Определение № 3289 от 24.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3289 гр. Варна, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500719 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от „Банка ДСК” АД срещу Решение № 4688/23.12.2025 г., постановено по гр. д. № 20243110113654/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 49-ти състав, с което са уважени предявените от С. П. Б. срещу въззивника установителни искове за прогласяване нищожността на клаузи от договор за ипотечен кредит от 20.10.2008 г., общите условия към него и допълнително споразумение от 10.11.2015 г.

С въззивната жалба е направено искане за спиране на настоящото производство до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело C-352/25, „ЕОС матрикс“, образувано по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. Поддържа се, че поставените пред СЕС въпроси са от значение за изхода на настоящото производство, доколкото са свързани с последиците от установяване на неравноправност на клауза за променлив лихвен процент в договор за потребителски кредит и с възможността след премахване на неравноправния механизъм договорът да продължи да се прилага при запазване на първоначално посочения числово лихвен процент.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, с който въззивната жалба се оспорва по същество и се поддържа правилността на обжалваното решение.

По искането за спиране на производството, съдът намира следното:

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Нормата урежда общо основание за спиране при наличие на обуславящо производство, чието разрешаване има значение за правилното произнасяне по висящия пред съда спор.

В случая обуславящото значение произтича от висящо производство пред Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, чийто предмет е тълкуване на приложими разпоредби от правото на Европейския съюз. Тази особеност не изключва приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото съгласно чл. 633 ГПК решението на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Следователно, когато поставеният пред СЕС въпрос е пряко относим към предмета на висящо национално производство, решението по преюдициалното запитване има значение за правилното решаване на спора по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

1

Разпоредбата на чл. 631 ГПК урежда непосредствено хипотезата, при която преюдициалното запитване е отправено от съда, пред който делото е висящо. Настоящият съд не отправя собствено преюдициално запитване, поради което чл. 631 ГПК не съставлява самостоятелното процесуално основание за спиране на настоящото производство. Същата разпоредба обаче има значение при систематичното тълкуване на процесуалната уредба, защото изразява разбирането на закона, че при необходимост от задължително тълкуване на правото на Европейския съюз постановяването на национален съдебен акт следва да бъде съобразено с произнасянето на СЕС.

В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд. В Определение № 138/21.03.2019 г. по ч. гр. д. № 631/2019 г. на ВКС, IV г. о., е обсъдено възражение, че липсва основание за спиране поради висящо преюдициално производство пред СЕС, образувано по запитване от друг съд, включително с позоваване на Тълкувателно решение № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. ВКС е приел, че цитираното тълкувателно решение, постановено по въпроси относно спирането при образувано тълкувателно дело пред ВКС, не препятства спирането при висящо преюдициално запитване пред СЕС, когато отговорът по него е от значение за решаването на конкретния спор. Същото разбиране е застъпено и в Определение № 452/24.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3759/2019 г. на ВКС, III г. о., както и в Определение № 320/23.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2622/2020 г. на ВКС, IV г. о.

Тази практика не е преодоляна с последващи актове на ВКС. Напротив, в Определение № 50025/14.07.2023 г. по ч. гр. д. № 237/2022 г. на ВКС, IV г. о., е прието, че правото на Европейския съюз и българското процесуално право не съдържат изрична разпоредба относно спирането на дело поради преюдициално запитване, отправено в друго производство, но в съдебната практика няма противоречие, че и в тези случаи производството по делото се спира. ВКС изрично е посочил, че чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тълкуван в светлината на правото на Европейския съюз и чл. 267 ДФЕС, оправомощава националния съд да спре производството, ако прецени, че предстоящото произнасяне на СЕС е от значение за правилното решаване на спора.

