Решение № 505 от 12.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Пловдив, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20245330202910 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-002583/17.04.2024 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на Н. М. Т. с ЕГН ********** от гр. Пловдив ул. „Коматевско шосе“ № 132 са наложени административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП, както и е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Жалбоподателят Н. М. Т. не се явява в съдебно заседание лично, 1 представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат – адв.

В. В. от АК Пловдив. Чрез жалбата, писмено становище и по съображения, изложени в съдебно заседание, се иска отмяна на наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. Твърди се маловажност на случая, като се насочва липсата на аргументиране на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства в обжалваното НП. Претендират се направени разноски по производството.

Въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на РС Пловдив за разглеждане по компетентност, е изразено становище, с което се иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наказателното постановление. Заявява се възражение за прекомерност на претендирани разноски в случай на уважаване на жалбата.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят Н. М. Т. от гр. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства от 1988 г. с придобити категории А, В, СЕ, М, С, АМ, ТКТ, ВЕ. Спрямо Т. били издадени три наказателни постановления за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата с нагани му наказания глоба, най-голямата от които била в размер на 40 лв., като последното влязло в сила НП било от преди 20 години – от м. април 2005 г. На името на жалбоподателя имало издадени и три фиша, от които само един му бил връчен – от преди 10 години – от м. март 2015 г. /според приложена в материали по пр. преписка на РП гр. Пловдив № 3168/2024 г. справка за нарушител/водач/.

Н. М. Т. е собственик на пътно превозно средство – мотоциклет „КТМ 450 ЕХС-F“ с рама № ...., рама № ..... Мотоциклетът не бил регистриран от собственика му в МВР – з в съответното звено на „Пътна полиция“ при МВР – в случая пред Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, за да може да се ползва по предназначението си по пътищата отворени за обществено 2 ползване.

На 06.03.2024 г. около 9:30 ч. Т. закарал собствения си мотоциклет „КТМ 450 ЕХС-F“ до намиращата се в близост до дома му на ул. „Коматевско шосе“ № 55 автомивка за измиване, като управлявал същия мотоциклет, а не го бутал, заради тежестта на последния. При придвижването на макар и краткото разстояние Т. бил видян от автопатрул към Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, в чийто състав бил свидетелят Г. Т. – инспектор. Полицейските служители видели, че мотоциклетът „КТМ 450 ЕХС-F“ ве бил регистриран и отишли с патрулния автомобил до автомивката, където бил спрял Т.. На автомивката към този ден работела свидетелката .... – касиерка, която познавала Т. като живеещ наблизо и клиент на автомивката – идвал да мие колите си.

Пристигналите полицейски служители установили липсата на регистрация на мотоциклета като направили справка и уведомили колегите си от Първо РУ Пловдив. На собственика и водач на мотоциклета Н. Т. бил съставен от св. Т. акт – АУАН Серия G A № 186792/06.03.2024 г., за приетото за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП. Т. подписал акта като не направил възражения по него.

АУАН и останалите материали по административната преписка били изпратени на Районна прокуратура гр. Пловдив с оглед евентуални данни за осъществен състав на престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. След извършване на предварителна проверка по образуваната прокурорска преписка № 3168/2024 г. наблюдаващият прокурор при РП гр. Пловдив с постановление от 25.03.2024 г. отказал образуването на досъдебно производство спрямо Т. за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК – с аргумент за маловажност на случая по см. на чл.9 от НК, и изпратил материалите по компетентност на Първо РУ при ОД на МВР Пловдив с оглед предприемане на действия по реализиране на административна отговорност спрямо лицето Т. за нарушение по см. на чл.140 ал.1 от ЗДВП. Въз основа на издаденото постановление и изпратени материали административнонаказващият орган Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив издал атакуваното наказателно постановление № 24-1030002583/17.04.2024 г.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. .... и св. Т., АУАН, мотивирана 3 резолюция, оправомощителна заповед, справки за регистрация на пътно превозно средство, справки за нарушител/водач, постановление за отказ да се образува досъдебно производство, уведомително писмо, писмени материали, съдържащи се в прокурорска преписка № 12529/2024 г. по описа на РП гр.

