Решение № 8824 от 23.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 23.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА

КОЛЕГИЯ, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-В състав, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЗЛАТКА

ЧОЛЕВА мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 15216 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Обжалва се решение на СРС, ГО, 73-ти състав, под № 423713 от 06.06.2018 г., постановено по гр. дело № 68491/2017 г., с което е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу В.С.Д. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, искове с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В.С.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3 110,61 лева, представляваща цената на доставена топлинна енергия и услугата дялово разпределение в жилището й в гр. София, ул. „*******, за периода м. 05.2014 г.

– м. 04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2017 г. до плащането на сумата, както и сумата от 213,44 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на главниците за периода 15.03.2015 г. – 28.12.2016 г.

Въззивникът

В.С.Д. заявява искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа, че от представените по делото доказателства се установява, че процесният имот не е топлоснабден.

Сочи, че ищцовото дружество не е предоставило услугата си качествено и не е ангажирало доказателства за това, че процесното количество топла вода реално е доставено на абоната. Счита, че ответницата не е потребител на топлинна енергия, доколкото в имота й не е доставяна такава от страна на ищеца, респ. топлинна енергия не е била ползвана от въззивницата. Излага, че по делото не е установено исковата сума да е съответна на припадащия се на В.Д. дял от стойността на дължимата от етажните собственици цена, както и че за определянето й не са спазени изискванията на чл. 139 и сл. от ЗЕ. По изложените доводи, подробно развити в жалбата, въззивницата мотивира искането си за отмяна на обжалването решение и вместо него – за постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В съдебното заседание заявява искане на присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД – не заявява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба по реда на чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

За да бъде уважен предявеният от „Т.С.“

ЕАД иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ, респ. за да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и пар. 1, т. 2а от ЗЕ

, като собственик на процесния топлоснабден имот. Собствеността на ответницата върху процесния апартамент се установява от представения по делото нот. акт № 75 от 23.12.2008 г., том 4 по нот. дело 532/2008 г., с който С.П.Д.и В.Д.Д. са дарили на дъщеря си В.С.Д. техния собствен недвижим имот, а именно апартамент № 19, находящ се в гр. Софи, ул. „*******.

Съгласно разпоредбата на чл.

150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, каквито са Общите условия от 12.03.2014 г., публикувани във в-к „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., и в-к „19 минути“, съгласно изискването на чл.

150, ал. 2 от ЗЕ. В случая съдът съобразява и разпоредбата на чл.

150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответницата не твърди и не установява да е упражнила правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, поради което съдът намира, че ги е приела. Нормата на чл.

150, ал. 2 от ЗЕ не изисква публикация на Общите условия в ‚Държавен вестник“ като условие за пораждане на правното им действие в отношенията между страните. Единственото законово изискване те да са публикувани в един централен и местен ежедневник, което изискване е спазено. С оглед изложените мотиви съдът приема, че за исковия период от време между ищеца и ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет – доставката на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл.

139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.

139 – чл.

148 от ЗЕ и в Наредба № 16 ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.

34 от 24.04.2007 г. /. Топлинна енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.

142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинна енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от „Т.С.“ ЕООД по прогнозни месечни вноски, за които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за процесния период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на документите за отчет на индивидуалните уреди за разпределение и отчетите на общия водомер.

От тези документи, представени по делото, както и от заключението на изготвената въз основа на тях пред районната съдебна инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесния период за имота е начислена ТЕ за БГВ и ТЕ за отопление на имот, която представлява 2,36 % от общата ТЕ за разпределение по показанията на общия топломер в СЕС, след приспадане на технологичните разходи, като за тази потребена от абоната /прогнозно/ ТЕ е фактурирана общо сумата от 1 854,32 лева, от която 923,50 лева – за заплащане на топла вода, и 930,82 лева – за заплащане на отопление на имот.

Посочено е, че за процесния период според индивидуалните изравнителни сметки, изготвени от ФДР, са установени следните корекции – за м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. – сума за доплащане от 202,14 лева, а за м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г. – сума за доплащане от 50,96 лева.

