Решение № 562 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. К.

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА в присъствието на прокурора Р. Ст. Б. като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602816 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 138 от 12.03.2025 г. по НОХД № 8638/24 г. по описа на СРС, НО, 3 с-в, СРС е признал М. А. К. за невиновен, като, на основание чл. 304 от НПК, го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Срещу така постановената присъда в законоустановения срок са постъпили както протест от страна на прокурор при СРП, така и въззивна жалба от страна на частния обвинител (ЧО) П. А. С., чрез упълномощения повереник адв. Т. К..

В протеста и в допълнение към него се твърди за неправилност на присъдата, като се развиват доводи за неправилно кредитиране на изготвените на ДП комплексни експертизи, което довело до погрешни правни изводи. Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна такава, от въззивния съд.

Във въззивната жалба на ЧО и в допълнението към нея се сочи, че присъдата на СРС била необоснована и не почивала на събраните доказателства. Обвинението срещу М. К. било доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което се моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, осъдителна присъда.

С протеста и във въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

1

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция прокурорът от СГП заявява, че били налице противоречия в мотивната част на постановената от СРС присъда, относно съдебно-техническа експертиза, и по-конкретно по повод причината за настъпване на пътния инцидент и субективните действия на водача на лекия автомобил, който преднамерено бил отклонил автомобила наляво и не задействал своевременно спирачната система. Отбелязва се, че разминаването между автомобила и велосипедиста е било възможно, ако автомобилът не се бил отклонил наляво и е бил задействал спирачната система. Цитират се вещите лица, според които причината за настъпилия инцидент била, че водачът на моторното превозно средство се отклонил наляво в насрещното движение, поради което и задействането на спирачките не е дало възможност на подсъдимия да спре и да предотврати удара с велосипедиста. В неговото платно, при задействане на спирачките, е щял да се размине с велосипедиста и нямало да има ПТП. В този смисъл, съгласно експертното заключение на вещите лица, нямало противоречие за начина и механизма на настъпилото ПТП. Нямало спор и за виновността на лицето, която била отчетена като непредпазлива вина. Въз основа на тези си аргументи представителят на СГП счита, че постановеният първоинстанционен акт се явявал незаконосъобразен, тъй като, от една страна, кредитирал заключението, а от друга страна, се противопоставял на него, с изграждане на самостоятелни изводи. Моли се, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, въззивният състав да постанови нова, осъдителна присъда, с индивидуализация на наказанието по преценка на съда.

Повереникът на ЧО (последният, редовно призован, не се явява) намира първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна, съобразно доводите, заявени от държавното обвинение. Добавя се, че мястото на инцидента било огромно кръстовище, с по две ленти за движение във всяка една от посоките, с остров отстрани, с широчина над 1.50 м. Отделно имало локално платно, след което пък съществувал и тротоар.

Не се установило да е имало каквито и да било препятствия, които да са попречили на виновния водач своевременно да възприеме създалата се опасност. Безспорно се доказвало от комплексната автотехническа експертиза, че първият момент, от който е могъл да бъде забелязан пострадалия велосипедист, било разстояние два пъти по-голямо, отколкото опасната зона за спиране и ако водачът бил продължил в посоката си направо в своето платно, без отклонение на превозното средство, до удар нямало да се стигне. Изразява се несъгласие с мотивите на първия съд, че виновният водач не бил извършил нарушение на чл.

5 ЗДвП, а бил извършил такова по чл. 6 ЗДвП, поради което същият бил оправдан. Моли се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на осъдителна присъда, с отчитане на обстоятелството, че след настъпване на инцидента подсъдимият напуснал произшествието и оставил ЧО на произвола на съдбата. Моли се също за присъждане на сторените от ЧО разноски по воденото ДП, първо и второинстанционно съдебно производство.

Упълномощеният защитник на подс. М. К. моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, който изцяло, категорично и недвусмислено се уповавал на становището на вещите лица и по двете КВАТЕ. В присъствието на страните бил направен и видеотехнически анализ в съдебна зала, от което ясно и категорично се видяло каква била фактическата обстановка по време на извършване на деянието. Видимо било, че подсъдимият, като водач на МПС-то, не е имал никаква техническа възможност, движейки се с 49 км./ч., да спре преди мястото на удара с велосипеда, от момента на първата възможност, когато е могъл да види велосипеда, а ПТП-то се дължало основно на субективните действия на велосипедиста, който навлязъл в платното за движение на бул.

