Решение № 1990 от 03.09.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1990 гр. Бургас, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120100220 по описа за 2025 година

Предявен е от Т. А. А., ЕГН**********, с адрес ***, чрез адв. Д. Г., служебен адрес ***, установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл.146, ал.1, вр. чл.143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл.10 от Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 27.11.2024г., между Т. А. А. и “Кинти БГ” ЕООД, ЕИК: ***, предвиждащ заплащане на неустойка при неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в предоставяне на обезпечение – поръчител физическо лице, отговарящо на изрично разписани в контракта условия.

Ищецът твърди, че е сключил с “Кинти БГ” ЕООД договор за потребителски кредит № *** от 27.11.2024г., за главница в размер на 5000 лв., при 36.99 % годишен лихвен процент, 49, 65 % ГПР, който следвало да върне на 24 месечни вноски, при обща дължима сума по кредита в размер на 7148 лева. Сочи, че съгласно чл.20, ал.1, от договора за заем бил задължен в срок до 3 дни от сключване на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, като са поставени множество неизпълними изисквания към обезпечението с цел задействане на неустоечната клауза. Излага, че клаузата на чл.10 от договора предвиждала, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение същият бил длъжен да заплати неустойка на кредитора в размер на 25.50 лева, плюс 0,170 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забавна и 0, 170 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Излага, че съгласно погасителния план към договора за заем, неустойката възлизала на сумата от 5508 лв., разделена на 24 вноски всяка от по 229.50 лв., дължими заедно с вноските за главница и лихви, като в действителност общата сума, която следвало да върне по договора възлизала на 12 656, 88 лв. Намира неустоечната клауза за нищожна, тъй като противоречи на множество императивни норми на ЗПК. Твърди, че чрез невключването на формално уговорената като неустойка сума в ГПР е постигнато заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Намира неустоечната клауза за нищожна, тъй като се касае до неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, която предвижда ищеца да заплати обезщетение, значително надхвърлящо размера на дължимата мораторна лихва. Посочва, че неустойката за неизпълнение излиза извън присъщите й функции и цели единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника. Заявява, че неустойката на практика 1 представлява допълнително обезщетение за вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано в срок, но тези вреди подлежат на обезщетяване чрез мораторната лихва, поради което чрез неустоечната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК.

По изложените съображения, моли да бъде признато между страните, че процесната клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който уведомява съда, че признава иска за основателен, в случай, че съдът го намери за допустим. Счита, че не е дал повод за завеждане на настоящия иск, поради което моли при постановяване на решението на основание чл.78, ал.2 ГПК разноските да бъдат възложени изцяло в тежест на ищеца .

Излага подробни съображения. Цитира съдебна практика.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 от ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл.146, ал.1, вр. чл.143 ЗЗП - за прогласяване нищожността на клаузата на чл.10 от Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 27.11.2024г., между Т. А. А. и “Кинти БГ” ЕООД, ЕИК: ***, предвиждащ заплащане на неустойка при неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в предоставяне на обезпечение – поръчител физическо лице, отговарящо на изрично разписани в контракта условия.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключил Договор за потребителски кредит № *** от 27.11.2024г., между Т. с “Кинти БГ” ЕООД, ЕИК: ***, част от съдържанието на който е оспорената клауза – чл.10 от договора; правния си интерес от предявяване на иска за недължимост на посочената сума.

С доклада по делото, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 27.11.2024г. със соченото в исковата молба съдържание.

Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение, основавайки се на признанието.

Настоящият състав намира, че така признатото от ответника право не противоречи на закона или на добрите нрави, че ответникът е направил признание на предявения срещу него иск, поради което са налице предпоставките на горецитираната разпоредба и настоящото решение се постановява при признание на предявения искове.

Относно съдебно-деловодните разноски:

С оглед изхода на спора, право на разноски в настоящото производство има ищеца.

Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК същата е претендирала присъждане на сторените разноски за внесена държавна такса в размер на 220.32 лева, както и адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие от адв. Д. Г. в размер на 1020, 96 лева.

Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 31.10.2022г., сключен между ищеца Т. А. А. и адв. Д. Г., страните са уговорили, че адвокатът оказва на клиента – като близък на адвоката безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за адвокатурата.

Съгласно цитираната разпоредба, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на свои близки. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя същото в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с пар. 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията н същата, действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 09.01.2025г. съдът намира, че в полза на адв. Д. Г. предоставил безплатна правна помощ на ищцата в настоящото производство, следва да се присъди възнаграждение в размер на 950,80 лева.

Следва да се отбележи, че в настоящата хипотеза на уважен иск на потребител за 2 прогласяване на нищожността на договорна клауза от потребителски договор, независимо от признанието на иска от страна на ответника, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, на която се позовава ответното дружество, не намира приложение. Наличието на нищожна клауза в договор, сключен с потребител, само по себе си поражда правото на последния да иска обявяване на нищожността по съдебен ред. В този см. Определение № 50466 от

30.11.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 2049/2022г., I т.о., ТК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл.146, ал.1, вр. чл.143 ЗЗП, по иска на Т. А. А., ЕГН**********, с адрес ***, срещу “Кинти БГ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, на клаузата на чл.10 от Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 27.11.2024г., между Т. А. А. и “Кинти БГ” ЕООД, ЕИК: ***, предвиждащ заплащане на неустойка при неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в предоставяне на обезпечение – поръчител физическо лице, отговарящо на изрично разписани в контракта условия.

ОСЪЖДА “Кинти БГ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. А., ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 220, 32 лв. представляваща сторените по делото разноски за заплатена държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА “Кинти БГ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Д. Г., вписан в АК-***, с личен номер ***, и адрес на адвокатска кантора ***, сумата от 950, 80 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца Т. А. А., ЕГН ********** на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, пр.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)______

3