Решение № 122 от 31.08.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Варна, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Хрисиела Кр. Д.а в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263000600233 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба на подс.Н. Ш., чрез неговия процесуален представителадв. В. К. и по протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр.Русе против присъда №20 от 24.04.2026г. по НОХД№1738/2024г. на Окръжен съд-Варна.

С присъдата подс. Н. А. Ш. е признат за виновен в това, че на 11.08.2014г. в гр. Варна, без да има за надлежно разрешение, издадено по реда на ЗОБВВПИ, държал огнестрелни оръжия и боеприпаси в големи количества, поради което и на основание чл.339, ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Със същата присъда подсъдимият е признат ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, че:

- на 11.08.2014г. в гр. Варна, държал 1брой драгунска офицерска сабя образец 1841г. - археологически обект по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН, представляващ движима културна ценност, национално богатство по смисъла на чл.7 ал.1 чл.10 чл.54 ал.2 и чл.146 ал.3 от ЗКН, която не е идентифицирана и регистрирана по съответния ред - поради което и на основание, чл.304 от НК ГО ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по чл.278, ал.6 пр.2 от НК;

1

-на 11.08.2014 г., в гр. Варна, държал имущество: 1. Сабя тип арабски шамшир с текст М: JOHANNES MAJERSCHOFFER...ANNO 175 върху тъпата страна на острието, закупена от С.С. с Договор за покупко-продажба от 23.08.2013 г.; 2. Шашка драгунска офицерска, образец 1881/1909, с гравиран златен монограм на император Н. II и златен руски герб на виолетов фон на острието, закупена от Х.И.Н. с договор за покупко-продажба от 20.12.2011 г.;

3. Пушка Бердана № 1, с шомпол, без ремък, с ремонтирана горна част на приклада, с обозначение ВБ на цевта, закупена от Антон Стоянов Андонов с Договор за покупко-продажба от 12.10.2013 г., всичко на обща стойност 11 300 лева, за което имущество знаел, че е придобито чрез тежки умишлени престъпления по чл.278а, ал.1 и ал.2 от НК и деянието е извършено повече от два пъти — три пъти, поради което и на основание чл. 304 от НК е ОПРАВДАН по предявеното му обвинение по чл.253, ал.4 вр. ал.3, т.2 НК.

С въззивната жалба се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както в хода на досъдебното производство, така и в съдебната фаза. Като такива са визирани нарушения по чл.234 от НПК, с последиците на чл.237,ал.3 от НПК, действал към този момент и по чл.195,ал.5 от НПК. Въззивникът твърди, че по делото не са налице редовни актове на компетентен орган на ДП, с който сроковете по чл.234 от НПК са удължавани; липса на процесуална компетентност на Окръжна прокуратура гр.Русе за водене на отделеното ДП №2400/2024г., т.к. деянието е извършено на територията на гр.Варна; извършване на претърсване и изземване на 11.08.2014г. по ДП №2442/2014г. от некомпетентен орган- служител на ДАНС гр.Варна, респ. присъдата е постановена в резултат на незаконосъобразно проведени следствени действия. Изложени са съображения за незаконосъобразност на присъдата в наказателно-осъдителната част за престъпление по чл.339,ал.2 от НК, мотивирани с колекционерската дейност на подсъдимия Ш. и обстоятелството, че част от иззетите оръжия са функционално негодни и не се употребяват. Акцентира се върху ниската обществената опасност на деянието, поради което се твърди, че същото не съставлява престъпление а административно нарушение. Искането е за отмяна на обжалваната присъда в нейната наказателно-осъдителна част и постановяване на нова, оправдателна присъда.

Постъпили са и допълнителни съображения към подадената въззивна жалба. Същите в по-голямата си част преповтарят аргументите в основния процесуален документ, като ги доразвиват.

В депозирания протест срещу присъдата в нейната оправдателна част се развиват доводи за необоснованост и незаконосъобразност, т.к. според прокурора събраните в хода на досъдебното и съдебно производство доказателства сочат недвусмислено за авторство и съставомерност на 2 повдигнатите обвинения. Твърди се за допуснато в хода на съдебното следствие съществено процесуално нарушение, свързано с назначаване на повторна съдебно историко- оръжейна експертиза, с участието на две вещи лица, посочени от подсъдимия и игнориране на посочения от обвинението експерт, като се излагат и подробни съображения за необоснованост на експертните изводи. Предложението е за отмяна на протестираната присъда в нейната оправдателна част с постановяване на нова, осъдителна присъда.

Прави се доказателствено искане за назначаване на тройна историко-оръжейна експертиза, със същите предмети на изследване и въпроси, поставени на вещите лица от двойната експертиза. Постъпили са и допълнителни мотиви към подадения протест, в които се доразвиват изложените аргументи. Твърди се че контролирания съд, е преповторил експертното заключение, като не е изложил съображения за достоверността на свидетелските показания, за резултатите от проведения следствен експеримент и е доразвил законовите изисквания за понятието „културна ценност“.

В съдебно заседание протестът не се поддържа от представителя на апелативна прокуратура. Предлага се жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата-потвърдена.

Жалбоподателят и неговите процесуални представители поддържат депозираната жалба ведно с допълнението на посочените основания. Иска се от въззивната инстанция да постанови оправдателна присъда, като протеста бъде оставен без уважение.

