове в положението, което е отразено в огледния протокол, мястото на удара не би могло да бъде по-различно от това, което е посочено на схемата. В противен случай динамиката на контакта между автомобила и детето би била друга и детето не би се озовало там, където са данните, че се е намирало, за което също няма обективни данни, а то е по свидетелски показания.

Въпрос на адв. Ц.: Може ли да уточните тези 5 м., на които е било отхвърлено тялото на детето от автомобила в момента на сблъсъка ли имате предвид че са?

В.Л.П.: Не. Имам предвид, че от спрелия автомобил след ПТП тялото се е намирало на около 5 метра. Това са показанията на водача.

Въпрос на адв. Ц.: Защо приемате на стр. 14 от заключението, че скоростта на детето следва да се приеме, че е спокойно или бързо бягане, а не например на бърз ход?

В.Л.П.: Не съм се ограничил в анализа по отношение скоростта на движение на детето. Напротив, дал съм цялата палитра от възможни скорости.

Това, което казва експертизата обаче е относно момента на възникване на опасността и те са два момента - тъй като по принцип моментът на възникване на опасността и нейният характер са юридически категории, аз не мога да кажа кое е правилното да бъде прието. Затова давам в единия случай, 3 когато детето навлиза на платното и в другия случай когато се насочва към платното. Аз го давам дори с бавен ход, дори и с бързо бягане. При тези две хипотези за момент на възникване на опасността, аз изследвам всички възможни скорости. Вижда се, че и при двете хипотези при едни скорости на детето водачът има възможност да предотврати ПТП-то, тъй като опасността се развива относително бавно, по-продължително във времето, но при други той няма тази възможност.

Въпрос на адв. Ц.: Възможно ли е ако автомобилът се движи с повече от 31 км.ч., а детето е по-слабичко и по-малко, тялото му да изхвърчи по-далече?

В.Л.П.: Скоростта на детето в случая не бива да се обвързва строго със скоростта на автомобила. Детето се движи перпендикулярно на пътя.

Автомобилът се движи успоредно на пътя. Скоростта на детето преди удара не се погасява от нищо. Тя и в момента на удара, и след него е в някаква степен съхранена съобразно неговата скорост преди удара.

Има там едно сцепление с корпуса на автомобила, но това сцепление влияе по следния начин: след удара скоростта на детето се явява сумарна скорост от тази, която е имало преди удара и от тази, която му е предадена от автомобила и затова неговото движение не продължава перпендикулярно на платното, а продължава косо като резултатът от скоростта на автомобила и първоначалната скорост на детето. Казах, че в момента на удара има сцепление между тялото на детето и корпуса на автомобила. Това сцепление погасява част от скоростта, напречната, която е имало детето преди удара.

Ако скоростта на детето е близка до бавен ход или спокоен ход, то тази напречна скорост, в това сцепление, би била погасена почти напълно и тялото на детето не би се озовало в северния край на платното, а би се озовало някъде пред автомобила върху платното. Затова казвам, че за тази фактология по-вероятните стойности за скоростта на детето са в горните диапазони, в бягането.

Въпрос на адв. Ц.: Зависи ли отхвърлянето на тялото от ръста и теглото на детето, т.е. колкото е по-малко и по-слабо, толкова по-далече да изхвърчи?

Трябва ли тези стойности да се взимат предвид?

В.Л.П.: Не трябва тези стойности да се взимат предвид. Има зависимости, които експерти, които са се занимавали с анализ на ПТП с пешеходец, обвързват с ръст и тегло, но те не са приложими в случая, тъй 4 като зависимостите, които аз използвам, именно метода на Сирли /стр.8 от заключението/, този метод е утвърден. Той е почти доминантен спрямо всички останали. Този метод не анализира ръст и тегло. Зависимостта не е линейна, т.е. ръстът и теглото, ако хипотетично приемем, че детето не е това, което е бил като ръст и тегло, ами е бил по-дребен, това не значи обезателно, че ще бъде отхвърлен по-близо или по-далече.

Въпрос на адв. Ц.: Може ли да приемете като експерт, че една от причините и обстоятелствата за катастрофата е това, че водачът е предприел неправилна маневра - изпреварване на нормативно забранен участък от пътя.

Вие приемате ли го или не като вещо лице?

В.Л.П.: За тази маневра няма никакви обективни данни, само субективни. Дали той е изпреварвал някакъв автомобил в даден момент преди настъпването на ПТП или просто си е карал в средата на платното, резултатът е един и същ. Този автомобил не влияе върху техническите възможности на водача да вижда детето, да предприеме действия за предотвратяване на ПТП и да го предотврати или не. Нещо повече, съгласно пресмятанията и представените схеми се вижда, че водачът е реагирал в един значително поранен момент преди удара. Това е показано на стр. 10 от експертизата. Това е на едно значително разстояние преди мястото на удара. И като отчетем мястото, на което е реагирал водачът и вероятното място, на което се е намирало детето, се вижда че водачът е реагирал своевременно, когато детето или е тръгнало да пресича пътя или когато вече е стъпило върху платното за движение. Нямаме техническо обстоятелство, което да ни наведе в хипотеза на закъсняла реакция или нещо друго.

Адв.М.: Нямам въпроси към вещото лице П..

Въпроси към вещото лице д-р С.:

Въпрос на адв. Ц.: С оглед данните по делото и медицинската документация, която се съдържа, Вие приемате ли, че в резултат на произшествието детето е получило травматична енцефалопатия?

В.Л. С.: Травматичната енцефалопатия се различава от травматичната епилепсия. Към момента на наличните документи по делото когато е разглеждано, детето е имало посттравматична епилепсия, а енцефалопатията е по-късен стадии. Да, най-вероятно ще се стигне и до травматична 5 енцефалопатия. Това са от късните усложнения на една черепно-мозъчна травма, които се установяват шест и повече месеца, до години след травмата, но в конкретния случай все още нямаме данни за енцефалопатия.

Въпрос на адв. Ц.: Кафелхематом фронтално дясно -това фрактура на дясното око, изразяваща се в счупване на дясна орбита, съпроводена с оток по меките тъкани ли е?

В.Л. С.: Кефалхематомът представлява масивна колекция на кръв под меката обвивка на черепа.

Въпрос на адв. Ц.: В такъв случай, Вие приемате ли, че в резултат на произшествието детето е имало точно такава фрактура на дясното око?

В.Л. С.: Възможно е. Травмата е била изключително тежка.

Въпрос на адв. Ц.: Тази политравма съпроводена ли е с получаването на травматичен шок?