Същото разбиране е потвърдено и в по-новата практика на ВКС, включително в Определение № 1067/06.03.2025 г. по ч. гр. д. № 292/2025 г. на ВКС, III г. о., Определение № 2093/28.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1350/2025 г. на ВКС, III г. о., както и Определение № 2590/22.05.2025 г. по ч. гр. д. № 1666/2025 г. на ВКС, III г. о. В тези актове е възприето, че когато преюдициалното запитване е отправено по друго дело, националният съд следва във всеки отделен случай да прецени връзката между поставените пред СЕС въпроси и предмета на висящото пред него дело. Ако такава връзка е налице и отговорът на СЕС е от значение за правилното разрешаване на спора, спирането на производството е допустимо. Това разрешение е застъпено и в Определение № 141/15.01.2026 г. по ч. т. д. № 2285/2025 г. на ВКС, I т. о.

Не води до различен извод Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С него е прието, че първоинстанционните и въззивните съдилища не могат да спират производството поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по правен въпрос, който е от значение за спора. Това разрешение е постановено относно вътрешно тълкувателно производство пред ВКС, което няма за предмет конкретен правен спор и не приключва с акт, който да дава задължително тълкуване на правото на Европейския съюз. Преюдициалното производство пред СЕС има различна правна природа, тъй като чрез него се осигурява еднаквото тълкуване и прилагане на правото на Европейския съюз, а постановеният акт е задължителен за националния съд при решаване на всеки спор, в който се поставя същият въпрос по прилагането на съюзното право.

По настоящото дело спорът между страните е съсредоточен, наред с останалото, върху действителността на договорни клаузи, уреждащи възнаградителната лихва по договор за ипотечен кредит, начина на нейното формиране и възможността за изменение на лихвения процент, включително чрез базов лихвен процент, определян от банката, както и чрез последващо допълнително споразумение, с което лихвата е обвързана с 6-месечен EURIBOR и фиксирана надбавка, но не по-малко от определен минимален размер.

Един от основните доводи във въззивната жалба е, че евентуалната неравноправност на уговорките, даващи възможност за едностранно изменение на лихвата, не води до 2 нищожност на цялата клауза за възнаградителна лихва, доколкото първоначалният размер на лихвата е бил посочен ясно и числово в договора. Именно въз основа на този довод въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която е прогласена нищожността на клаузата на чл. 7 от договора за ипотечен кредит.

Същевременно по дело C-352/25, „ЕОС матрикс“, пред Съда на Европейския съюз е поставен въпрос дали чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО допуска национална съдебна практика, според която, ако в договор за потребителски кредит е включена клауза за променлив лихвен процент, определен като сбор от фиксиран и променлив компонент, без обективни критерии за изчисление на променливия компонент, и тази клауза бъде обявена за неравноправна, договорът може да продължи да се прилага спрямо потребителя при запазване като фиксиран на лихвения процент, равен на сбора от двата компонента, приложим към датата на отпускане на кредита, когато същият е посочен в договора ясно с число.

Така поставеният въпрос е пряко относим към предмета на настоящото въззивно производство. Отговорът на СЕС може да рефлектира върху преценката дали при установена неравноправност на механизма за промяна на лихвата е допустимо запазване на първоначално посочения лихвен процент като фиксиран, респективно дали националната съдебна практика, на която се позовава въззивникът, е съвместима с чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО.

Обстоятелството, че част от предмета на делото включва и клаузи относно такса управление, не обосновава различен извод. Предявените искове са обективно съединени, разгледани са в едно производство и по тях е постановен единен съдебен акт. Въззивното производство следва да се развие при съобразяване на задължителното тълкуване на правото на Европейския съюз по въпрос, който е съществен за значителна част от предмета на спора и е въведен като основен довод във въззивната жалба.

При тези данни съдът приема, че съдебният акт на Съда на Европейския съюз по дело C-352/25, „ЕОС матрикс“, ще има значение за правилното решаване на настоящия спор, поради което са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на въззивното производство до приключване на производството пред СЕС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по въззивно гражданско дело № 719/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по дело C-352/25, „ЕОС матрикс“ на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, вр. чл. 633 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3