В жалбата на подсъдимия са налице възражения за допуснати процесуални нарушения, които следва да бъдат обсъдени приоритетно, тъй като евентуалното наличие на същите, би предопределило отмяната на атакувания съдебен акт.

Първото възражение на защитата се отнася до нарушение на изискванията на чл.234 от НПК по отношение на сроковете на разследването, като се твърди, че удължаването на същите не е извършено за опредени период от време, а други са издадени от некомпетентен орган.

Доводите са неоснователни. По принцип формалният пропуск да се приложат тези актове по делото може да съставлява основание за отмяна на присъдата, като довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, ако съдебните инстанции не са в състояние да проверят времевата рамка на разследването. По настоящото дело въззивния състав изиска всички актове по срочността на воденото разследване и обстойно изследва същите. Достигнатия извод е, че действията на органа по досъдебното производство по удължаването на сроковете за разследване са извършени от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.

Следва да се отбележи, че действащата към 2017г. нормативна уредба на 3 чл.234 от НПК дава възможност по искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, административният ръководител на прокуратурата или оправомощен от него прокурор да удължи срока по ал.1 с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от административния ръководител на по-горестоящата прокуратура или от оправомощен от него прокурор, което е било изрично аргументирано в постановленията.

Действително се установяват единични времеви пропуски, което не променя достигнатия извод, т.к. в същия период не са извършвани процесуално-следствени действия.

Установява се, че част от дадените разрешения за удължаване на срока не се извършвани с постановления. Това действително съставлява процесуално нарушение, но същото не е от категорията на съществените. Като такива и то с оглед засягане правата на обвиняемия, следва да се приемат нарушаване на императивни изисквания за изготвяне на различни процесуални документи: постановление за привличане на обвиняем, протоколи за предявяване на разследването, обвинителен акт и др. и то само в случаите, когато могат да бъдат отстранени.

С оглед на изложените обстоятелства, настоящата инстанция стига до извода, че не е нарушена разпоредбата на чл.234,ал.7 от НПК, като всички действия по разследването са извършени и всички доказателства са събрани в рамките на законоустановените срокове. От друга страна дисциплиниращият ефект върху органите на досъдебното производство на кратките срокове на разследване, очертан с разпоредбата на чл.234 от НПК, във връзка с невъзможността действия по разследването извън тях да породят правни последици, а събраните доказателства да не могат да се ползват от съда при постановяване на присъдата по ал.7 на същия текст, не следва да се приравнява на абсолютните основания за отмяна на присъдата и решението по чл.348,ал.3,т.2,3 и 4 от НПК. Противното би означавало невъзможност в съдебното следствие да се събират доказателства чрез предвидените в чл.136,ал.1 от НПК способи за доказване по искане на страните или служебно от съда.

Неоснователно е и възражението, че три от процесните веществени доказателства не са били вписани в протокола за претърсване и изземване.

Видно от последния /л.18,папка 2 от ДП/, както и от приемателнопредавателен протокол от 12.08.2024г./л.63,папка 2 от ДП/: сабя тип арабски шамшир е описана и иззета като обект №89;шашка драгунска офицерска образец 1881/1909 е визирана като обект №82 и пушка Бердана, като обект №13. Същите са били обект на изследване от вещите лица и подробно описани.

4

На следващо място е поставен въпроса за компетентността на Окръжна прокуратура Русе за воденото ДП №2200/24г., образувано след разделяне на материалите по ДП 2442/2013г. по описа на същата.

Съгласно чл.195 от НПК, досъдебното производство се извършва в района, който съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото.

Ал.2 на същия член предвижда изключение от това правило, като се дава възможност досъдебното производство да бъде извършено в района, където е разкрито престъплението когато това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването, като тези въпроси се решават от прокурора, в района на който е започнало досъдебното производство.

Видно от Постановление от 05.07.2024г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Русе, от материалите по досъдебно производство №2442/2013г. са отделени тези, които имат отношение към престъпната дейност на Ш. по чл.339, чл.278 и чл.253 от НК /вж Постановление на л.6, папка 12 от ДП/. С Постановление от същата дата е разпоредено разследването по ДП №2200/2024г. по описа на Окръжна прокуратура-Русе да се извърши в района на Окръжна прокуратура Русе, тъй като е преценено, че същото е необходимо, с оглед осигуряване на бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването /вж постановление на л.8, папка 12 от ДП/. С постановление от 08.07.2024г. административния ръководител на Окръжна прокуратура Русе е възложил разследването на следовател от Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр.Русе. В този смисъл не е допуснато процесуално нарушение.

Като процесуално нарушение се сочи и извършеното от агент на ДАНС процесуално-следствено действие-претърсване и изземване от 11.08.2014г. в гр.Варна.

Възражението се преценява като неоснователно, тъй като към момента на извършване на процесуалното действие са действали процесуални норми, които определят като разследващ орган и разследващите агенти от Държавна агенция "Национална сигурност", определени със заповед на председателя на агенцията, като същите действат под ръководството и надзора на прокурор /вж чл.52 /Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 109 от 2008г./.

Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивна инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подс.Н. А. Ш. е роден на 19.12.1951г. в Руска Федерация, същият е руски гражданин със статут на постоянно пребиваващ в Р.България, работи като художник на свободна практика, неосъждан /реабилитиран/.