Определение № 4 от 09.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Велико Търново, 09.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500659 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 4305/15.10.2024 г. от Д. С. С.

ЕГН **********, чрез процесуален представител, в качеството й на майка и законен представител на детето К. В. С. срещу Определение №

805/02.10.2024 по в.гр.дело № 465 по описана ОС-Габрово за 2024г., с което производството по делото е прекратено, като недопустимо.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението.Излага се, че Д. С., като майка на детето е приета от първоинстанционния съд за страна по г.д. № 1064/2024 г., като видно от протоколите от проведените две открити съдебни заседания, същата е участвала в производството. Изложени са аргументи,че ако не се отчете правото на майката да защити своите и на детето си права и интереси, чрез обжалване на първоинстанционното съдебно решение, това би било не само нарушение на правото й на защита, но и на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество жалба е основателна по следните аргументи.

1

Пред ОС-Габрово е образувано производство по в.гр. дело № 20244200500465 по описа за 2024 година по въззивната жалба с вх. № 5003 от 10.09.2024г. на Д. С. С. ЕГН ********** от гр. Велико Търново,чрез процесуален представител срещу Решение № 291/02.09.2024 г. по гр. д. № 1064/2024 г., по описа на РС-Севлиево, с което е определена мярка за закрила по чл.28 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗкД НАСТАНЯВАНЕ на детето К. В. С., ЕГН **********, извън семейството й- в семейството на близки Е. С. С. и И. М. К. и двамата от гр. Севлиево за срок от пет години или до промяна на обстоятелствата. Постановено е заместване на съгласието на родителите за пътувания на детето в държавите членки на ЕС и Великобритания за срок от пет години, без ограничения в броя на пътуване, както и за издаване на международен паспорт на детето. Определен е режим на лични отношения на детето с майката Д. С. С.. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта, с която е уважено искането за даване на разрешение за заместващо съгласие на родителите за пътуване на детето извън територията на Република България.

С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане въззивната жалба подадена от Д. С. С. срещу така постановеното решение, като недопустима и е прекратил производството по делото. Приел е, че майката на детето не е легитимирана да обжалва постановеното решение, доколкото не е страна в производството по чл. 28 ал.3 от ЗЗкД, тъй като не е инициатор на производството по настаняване на детето по съдебен ред. Приел е, че се касае за производство по спорна съдебна администрация, по реда на ЗЗкД, като на основание чл. 28, ал. 6 от същия, правото на жалба принадлежи на страните, участващи в това производство. Изложени са мотиви,че производството е предвидено с цел защита правата и интересите на детето, а не на лицата, при които е настанено или на неговите родители.

Настоящият съдебен състав счита мотивите на второинстанционния съд за неправилни.

В конкретната хипотеза няма спор, че жалбоподателката Д. С. е майка на детето Кристиана.

Проведеното пред Районен съд-Севлиево производство е инициирано по реда на чл.28 вр. чл. 26 ал.1 от Закона за закрила на детето, с молба на директор Дирекция "Социално подпомагане"- Севлиево, за постановяване на решение за настаняване на детето К. В. С., извън семейството й- в семейството на близки Е. С. С. и И. М. К. и двамата от гр. Севлиево. Решението на първоинстанционния съд е постановено в производство на спорна администрация на гражданските правоотношения, тъй като с крайния си съдебен акт съдът създава изгодни правни последици за едно лице и накърнява правната сфера на други - в случая родителите.

Легитимирани да искат настаняване/ да инициират производството/, съгласно чл.26 ал.2 от ЗЗкД са Дирекция "Социално подпомагане", прокурора и родителя. Следва да се уточни, че субектите, инициирали производството не 2 се явяват титуляри на правото на закрила, чиито носител е детето, но упражняват това право от негово име и в негов интерес. С оглед възложените от държавата функции на Дирекция "Социално подпомагане" тя е специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето, и в качеството си на процесуален субституент упражнява правото на иск от името на непълнолетното лице/какъвто е разглежданият случай/

Родителите/родителят винаги се явяват заинтересована страна по делото, тъй като молбата за настаняване извън семейството пряко ги засяга. В тази връзка постигането на основната цел на разглежданото производство, която безспорно е защита интересите на детето, не може да бъде осъществена в процедура, при която се нарушават правата на родителите.

