Решение № 485 от 14.01.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 485

Пловдив, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXI Касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

Членове:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ

При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ административно дело № 20257180702669 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е касационна жалба от А. В. Ш., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 4, подадена от адвокат Х., против Решение № 8851/16.10.2025 г., постановено по адм. д. № 20257180700590/2025 г. на Административен съд – Пловдив, XVI – ти състав, в частта, с която съдът е отхвърлил исковата му претенция против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от престоя му в Затвора – Пловдив за периода от 12.01.2024 г. до 03.01.2025 г. над сумата от 850 лева до предявения размер от 10000 лева.

Оспорващият твърди, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които безспорно сочели на основателност на предявената искова претенция. Иска се уважаване на исковата претенция в цялост.

3. Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ч., поддържа становище за неоснователност на оспорването.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от А. В. Ш., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в [населено място], срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е претендирано обезщетение в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за нанесени му неимуществени вреди за периода от 12.01.2024 г. до 03.01.2025 г. Претендира се настъпване на вреда, в резултат на пренаселеност на килиите по пребиваване в процесния период, липса на санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници, гризачи и други, липса на адекватно лечение и на подходяща храна за здравословното състояние на ищеца. Повдигат се и оплаквания за липса на баня в коридора и лошо състояние на общата такава, намираща се на двора, липса на тоалетна и мивка на мястото за престой на открито, наличие на котки в столовата, липса на пералня, налагащо пране на ръка и простиране в килиите, водещо до наличие на влага и мухъл. Всичко това довело до причинени за ищеца болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност.

От фактическа страна първата съдебна инстанция е установила следното:

През периода от 12.01.2024 г. до 03.01.2025 г. А. В. Ш. бил настанен на пост 6-ти в Затвора [населено място]. Там пребивавал в следните помещения: в стая № 4 с площ 28,19 кв.м. (без санитарния възел), разполагаща с два отваряеми прозореца - 0.50х1,00м. и 0.95х0.95м. и санитарен възел от 2,99 кв.м. с прозорец 0.30х1,10 м., където лицето е пребивавало от 12.01.2024 г. до 11.08.2024 г. вкл., като на всеки от пребиваващите била осигурена 4 кв.м. жилищна площ; в стая № 11, за която не са представени данни за площ за периода на пребиваване от 12.08.2024 г. до 19.08.2024 г. вкл.; в стая № 8 с площ 29.66 кв.м. (без санитарния възел), с два отваряеми прозореца с размери 0,5м. х 1,15 м. и 1,00 х 1,15 м. и санитарен възел с площ 2,54 кв.м. с един отваряем прозорец – 0,30 х 1,15 м., където лицето е пребивавало от 20.08.2024 г. до 02.01.2025 г. вкл., тъй като на 03.01.2025 г. е освободено от изтърпяване на наказанието. При пребиваването си в стая № 8, по данните от становището, на ищеца е осигурена 4 кв.м. жилищна площ, с изключение на дните от 08.11.2024 г. до 18.11.2024 г. вкл., когато в помещението са били настанени 8 лишени от свобода (т.е. при 3,70 кв.м. жилищна за всеки).

За периода на престой на Ш. в Затвора гр. - Пловдив бил осигурен достъп до баня с течаща топла вода по график, съответно на работещите – всеки ден. Към банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. На лишените от свобода е осигурен престой на открито и ползване на пералня по график. Във всеки санитарен възел към спалните помещения има достъп до течаща вода. В общо помещение на групата има простор, а отделно в пералното помещение има и сушилня за дрехи. Проветряването в стаите е по усмотрение на пребиваващите в тях чрез отваряне на прозорците. По време на провеждане на престоя си на открито, лишените от свобода на пост шест могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в тях лица, като за целта те получават съответните прибори, но могат да ги закупят от лавката на затвора и/или да ги получат от близките си. Към справката има приложение на графици за ежедневните дейности за пост шести, утвърдени 2014 г. и 2024 г.

