Протокол № 2055 от 06.11.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 2055 гр. Пазарджик, 01.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220102735 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът Г. В. Д., редовно призована, не се явява, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх.№27029 от 31.10.2024г. от адв. Д. Г., в качеството му на пълномощник.

Ответникът ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ

ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.

Съдът докладва постъпила молба с х.№27029 от 31.10.2024г. от адв. Д.

Г., в качеството му на пълномощник на ищцата с която молят да бъде даден ход на делото по същество и същото да бъде разгледано в тяхно отсъствие поради невъзможност да се яви лично.

Поддържа заявените с исковата молба претенции, както и всички твърдения направени с нея, също така поддържам и твърденията касателно недействителността на договора. В случай, че ответникът се яви на заседанието и представи нови доказателства и/ или направи други доказателствени искания, моля същите да не се допускат поради настъпила процесуална преклузия. В случай, че доказателствата/ доказателствените искания бъдат приети и допуснати, молят съдът да им предостави копие от същите и срок, в който след като се запознаят с тях, да изложат становище и/ или да ангажират и представят в защита други доказателства/ да направят 1 други доказателствени искания.

В случай, че са налице предпоставките за даване на ход на делото, е изразено следното становище: Сочи се, че от събраните в рамките на настоящото производство доказателства се установява недействителността на договора за заем и неоснователното задържане на суми от страна на ответника.

Сочи се, че СЕС е постановило решение по дело С- 714/22, с което е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите уговорени към договор за потребителски кредит представляващи конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и) - какъвто е настоящия случай.

Сочи се, че е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по- нисък от деиствителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази Директива.

Относно разноските се посочва, че е вярно , че с Решението на СЕС по дело 438/22 дългогодишно действащата (двадесет години - 2004-2024) в страната ни Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения беше сериозно компроментирана, а съдилищата - необвързани от нея. Следва обаче да се има предвид, че при липса на закон, респ. нормативен акт, който да определя справедлив размер на адвокатско възнаграждение, то същият следва да се определи съобразно обичая.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че процесният договор за заем е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.

Претендират се разноски - адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за който съм представил с исковата молба договор за правна защита и съдействие, както и присъждане в полза на ищцата 2 сторените в настоящото производство разноски, съгласно Списък на разноските по чл. 80 ГПК, приложен към молбата.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Спогодба няма как да бъде постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият иск е с правно основание чл.422 ГПК. във връзка с чл.22, чл.11 ЗПК.

Правната квалификация на предявеният в условията на евентуалност иск е чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД.

Подадена е искова молба с която твърди, че на 05.07.2023г. между ищцата Г. В. Д., ЕГН:**********, в качеството й на „Кредитополучател“ от една страна и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 в качеството му на „Кредитор“ е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №1271856/05.07.2023 г. (по-надолу „Договорът за заем“). По силата на сключения Договор за заем, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя сума в размер 6,00.00 лв. (шест хиляди лева), при условия: лихвен процент - 23.33%, годишен процент на разходите (ГПР)- 49.66%, брой вноски 18, обща сума за връщане - 8,100.00 лв. (осем хиляди и сто лева).

Сочи се, че съгласно чл. 5 от Договора за заем кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Твърди се, че едновременно със сключването на договора за заем ищцата ми е сключила и Договор за поръчителство с посочено от Кредитора дружество Multitude Bank, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 6,060.00 лв. - видно от Част 3, т. 4.3. от Стандартния европейски формуляр към договора за кредит, приложен и към настоящия иск.

За използването на заем в размер 6,000.00 лв. ищцата е следвало да плати не описаните по договор 8,100.00 лв., а обща сума в размер 14,160.00 лв.

Сочи се, че видно от приложеното, издадено от ответното дружество Удостоверение за наличие на задължения, сумите за „такса банкова гаранция“ се изискват от кредитора, с оглед на което за доверителката ми е налице правен интерес да се установи със сила на присъдено нещо недействителността на процесния договор за заем.

Сочи се, че договорът е недействителен, тъй като условието за сключване на договор за поръчителство с точно това дружество е на практика задължително условие за отпускането на заема, а възнаграждението по договора за поръчителство е на практика разход по кредита, без това да е отразено в ГПР.

3

Констукцията кредитор-дружество гарант е ноторно известна при небанковите финансови институции като конструкция с която се цели заобикалянето на законовите разпоредби относно максимално допустимото ГПР.

Твърди се, че е налице нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит №1271856/05.07.2023г. Сочи се, че с оглед гореизложената фактическа обстановка и съдържанието на Договора за заем считам, че същият е нищожен поради следното: при кандидатстване за потребителски кредит онлайн, потребителят трябва да избере обезпечение по кредита, за което са предоставени две опции: да избере гаранция с Multitude Bank или Личен гарант/поръчител, което да бъде одобрено от кредитора. Ако потребителят не избере нито една от опциите, няма да успее да финалзиира искането, т.е. няма да получи кредит. Сочи се, че клаузата на чл. 5 от Договора за заем, възлага в тежест за кредитополучателя да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитора. При внимателен прочит на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Сочи се, че въпросното условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е гарант на кредитополучателя пред кредитора и че този гарант предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност кредитополучателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на кредитора, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за гаранция.

Твърди се, че в процесния случай възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит. Сочи се, че кредиторът по договора за потребителски кредит получава плащане на възнаграждението за гаранта директно в патримониума си като сигурен доход, кумулиран към погасителните вноски. Така нареченото възнаграждение всъщност представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Същевременно непредставянето на обезпечението по договора за заем (ако беше възможно) не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не след сключването на договора. Процесното възнаграждение води до неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението - кредитора, която е икономически по4 силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност.

Твърди се, че възнаграждението за гаранта всъщност представлява допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че след справка в ТР по партидата на ответника е видно, че едноличен собственик на капитала на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е именно дружеството „поръчител“ - Мултитют, така че двете дружества са несъмнено свързани и разпръскването на едно задължение на отделни части между съсобствени дружества с цел да се заобиколят разпоредбите на ЗПК касателно ГПР е заобикаляне на закона и противоречи на добрите нрави. В случая сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция е разсрочена на 18 вноски, съвпадащи с падежа на вноските по договора за заем, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя - ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. В случая посоченото ГПР в размер 49.66% е абстракно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния Договор за заем. В случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за гарант. Следователно, този разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително понисък от реалния, което води до пълната недействителност на процесния Договор за заем.

Твърди се, че не са необходими специални знания за да се стигне до извод, че обявеният в Договора за заем ГПР в размер на 49.66 % при параметри:

Разпечатката съдържа 41 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14092062-8ccf-4aab-bf51-565e78bbeb57