Определение № 342 от 27.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. Варна, 27.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900240 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с молба вх. № 1507/16.01.2026 г. от „АПМ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК 201845490, със седалище в град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат К. Г., за изменение на постановеното по делото решение № 18/13.01.2026 г. в частта му за разноските.

Молителят отправя искане за присъждане на разноски по предявения при условията на евентуалност насрещен иск, аргументирано с твърдения за неправилност и необоснованост на постановения акт в частта му за разноските като постановен при допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи, че в хода на производството е извършил разноски в размер на 8200.00 евро за държавна такса по насрещния иск, както и адвокатско възнаграждение в размер на 12086.94 евро, за които е представен списък по чл. 80 ГПК. Поддържа, че направените по делото разноски са пряка и непосредствена последица от предявяването на главния иск и в хипотеза, при която, ако такъв не е бил предявен, разноски не биха били извършени и по насрещния иск.

Моли постановеното по делото решение да бъде изменено в частта за разноските, като ищците бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 20286.94 евро – сторени разноски по насрещния иск, както и разноски в производството по чл.248 ГПК в размер на 1440 евро – платено адвокатско възнаграждение.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна, като в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор, наименован „молба-становище“, вх. № 6001/20.02.2026 г., в който е застъпено становище за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.

Съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед на което се приема за процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на същата, съдът съобрази следното:

С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил изцяло предявения от ищците иск с правно основание чл. 31 ЗЗД, като в съответствие с това е приел, че предявеният при евентуалност насрещен иск не подлежи на разглеждане по същество, поради което разноски се дължат на ответника по чл. 78, ал. 3 ГПК само за отхвърления главен иск.

Насрещният иск на ответника е процесуално средство за защита на 1 самостоятелни субективни материални права, различни от претендираните от ищеца по основния иск, макар и да се намират във връзка с тях. С оглед предмета на насрещния иск, той има и своето самостоятелно процесуално съществуване и реализиране и по него съдът дължи отделно произнасяне, независимо от развитието на първоначалния иск.

В настоящия случай обаче, насрещният иск е предявен като евентуален, при която хипотеза разглеждането му зависи от изхода по делото по главния иск. След като с процесното решение съдът е отхвърлил изцяло главния иск, то предявеният при евентуалност насрещен такъв изобщо не подлежи на разглеждане. Направените във връзка с евентуалния иск разноски в процесния случай си остават за сторилата ги страна, поради което липсват основания за присъждане на разноски на ищеца по предявения при евентуалност насрещен иск.

Като неоснователно съдът преценява твърдението на ответника, че всички направени по делото разноски са пряка и непосредствена последица от предявяването на главния иск, доколкото именно с предявяването на същия ответникът е бил провокиран и задължен да предяви насрещния иск. Както вече се посочи, последният има самостоятелна правна природа. Преценката за необходимостта от водене на този иск е обусловена от евентуалното уважаване на главния иск по чл. 31 ЗЗД и последващото липсващо изпълнение от страна на ищците – продавачи на задължението за реституция на полученото по недействителния договор за продажба.

В този смисъл предявяването на насрещния иск по чл.34 ЗЗД не може да се счете за провокирано от самото предявяване на иска по чл. 31 ЗЗД и абсолютно задължително за съвместното му разглеждане в производството по главния иск.

С оглед гореизложеното и доколкото съдът не намира основания да ревизира извода си по отношение на разноските, депозираната молба с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1507/16.01.2026 г. на ответника „АПМ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК 201845490, седалище град Варна, за изменение на постановеното по делото решение № 18/13.01.2026 г. в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2