Достъпът до санитарния възел към всяко спално помещение е неограничен. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да затоплят водата. Отоплението е от централно локално парно. Банята е обща. Подът е с мозайка, а стените с фаянсови плочки. През процесния период, се сочи да са извършвани текущи ремонти и поддръжка - смяна на течащи кранчета, на осветителни тела, отстраняване на течове и други. Своевременно се остъкляват счупени прозорци. В банята има обособена съблекалня за преобличане и това не налага преминаването през мястото за престой на открито без дрехи. Прането е по усмотрение на лишените от свобода - в пералнята на затвора (представен е седмичен график за ползването ѝ), ръчно или чрез изнасяне от близките. В Затвора [населено място] се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията. ДДД обработките се правят самостоятелно по затвори от нарочно обучен служител. Периодът на обработка е на два месеца или при необходимост, като се третират само определени сектори в местата за лишаване от свобода. По делото са представени протоколи от ДДД обработки за процесния период. На лишените от свобода не е разрешено да отглеждат домашни животни.

В подкрепа на горното е представена Таблица № 6 за утвърдените перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи.

Представени са също: здравен картон на А. В. Ш., амбулаторни листове за извършени медицински консултации, през процесния период, както и за предходни периоди; протоколи с данни за предписани на ищеца лекарства и резултати от извършвани изследвания.

Допуснат е до разпит свидетелят К. Н. М., който заявява, че е пребивавал заедно с ищеца в спално помещение № 4, както и са били в съседни помещения на шести пост в Затвора - [населено място]. За помещения № 4, 10 и 17 сочи, че били претъпкани с по над десет човека и вътре имало простори с висящи кърпи, хавлии и чаршафи. Свидетелят посочва, че всички помещения разполагали с прозорци, развалени и малки, нямало въздух, имало влага, мухъл по таваните, стените и мазилката падали, имало хлебарки, дървеници и други. Казва, че всеки чистел килиите, както може. Същите разполагали със санитарен възел и били за над десет човека. Имало една мивка и една тоалетна, снабдени със само студена вода, когато имало налягане. Според свидетеля, в затвора се осъществявала обработка против дървеници и хлебарки периодично, но инсектите ставали повече след пръскането. Посочва още, че Ш. се оплаквал от червени петна на ръцете и че не му обръщали внимание и не му предоставят медикаменти, от което изпитвал постоянен дискомфорт. В процесния период свидетеля М. твърди, че имало много котки – по килиите и в столовата, където имали достъп до посудата и миришело неприятно. Посочва, че имало и гризачи срещу които не са предприемани мерки. По отношение на наличието на пералня казва, че дълго време същата не е работила и за прането ползвали топла вода, загрявана с бързовар. Простирали в спалното помещение, поради което имало постоянно влага. Свидетелят допълва, че през процесния период в затвора имало лекар и зъболекар, работещи по график с предварително записване. Много често се случвало да няма доктор, а ако е спешен случаят, дежурен викал линейка. Според свидетеля за банята се минавало, като се излезе от корпуса, от сградата и се пресече дворът. Банята се ползвала от около петнадесет души наведнъж, не винаги стигало налягането, нямало къде да си оставят дрехите и да се преобличат, нямало прозорци.

IV. От правна страна.

7. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Предвид събраните в хода на съдебното дирене доказателства, обосновано първата съдебна инстанция е приела за основателна претенцията на ищеца единствено в частта за наличие на пренаселеност за 19 дни в периода от 12.01.2024г. до 03.01.2025г. при пребиваването му в Затвор - [населено място].

Наличието на фактически и правни основания за присъждане на обезщетение не винаги е равносилно на пълна основателност в претенцията на увреденото лице, съобразно субективните му възприятия. Съдът правилно и законосъобразно е преценил естеството и характера на причинената вреда не само от гледна точка на увредения, но и съобразно конкретните факти, от които е произтекла вредата и общите принципи за справедливост. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии и практиката на ЕСПЧ за размера на справедлива база на обезщетението от 4 – 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn vs Hubgary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г.).