Решение № 7668 от 26.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7668 гр. София, 26.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110138270 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на подадена от П. Й. С. срещу Върховен административен съд искова молба.

Ищецът П. Й. С. твърди, че на 15.05.2017г. е депозирал искова молба в Административен съд- гр. Стара Загора, с която е предявил два обективно кумулативно съединени иска срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /“ГДИН“/ – град София и въз основа на която било образувано адм.д. №235/2017г. С първия предявен иск ищецът поискал ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие извършените от ответника нарушения на чл.3 ЕКЗПЧОС, изразяващи се в държането му в продължителна изолация, в постоянно заключено спално помещение, лишавайки го от смислени дейности, без да му осигурява достатъчно храна по количество и качество, добри санитарно- хигиени и битови условия, както и социално подпомагане. С втория иск поискал ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие извършеното от ответника нарушение на чл.3 ЕКЗПЧОС, изразяващо се липсата на осигуряване на достатъчно храна съобразно енергоразхода на ищеца.

Твърди, че в хода на производството било установено, че в периода 24.09.2015г.08.04.2016г. е пребивавал в килия, в която не е имало санитарен възел и достъп до постоянно течаща вода, освен в кратките тоалети през деня, поради което се налагало да задоволява физиологичните си нужди и да се мие в и над пластмасова кофа.

Установено било също, че в периода 24.03.2016г.-15.05.2017г. затворническата администрация не му била осигурявала четка, паста за зъби и тоалетна хартия, както и 1 че в периода 15.05.2012г.-15.05.2017г. /поправен с уточняваща молба от 12.05.2025г./ не му била осигурявана достатъчно храна по калориен и химичен състав. Сочи, че вещото лице по назначената в административното производство СМЕ установило, че енергоразходът му бил 2938.8 ккал, а не посоченият в Таблица №1 /чл.84, ал.1, т.1 ЗИНЗС/ за ежедневна дажба на храна-2622 ккал, като счита, че същият е и по-висок3232,68 ккал. В тази връзка поддържа, че вещото лице по СМЕ е дало недобросъвестно становище, като същото е прикрило част от енергоразхода му. Сочи, че административният съд неоснователно е отхвърлил както отправените от него искания за назначаване на ново вещо лице, което да изчисли енергоразхода му и изискване в тази връзка на становище от СЗО, така и за назначаване на друга експертиза, вещото лице по която да отчете посочени от него други фактори от значение за определяне на енергоразхода му като загубите на храната при нейната предварителна и термична обработка. Отбелязва, че с Решение №311 от 20.11.2018г. по адм.д. №235/2017г. предявените от него срещу ГДИН искове били отхвърлени като неоснователни, като едни от решаващите аргументи на съда били кратката продължителност на периода, в който ищецът бил поставен в лоши санитарнохигиенни и битови условия и отдалечеността му във времето, както и възприемането на дискриминационното становище на вещото лице относно индивидуалния му енергоразход и невъзможността при организирано и групово хранене да се постигат идеалните условия за спазване на индивидуален енергиен прием. Сочи, че подал жалба срещу решението, в която изложил подробни аргументи относно допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, като се позовал и на нарушения по чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС- несправедлив съдебен процес с оглед непризнаването на нарушението по чл.3 ЕКЗПЧОС и неосигуряване от страна на съда на равни процесуални възможности за доказване на твърденията му относно енергоразхода, които били отхвърлени от ответника с Решение №10216 от 02.07.2018г. по адм. дело №2931/2019г. Счита, че с постановеното решение, в което ВАС приел, че първоинстанционният съд е осигурил равни възможности на страните в процеса, е станал обект на дискриминация по защитен признак „лично положение“ по отношение прилагането на чл.3 ЕКЗПЧОС. В тази връзка твърди, че условията, при които се е намирал през процесния период 24.09.2015г.- 08.04.2016г. са същите, при които е пребивавал в затвора в периода 23.09.2010г.-23.09.2015г., за които му е било присъдено обезщетение по адм.д.

№404/2015г. Намира, че е обект и на дискриминация по защитен признак „лично положение“ при прилагане и на чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС – несправедлив съдебен процес, тъй като въпреки съдържащите се в депозираната от него жалба доводи относно допуснати от административния съд нарушения на залегналия в посочената разпоредба принцип, ответникът е отказал да ги констатира, признае и отстрани с постановения от него съдебен акт. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове.

2

В подадена на 27.09.2024г. молба ищецът уточнява, че дискриминационното поведение на ответника се състои в отказа му с постановения от него съдебен акт да признае, констатира и отстрани допуснатите от административния съд спрямо ищеца нарушения на чл.3 и чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС, което се намира в разрез с принципа за равно третиране и точно и еднакво прилагане на закона.

С уточняваща молба от 12.05.2025г. ищецът отново заявява, че претенцията му за допусната спрямо него дискриминация е свързана с това, че ответникът в противоречие на закона и собствената си практика е отказал да признае допуснатите спрямо него нарушения на чл.3 и чл.6 от Конвенцията, свързани с неосигуряването му на храна по количество и калориен състав в периода 15.05.2012г. - 15.05.2017г., наличието на лоши санитарно-хигиенни и битови условия в периода 24.09.2015г.08.04.2016г. в помещение №1 в старата зона с повишена сигурност, в което е пребивавал, както и неосигуряването на санитарно-хигиенни материали в периода 24.03.2016г.-15.05.2017г. като паста и четка за зъби, тоалетна хартия и възможност за вземане на душ ежедневно. Сочи съдебна практика по въпроса за „пряка“ и „непряка“ дискриминация. Поддържа, че не е налице идентитет между исковите молби в двете водени от него адм. производства, а именно- адм. дело №235/2017г. по описа на АС – гр. Стара Загора и адм. дело №404/2015г. по описа на АС – гр. Стара Загора.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва нейната редовност и основателност. Твърди се, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, тъй като в нея не са изложени фактите и обстоятелствата, на които се основат предявените срещу ответника искове.

