Решение № 206 от 28.02.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…………

28.02.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

Секретар: В.П.

Прокурор: …………………………… като разгледа докладваното от съдията

ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д. № 1123 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 318/30.09.2019 г., Червенобрежки районен съд по гр. дело № 470/2019 г. по описа на същия съд е осъдил, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР, с адрес за призоваване гр. София, ул. „Пиротска“, № 171а, да заплати на М.Т.П.

*** с ЕГН **********, чрез адвокат В.В. от АК-Плевен, със съдебен адрес ***, офис 7, сумата 1505,64 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 223,94 часа/след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 15.05.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото/15.05.2019 год./ до окончателното ѝ изплащане, а за разликата до предявения размер от 1812,99 лева е отхвърлил иска като недоказан.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР, с адрес за призоваване гр. София, ул. „Пиротска“, № 171а, да заплати на М.Т.П. *** с ЕГН **********, чрез адвокат В.В. от АК-Плевен, със съдебен адрес ***, офис 7, сумата 400 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Осъдил е на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР, с адрес за призоваване гр. София, ул. „Пиротска“, № 171а, да заплати по сметка на Червенобрежки районен съд държавна такса в размер на 60,23 лв., както и 140 лв. възнаграждение за вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, в която се изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. В същото прозира непознаване на институтите на сумираното изчисляване на работното време, на нощния и на извънредния труд. Изводът на съда за доказаност на иска за положен извънреден труд е изведен в противоречие със съдебната практика. Извънреден труд е налице, ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. В тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ. Извънреден труд е налице, ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния Закон за МВР, поради което общите разпоредби на КТ за пълно овъзмездяване на положения извънреден труд са неприложими. Въззивникът моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да отмени като неправилно първоинстанционното решение. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия М.Т.П..

В съдебно заседание въззиваемият М.Т.П. не се явява и не се представлява.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

В тази връзка следва да се уточни, че в отхвърлителната си част решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящето въззивно производство.

Безспорно по делото е че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият е заемал длъжността „началник дежурна смяна“ в Районна служба „ПБЗН“-гр.Червен бряг при Областна Дирекция „ПБЗН“ гр.Плевен – Главна Дирекция „ПБЗН“ София, като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.

Спорни са въпросите: полагал ли е въззиваемият – ищец извънреден труд, за кой период и в какъв размер, следва ли да му се заплати трудово възнаграждение за този извънреден труд и в какъв размер?

Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата на изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.

За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.

/влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /.

Става ясно, че в рамките на процесния период, от 15.05.2016 год. до 31.03.2019 год. са действали следните наредби: 1. за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.;

2. за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3. за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Субсидиарното приложение на гражданското законодателство и по този въпрос следва от цялостната логика на ЗМВР, който неколкократно – чл.188, чл.190 и т.н. препраща към Кодекса на труда спрямо права на държавните служители във връзка с полагания труд.

Настоящия въззивен състав не споделя възраженията на въззивника - ответник относно неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДС/, който също намира субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

Ето защо, като наредба по общото трудово законодателство, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения, и редът за получаването им.

Основателно обаче е възражението, че правилото за преизчисляване на нощния труд в дневен е неприложимо за периода 01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на еднаквата по степен норма на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната на този текст в сила от 17.07.2018г. това ограничение е отпаднало.