Пловдив, включващи и справка за съдимост и справка за криминални регистрации.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите по делото .... и Т. при проведените при условията на усност и непосредственост разпити, като отчете логичността и последователността в изложението им, съответствието и допълването на показанията им с писмените доказателства по делото.

При така възприетата от доказателствената съвкупност и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Н. М. Т. с поведението си на 06.03.2024 г. е реализирал формално елементите от състава на административното нарушение по см. на чл.140 ал.1 от ЗДВП.

Жалбоподателят е управлявал на 06.03.2024 г. около 9:30 ч. на ул. „Коматевско шосе“ до № 55 в гр. Пловдив - по път отворен за обществено ползване, моторно превозно средство – собствения си мотоциклет „КТМ 450 ЕХС-F“ с рама № ...., рама № ...., което превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред – мотоциклетът не е бил регистриран. Времето, мястото на нарушението, управлението на мотоциклета от жалбоподателя не се оспорват от страната жалбоподател.

Въпреки формалното реализиране на състав на административно нарушение по см. на чл.140 ал.1 от ЗДВП, настоящата инстанция счете, че ангажираната спрямо Н. Т. административна отговорност следва да отпадне.

Анализът на обстоятелствата, които са от значение за реализирането на административната отговорност, мотивираха съда да счете, че настоящият случай следва да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН – с оглед на налични по делото множество и само смекчаващи административната отговорност обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушител като незначителни.

Процесното деяние – управление на нерегистрирано по надлежен ред пътно превозно средство по път отворен за обществено ползване, макар и на просто извършване, се характеризира с изключително ниска обществена опасност, доколкото управлението на мотоциклета е траело много кратко 4 откъм време и на малко разстояние – между близко разположените дом на жалбоподателя и автомивката, не са установени при управлението на мотоциклета други засегнати обществени отношения, свързани с безопасността на движение. Според съда и деецът е лице с ниска степен на обществена опасност – Т. не е осъждан, няма вписани криминални регистрации, наказван е за нарушения на правилата за движение с НП отпреди 20 години и фиш отпреди 10 години – което с оглед на придобитите му много категории относно правоспособността му като водач на пътни превозни средства не може да го окачестви като системен нарушител или като опасен участник в движението по пътищата. Не без значение е и поведението на лицето по процесния случай – не се оспорва нито управлението на мотоциклета, нито липсата на регистрация, според отразеното в изготвена докладна записка от инспектор при Първо РУ Пловдив до ВПД Началника на Първо РУ Т. е оказал пълно съдействие на полицейските органи.

Всички тези все смекчаващи административната отговорност обстоятелства в своята съвкупност, както и липсата на каквото и да било отегчаващо административната отговорност обстоятелство, мотивираха съда да приеме, че в настоящия случай това процесно административно нарушение следва да се квалифицира като маловажно такова по см. на чл.28 от ЗАНН, а поради това и не следва санкционираното лице да носи отговорност за него.

Дори и минимално предвидения размер на административното наказание в санкционната разпоредба на чл.175 ал.3 от ЗДВП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца /колкото и са наложени с обжалваното НП/ се явява в конкретния случай несъответен на незначителната обществена опасност на деянието и на извършителя.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по ТД № 1/2005 г. на ОС на НК на ВКС преценката на административно – наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но не е приложен, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. С Решение № 4/30.04.2025 г. по к. д. № 29/2024 г. на Конституционен съд на Република България /обн. ДВ бр.38/2025 г./ е отменена съществуващата към момента на процесното деяние законодателна забрана на чл.189з от ЗДВП за прилагане на чл.28 от ЗАНН при нарушения по ЗДВП. Отпадането на 5 посочената законодателна забрана – като противоконституционна, позволява на съда да упражни правомощията си за собствена преценка за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН, какъвто и маловажен случай се преценя, че е налице в конкретния казус. Налагането на административни наказания не следва да се приема за самоцел на Закона, а доказателство за това е и справедливо регламентираната възможност да не се налага наказание в случай, че се прецени, че целите на ЗАНН могат да се изпълнят като се предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.

По изложените съображения се прие, че процесният случай се явява маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а на основание чл.63 ал.4 вр. ал.2 т.2 от ЗАНН нарушителят Н. Т. следва да бъде предупреден, че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания Т. на направените от него разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено в пълния претендират размер от 400 лв.