При постановяване на мерки за закрила на дете от основно значение е родителят да има право да получи достъп до информацията, на която се позовават властите, да бъде уведомен за естеството и обхвата на твърденията, въз основа на които се налага вземане на мярка за закрила на детето, както и да бъде изслушан. Част от възможността за участие в производството е и правото на жалба, с което разполага страната. С изменението на чл.28 ал.3 от ЗЗкД/ ДВ, бр. 71 от 2020 г. / участници в процеса са: органите или лицата, направили искането, детето при спазване разпоредбата на чл. 15; родителите или настойника / попечителя/ на детето. Цитираната норма кореспондира с чл.32 ал.1 изр.второ от Конституцията на Република България/КРБ/,в която съвместният живот на родители и деца, като основен елемент на семейния живот е конституционно определен и защитен.

С оглед цитираната редакция на закона , съдът намира, че родителите са страни в производството, което представлява спорна съдебна администрация.

Терминът "участие", използван явно непрецизно от законодателя не следва да бъде тълкуван буквално и не може да доведе до извод, че родителите са такива участници в производството /както например вещите лица, свидетелите/ които нямат право на жалба. В разпоредбата на чл.56 , изр.първо от КРБ е закрепено правото на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или застрашени негови права и законни интереси. Това право включва не само уведомяването му за един съдебен процес, а и възможността да обжалва неизгодно за него решение. Достъпът до обжалване в нашето законодателство, а и в европейското, е уреден в интерес на доброто правораздаване и не може да бъде ограничаван по неразумен начин или да бъде лишен от ефективност. В този смисъл е и решение на Съда по правата на човека по делото "У. Б. и Р. против Великобритания" от 08.07.1987 г., според което "трябва да се определи дали с оглед на особените обстоятелства по делото и по специално сериозния характер на решенията, чието вземане предстои, родителите са участвали в процеса на вземане на решенията до степен, при която се ползват от нужната защита на интересите си. Ако не са участвали, налице е неспазване на изискването за зачитане на семейния им живот и намесата, до която се стигна в резултат на решението не може да се смята за "необходима" по смисъла на чл.8 от КЗПЧОС ". Тоест, ако на 3 родителя не бъде дадена възможност да участва в производството, то ще бъдат нарушени негови основни права. По дело от K.A. v. Finland (жалба №27751/95, решение от 14 януари 2003 г.) е констатирано нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС, като ЕСПЧ отбелязва, че "Член 8 изисква властите, вземащи решения и съдилищата да дадат достатъчно подробни мотиви, които да позволят на родителите или лицата, упражняващи родителски права да участват в последващото вземане на решения, чрез адекватно обжалване на постановените решения" (§104). В Решение по делото Covezzi and Morselli v.

Italy (жалба №52763/99, решение от 9 май 2003 г.), ЕСПЧ също е установил нарушение на чл. 8 поради неучастие на жалбоподателя в процеса по вземане на решение .

В заключение, настоящият състав на съда намира, че всеки частноправен субект може да се ползва от ефективна съдебна защита на правата, които черпи не само от вътрешното законодателство, но и от общностния правен ред. Правото на защита включва в себе си не само правото да се ползва от адвокатска помощ по време на процес, да бъде уведомяван за производството, да прави доказателствени искания, но и да обжалва всякакви съдебни актове, които засягат неговите интереси.

По изложените аргументи определението, с което производството по делото е прекратено следва да бъде отменено и делото върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определение № 805/02.10.2024 по в.гр.дело № 465 по описана ОС-Габрово за 2024г., с което производството по делото е прекратено .

ВРЪЩА делото на Окръжен съд –Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4