„Никола Петков“ в опасната зона за спиране на приближаващия автомобил. В съдебно 2 заседание при разпита на ЧО станало ясно, че същият управлявал велосипеда, след като бил консумирал 2-3 бири, а отделно е бил без светлоотразителна жилетка и без видими знаци, включително светлоотразители, че управлява велосипед. ЧО бил облечен изцяло с черни дрехи и не бил видим изобщо не само от водача на процесното МПС, но и за всички участници в движението в часовия периметър, в който се извършвало деянието. Въз основа на прецизна и правилна аргументация, първият съд бил отразил в мотивите си действителното фактическото и правно положение. Добавя се, че в рамките на съдебното производство се установили факти и обстоятелства за изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, касаещо съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, станало известно едва в развитие на съдебното следствие, в частта за нарушените разпоредби на ЗДвП от подсъдимия, след като по безспорен и категоричен начин, и с оглед представените по делото доказателства, се установило, че подс. К. бил нарушил не въведените в обвинителния акт от страна на държавното обвинение чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 20 от ЗДвП, а съвсем други правила за движение, касаещи чл. 6, т. 1 от ЗДвП и в частност чл. 63, ал. 2, т. 2 от правилника за неговото прилагане. В този смисъл, постановената оправдателна присъда била правилна.

В правото си на лична защита подс. К. поддържа изложеното от своя защитник, а в последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест и въззивната жалба са процесуално-допустими, доколкото са депозирани в срок и то от две активно легитимирани страни – както от наблюдаващ прокурор от СРП, така и от конституирания ЧО, посредством неговия повереник.

Разгледани по същество, съдът намира протеста на прокурора от СРП и въззивната жалба на ЧО за неоснователни.

Съображенията на състава са следните:

Срещу подс. М. А. К. е внесен обвинителен акт за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК – за това, че на 31.07.2021 г., около 00:19 ч., в гр. София, на бул. „Никола Петков“, управлявал моторно превозно средство - автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, с рег. № ********, с посока на движение от ул. „Любляна“ към ул. „Бойчо Бойчев“, като в района на кръстовището с бул. „Монтевидео“, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „Водачът на ППС е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни ППС“ и на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимостта, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като в следствие на извършените нарушения реализирал пътно транспортно произшествие с намиращия се на пътното платно, попътно движещ се велосипедист с велосипед марка „Крос“, управляван от П. А. С., в следствие на което същия паднал на пътното платно, като по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на черепа, хематом и контузия на мозъка, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като водачът на МПС – М. А. К. избягал от местопроизшествието.

За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

3

Подсъдимият М. А. К., с ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. София, живущ в гр. София, бул. „********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно-специално образование.

На 31.07.2021 г. в гр. София, след полунощ подсъдимият и неговите приятели, в лицето на свидетелите П. и М., се прибирали от разходка на Витоша с автомобила на подс.

К., който той управлявал, а именно марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № ********.

Около 00:19 часа тримата се намирали на бул. „Никола Петков“ и се движили в посока от ул.

„Любляна“ към ул. „Бойчо Бойчев“. Движението не било интензивно, като малко преди района на кръстовището с бул. „Монтевидео“, подсъдимият изпреварил движещ се в същата посока свид. А., управляващ автомобил „Ауди А8“, рег. № ********, след което продължил за кратко в лявата пътна лента в неговото платно за движение. Асфалта бил сух, мястото – осветено от улично осветление. Светофарната уредба на кръстовището била в режим на мигаща жълта светлина.

В същия момент ЧО П. С. управлявал велосипеда си, марка „Крос“, по тротоара на бул. „Монтевидео“, с намерение да пресече бул. „Никола Петков“. Същият продължил известно време в локалното платно на бул. „Никола Петков“, огледал в двете посоки, видял светлините на автомобилите на подс. К. и св. А., но преценил, че ще може да премине преди тях.

В резултат на това свое решение. ЧО С. преминал тротоара, разделящ локалното платно от основния път за движение на бул. „Никола Петков“, състоящ се от две пътни платна – по едно в посока, и от дясно наляво, спрямо посоката на движение на автомобилите на подсъдимия и А., внезапно излязъл на пътното платно, пресичайки косо първо дясната, а след това лявата лента от платното за движение. В момент, когато вече бил навлязъл в лявата лента от платното за насрещно движение, бил ударен от автомобила, управляван от подсъдимия.

Двете платна за движение във всяка посока били разделени с двойна непрекъсната линия. Подс. К. видял пресичащия велосипед, когато той вече бил в неговото платно, инстинктивно навил волана наляво, с цел да избегне удара и задействал аварийно спирачната система на автомобила, което било забелязано от св. А.. Така автомобилът на подс. К. пресякъл частично двойната непрекъсната линия между платната за движение в двете посоки, навлязъл частично в лявата лента в платното за насрещно движение, а скоростта му от 49 км/ч. паднала на 34 км/ч., но ударът не можел да бъде избегнат, тъй като ЧО С., управлявайки велосипеда си с около 11 км/ч. бил вече на разстояние от около 31,4 метра пред МПС-то на подс. К., което било по-малко от опасната зона за спиране на автомобила – 37,2 метра.