Изразява се становище, че предявените искове са неоснователни, тъй като с тях се цели пререшаване на спор, по който има влязъл в сила съдебен акт, а не установяване на осъществена дискриминация. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са следните предявени от П. Й. С. срещу Върховен административен съд обективно кумулативно съединени искове:

1. Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. за признаване за установено, че с липсата на констатиране, признаване и отстраняване на допуснатите спрямо ищеца нарушения на чл.3 ЕКЗПЧОС /неосигуряване на достатъчно храна по калориен и химичен състав в периода 15.05.2012г.-15.05.2017г. и поставянето му в изключително лоши санитарно хигиенни и битови условия в периодите 24.09.2015-08.04.2016г. и 24.03.2016г.-15.05.2017г. / в постановеното Решение №10216/02.07.2019г. по адм. дело №2931/2019г. ищецът в нарушение на „принципа на правна сигурност“ поради заеманото от него „лично положение“ е бил третиран от ответника по-неблагоприятно отколкото се третира, било е третирано и би било третирано друго лице по сравними казуси при прилагане на 3 чл.3 ЕКЗПЧОС, с което действие ответникът е допуснал спрямо ищеца „пряка дискриминация“.

2. Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от дискриминационно постановения съдебен акт в размер на 2 053,57 евро /4 016,44 лева/, ведно със законната лихва от 26.06.2024г. до окончателното изплащане.

В условията на евентуалност на предявените по т.1 и т.2 искове следните обективно кумулативно съединени искове:

3. Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр за признаване за установено, че с липсата на констатиране, признаване и отстраняване с постановеното Решение №10216/02.07.2019г. по адм. дело №2931/2019г. на допуснатите спрямо ищеца нарушения на чл.3 ЕКПЧОС /неосигуряване на достатъчно храна по калориен и химичен състав в периода 15.05.2012г.-15.05.2017г. и поставянето му в изключително лоши санитарно хигиенни и битови условия в периодите 24.09.2015-08.04.2016г. и 24.03.2016г.-15.05.2017г./ ответникът в нарушение на „принципа на правна сигурност“ поради заеманото от ищеца „лично положение“ го е поставил в по- неблагоприятно положение спрямо други лица, които при сравними казуси са били третирани по-благоприятно при прилагане на чл.3 ЕКЗПЧОС и относимата към него съдебната практика /на ВАС и ЕСПЧ/, с което е допуснал спрямо ищеца „непряка дискриминация“

4. Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от дискриминационно постановения съдебен акт в размер на 2 053,57 евро /4 016,44 лева/, ведно със законната лихва от 26.06.2024г. до окончателното изплащане.

Кумулативно предявените с исковете по т.1, 2:

5. Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. за признаване за установено, че с липсата на констатиране, признаване и отстраняване с постановеното Решение №10216/02.07.2019г. по адм. дело №2931/2019г. на допуснатите спрямо ищеца нарушения на чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС по отношение на двете експертизи ищецът поради своето „лично положение“ и в нарушение на „принципа за равнопоставеност“ е бил третиран от ответника по-неблагоприятно отколкото се третира, било е третирано и би било третирано друго лице по сравними казуси при прилагане чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС, с което последният е допуснал спрямо него „пряка дискриминация“.

6. Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да прекрати нарушението по т.5, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения във връзка с прилагането на чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС спрямо ищеца.

В условията на евентуалност на предявените по т.5,6 обективно кумулативно съединени искове: искове следните

7. Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. за признаване за установено, че с липсата на констатиране, признаване и отстраняване в постановеното Решение №10216/02.07.2019г. по адм. дело №2931/2019г. на допуснатите спрямо ищеца нарушения на чл.6, т.1 ЕКПЧОС по отношение на двете експертизи в нарушение на „принципа за равнопоставеност“ ответникът е поставил ищеца в по4 неблагоприятно положение спрямо други лица, които при сравними казуси са били третирани по-благоприятно при прилагане на чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС и относимата към него съдебната практика /на ВАС и ЕСПЧ/, с което е допуснал спрямо ищеца „непряка дискриминация“

8. Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да прекрати нарушението по т.7, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения във връзка с прилагането на чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС спрямо ищеца.

Във връзка с наведените от ищеца възражения относно възприетия от съда начин на съединяване на предявените от него искове следва да бъде посочено, че критерият за определяне на вида на съединяване на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, като се съобразят правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. След като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете. Когато ищецът прибягва до обективно съединяване на исковете, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове /в този смисъл Решение №117 от 31.05.2016г. по гр. д. №5673/2015г., Г.К., III Г.О. на ВКС/. Предвид посоченото и доколкото разглеждането на предявените от ищеца искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди са обусловени от уважаването на главните искове, то същите се явяват кумулативно съединени с тях, а не в условията на евентуалност, както твърди ищецът.

Разпечатката съдържа 29 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/140a46d4-0121-49e2-843d-1e1e1818bf03