Решение № 382 от 01.10.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Велико Търново, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20244110200814 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят П. Е. Е. е обжалвал чрез процесуален представител Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8010034, издаден от ОДМВР – ***, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Чрез процесуален представител поддържа жалбата си и моли съда електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8010034, издаден от ОДМВР – ***, съдът не констатира нередовности по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Наличието на 1 задължителни реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е основание за законосъобразност на електронния фиш от формална страна. Няма допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 07.08.2023 г., в 16:10 часа, в гр. ***, на ПП ***, км.

***+***, в посока гр. ***, жалбоподателят П. Е. Е. е управлявал собственото си МПС – л.а. „***” с рег. № *** със скорост от 94 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място. Скоростта на движение била фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол АТСС „TFR1-M 602“ и документирана с клип № 26884/07.08.2023 г. Бил отчетен технически толеранс от минус 3 км/ч и била установена окончателна съставомерна скорост от 91 км/ч. Прегледът на ел.фиш бил осъществен на 30.08.2023 г.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства.

По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят П. Е.

Е. е осъществил състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Същият се явява субект на нарушението съгласно нормата на чл. 188, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и изр. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят се явява собственик на процесния автомобил, видно от справка за собственост, издадена от ОДМВР-*** и същият не е попълнил и посочил в декларация по чл. 188 от ЗДвП друго лице-ползвател на това МПС на инкриминираната дата. Нарушението е заснето с преминало метрологична проверка и годно за експлоатация техническо средство.

Правилно и съгласно спецификациите на това техническо средство, посочени в Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, е приспаднат технически толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача на МПС, след което е установена окончателната съставомерна скорост от 91 км/ч.

Авторството на деянието, обективираното съставомерно поведение и субективното отношение към него от страна на жалбоподателя се явяват установени и доказани от цялостната доказателствена съвкупност.

Нарушението е подведено към относимата му материалноправна норма на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, като от цифровото изписване на последната ясно се разграничава хипотезата на нарушението на жалбоподателя. Наказващият орган правилно е приложил материалния закон – санкционната норма на чл.

2

182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, налагайки законовоустановеното наказание глоба в твърд размер от 600 лева.

Настоящата съдебна инстанция приема, че фактическите твърдения и правни доводи на процесуалния представител на жалбоподателя, обосноваващи защитната позиция, са неоснователни, поради което същите бяха оставени без уважение.

Не могат да бъдат споделени фактическите твърдения и правните доводи на процесуалния представител на жалбоподателя, че жалбоподателят не е извършил претендираното от наказващия орган нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

По отношение на авторството на деянието, обективираното съставомерно поведение и субективното отношение към него важи казаното по-горе. Поради това фактическото твърдение на защитата, че жалбоподателят не се е намирал на инкриминираната дата на мястото на установеното с техническо средство нарушение се явява голословно и неподкрепено с доказателства.

Несподелимо е фактическото твърдение, че снимковият материал е неясен до степен на неразпознаваемост на процесния лек автомобил. Мястото на извършване на нарушението, посоката на движение и процесният лек автомобил „***” с рег. № ***, са описани словесно в обжалвания електронен фиш и онагледени визуално в приложения снимков материал на клип № 26884/07.08.2023 г. достатъчно пълно, подробно, ясно, разпознаваемо и четливо.

Местоизвършването на нарушението, а също и заснетият видеоклип са посочени и в Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1275р-***17/08.08.2023 г., в който е отразен и периодът на годност за експлоатация на техническото средство – до 02.08.2024 г. Този протокол е съставен в съответствие с изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Неизписването в горецитирания протокол на дата на приемане и дата на проверката от началник на структурното звено не опороча процесуалната валидност на този писмен документ. В този протокол са налични фамилия и подпис на 3 последния; дата на регистриране на протокола; имена и подпис на лицето, поставило началото и края на работния процес; имена и подпис на лицето, снело записите от конкретното техническо средство; отразени са месторазположението му, посоката му на задействане, преминалата конкретна метрологична проверка, срокът му на годност за експлоатация, описани характеристики на пътя броя на снетите статични изображения/видеозаписи, периодът от време на извършената проверка. Поради изложеното е несподелим правният довод на защитата, че този протокол не отговаря на изискванията на горецитираната наредба.

В Протокол № 4-7-23/02.08.2023 г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ № 4835 ясно е индивидуализирано и посочено използваното техническо средство и мястото на позиционирането му – служебно МПС с рег. № ВТ 8206 ВВ.

Видно от горецитираните протоколи техническото средство, с което е установена превишената скорост е преминало последваща метрологична проверка на 02.08.2023 г., годно е за експлоатация до 02.08.2024 г., т.е. и към датата на нарушението, и същото представлява одобрен тип средство за измерване, отговарящо съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 5 и § 7 от ПЗР на Закон за измерванията /ЗИ/ на изискванията за използването му по предназначение. Ето защо не може да бъде споделен правният довод на защитата, че срокът на годност за неговата експлоатация е изтекъл на 24.02.2020 г.

Неоснователен е и правният довод, че лицето, позиционирало и настроило за използване техническото средство не притежава необходимата компетентност и правоспособност. Видно от писма рег. № 36600017269/25.07.2024 г. на ЗА Директор на ОДМВР-*** и рег. № 36600019368/21.08.2024 г. на Директор на ОДМВР-***, както и от формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика, това лице, посочено Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1275р***17/08.08.2023 г., е мл.автоконтрольор Й.Г.Д., който в разглеждания казус е поставил началото и края на работния процес и който съгласно длъжностната си характеристика използва в ежедневната си работа АТСС „TFR 1-M“.

Ето защо ел. фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

4

Искането на процесуалния представител за присъждане на 500 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Претендираните разноски, визирани в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, с оглед на изхода на делото – потвърждаване на обжалвания ел.фиш се явяват лишени от правно основание, недължими са от въззиваемата страна и не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8010034, издаден от ОДМВР – ***, с който на жалбоподателя П. Е. Е. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв.

Оставя без уважение като неоснователно искането на процесуалния представител за присъждане на 500 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5