Основният спорен между страните въпрос е, дали така начисленият обем на предоставената ТЕ за БГВ и ТЕ за отопление на процесния имот, съответства на действително доставения такъв в апартамента на ответницата, респ. дали ищецът е предоставил услугата си в необходимото количество и качество.

За установяване на последното настоящият съдебен състав съобрази заключението на изготвената пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза, както и представените и приети от СРС писмени доказателства – констативен протокол от 02.05.2017 г., изготвен във връзка с оплакване от недостиг на отопление на сграда на ул.

„******* в гр. София, като в проверката са участвали инж. Б. Г./управител на „ИТА КОМ“ ООД – фирма за производство и техническо обслужване на абонатната станция/ и инж. Й. Диманов /главен инженер ТПМ – ТР „Земляне“/, писмо от „Т.С.“ ЕАД от 26.10.2017 г. със становище от инж. Н. К.– Директор ТР „Земляне“, както и писмо от „Т.С.“ ЕАД от 27.10.2017 г., изготвено от инж. Б. П.– Директор дирекция „Експлоатационна дейност“, съдържащи информация за актуалното състояние на абонатната станция, захранваща процесния апартамент, както и две писма от „Т.С.“ ЕАД от 19.12.2001 г. и от 09.12.2015 г., съдържащи дадени от ищцовото дружество предписания до собствениците на апартаменти в сградата, находяща се на ул. „******* в гр. София, за отстраняването на установения недостиг на топлинна енергия за отопление на сградата.

От горепосочените доказателства се установява, че процесната абонатна станция е инсталирана и въведена в експлоатация през 1998 г. Същата е била предназначена първоначално да топлозахранва сграда на ул. „Дедеагач“ 40 в гр. София /в която има 40 броя потребители/, като впоследствие е присъединена към нея и сградата, в която се намира процесният имот, а именно - на ул.

„******* в гр. София с 24 броя абонати. Същевременно, главните тръби на ВОИ и на двете сгради са с по-малък диаметър от нормите, което води до завишаване на хидравличните съпротивления на сградната инсталация и влошава качеството на доставяната до крайните потребители топлинна енергия, която в най-отдалечените имоти /в това число и апартамента на въззивницата/ е с влошени показатели. По време на процесния период абонатната станция е с изчерпан експлоатационен ресурс, като топлозахранването е с влошено качество, поради недостиг на топлинния товар както за ТЕ за отопление, така и за ТЕ за БГВ. Поради което за настоящия съдебен състав е несъмнено установено, че по отношение на процесния имот на ответницата, който представлява мезонет, чието местоположение е най-отдалечено от абонатната станция, и е с най-голям пълен отопляем обем – 312 куб. м., топлозахранването е било със занижени показатели и в него е постъпвало значително по-малко количество ТЕ за отопление и за БГВ.

Въпреки така констатираното влошено качество на доставената топлинна енергия в процесния апартамент съставът на СГС намира, че това обстоятелство не обуславя извод за пълно неизпълнение от страна на ответното дружество на договорното му задължение за доставка на ТЕ. В тази връзка от събраните по делото доказателства се установява, че след направени проверки от страна на „Т.С.“ ЕАД същото е констатирало, че действително абонатната станция, която топлозахранва двете сгради, не функционира задоволително, поради което ищцовото дружество е изразило готовност да я замени и е информирало собствениците на апартаменти в сградите какви действия следва да предприемат за отстраняване на проблемите – да подготвят подходящо помещение с необходимите размери и вътрешна инфраструктура за изграждане на нова абонатна станция. Поради непредприети действия от страна на собственици за изпълнение на така дадените от дружеството предписания, необходими за подмяната на абонатната станция, „Т.С.“ ЕАД е монтирало допълнителен топлообменник и циркулационна помпа на сградата на ул. „*******. Поради техническа неизправност обаче – намалено сечение на тръбите, доставящи ТЕ в сградата, монтираните уреди не са спомогнали за изпълняване на функциите си по предназначение – автоматиката не е работила и не е успяла да осигури доставянето на ТЕ за отопление и за БГВ в необходимите параметри и в необходимото количество.