Решение № 686 от 20.12.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Дупница, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Румяна М. Агонцева като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20241510102255 по описа за 2024 година

П. П. С., ЕГН **********, чрез пълномощник - адв. Н. И. Н., е предявил срещу И. Н.

Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.288, ал.1 и сл. ЗЗД вр. чл.36, ал.1 и чл.26 от ЗА. Искането е за приемане за установено по отношение на ответника съществуването на вземане, произтичащо от договор за правна защита и съдействие от 27.08.2023 г., сключен между ищеца и И. Н. Г., ЕГН **********, за сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща неплатено адвокатско възнаграждение, мораторна лихва върху посочената главница за периода от 16.09.2023 г. до 07.08.2024 г. в размер на 246.19 лв., законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до Районен съд Дупница - 07.08.2024 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ищецът твърди, че в качеството на адвокат на 27.08.2023 г. сключил с ответника договор за правна защита и съдействие по образец на САК, съгласно който поел задължение за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в изготвяне на писмен отговор на искова молба, подадена от „Напоителни системи“ ЕАД срещу И. Н. Г. и защита по гр.д. № 20231510101389/2023 г. на PC Дупница, ГО, V-ти състав срещу адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, платими в брой или по банкова сметка в срок до 15.09.2023 г.

На същата дата ответникът му предал всички получени от него документи съобщение, искова молба и доказателства и го снабдил с пълномощно за процесуално представителство по делото. След възлагане на поръчката ищецът незабавно започнал работа по случая. В хода на подготовката на делото, с клиента И. Н. Г. поддържали активна и ежедневна комуникация, провеждали правни консултации и осъществявали телефонни разговори, често с продължителност от няколко часа. В хода на тези консултации многократно предоставял информация по случая, за чието изготвяне е била необходима задълбочена предварителна подготовка. Ответникът му предоставял значителен обем от документи и материали, свързани с неговата дейност и относими към делото, които се 1 налагало да анализира подробно в продължение на много часове.

Ищецът подал писмен отговор от името на ответника, с който въвел редица възражения срещу иска и направил относими доказателствени искания.

Въпреки всички положени усилия доверителят без негово знание оттеглил упълномощаването за представителство по делото със заявление до PC - Дупница от 14.09.2023 г. с вх. № 8317/23 г., като не изпълнил задължението си за заплащане на сумата от 2000 лева - адвокатско възнаграждение.

Поради това на 07.08.2024 г. ищецът подадл заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд Дупница, с което поискал осъждане на длъжника да му заплати дължимата главница в размер на 2000 лв., представляваща неплатеното адвокатско възнаграждение, ведно с мораторна лихва в размер на 246.19 лв. за периода от 16.09.2023 г. до 07.08.2024 г.

По образуваното ч.гр.д. 1829/2024 г. на Районен съд Дупница съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочените суми. Въпреки че в телефонен разговор И. Г. признал задължението си и обещал да го изпълни, в законоустановения срок подал възражение с правно основание чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът счита, че клиентът е оттеглил упълномощаването неоснователно и поради това съгласно чл.26 от Закона за адвокатурата дължи уговореното възнаграждение в пълен размер.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди се, че още при първия им разговор на 27.08.2023 г. ответникът уведомил ищеца за водени преговори за оттегляне на иска и прекратяване на гр.д. № 20231510101389/2023 г. на PC - Дупница и затова уговорката била до 15.09.2024 г. И. Г. да потвърди, дали ищецът ще го представлява по делото, по което срокът за отговор изтичал на 25.09.2024 г. На 27.08.2023 г. И. Г. подписал празна бланка, която адвокатът щял да попълни, ако се наложи. Уговореното възнаграждение било 1000 лв.

В резултат от преговорите с ищеца по гр.д. № 20231510101389/2023 г. на PC – Дупница на 14.09.2024 г. И. Г. подал в деловодството на съда в Дупница заявление, с което оттеглил даденото пълномощно на адвокат П. С. да го представлява по делото. Връщайки се в гр. Бобошево, веднага изпратил уведомление на адвоката на служебния му имейл, на който в прикачен файл изпратил входираното в съда заявление. След това позвънил на адвокат С., за да се увери, че е получил имейла и е уведомен за оттегленото пълномощно. Това е и единственият телефонен разговор между двамата.

След като вече бил уведомен за оттегленото пълномощно, адвокат С. самоволно подал на 21.09.2023 г. писмен отговор срещу исковата молба по гр.д. № 1389/2023 г., към който е приложил вече попълнената бланка на пълномощно и договор за правна защита и съдействие с дължима сума в размер на 2000 /две хиляди/ лева, платима до 15.09.2023 г.

Ответникът счита за нищожен поради липса на съгласие договор за правна защита и съдействие от 27.08.2023 г.; при евентуалност счита, че възнаграждение се дължи частично, с оглед на постигнатата договореност и извършените действия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие от 27.08.2023 г. между И. Н. Г., ЕГН ********** като клиент и П. С. като адвокат с предмет „изготвяне на писмен отговор на искова молба от „Напоителни системи“ ЕАД и защита по гр.д. 1389/2022 г. на РС – Дупница“ с договорено възнаграждение 2000 лв., с начин и срок на плащане „в брой или по банков път в срок до 15 септември 2023 г.“ Договорът е подписан за клиент и за адвокат.

На същата дата е съставено и пълномощно за процесуално представителство на И. Н. Г. от 2 адв. П. С. по посоченото гражданско дело.

Във връзка с изпълнението на поетите задължения по договора ищецът е представил копие от подадения на 21.09.2023 г. писмен отговор по гр.д. 1389/2023 г. на РС – Дупница.

Ответникът е представил копие от заявление, подадено по гр. д. 1389/2023 г. на РС – Дупница на 14.09.2023 г., с което оттеглил упълномощаването на адв. П. С. да го представлява по делото, считано от 14.09.2023 г. Представил е и разпечатка от електронната си поща с изпратен прикачен файл на получател [email protected].

От показанията на свидетелката М. К. се установява, че непосредствено след сключването на процесния договор ищецът започнал да работи по случая, правил проучвания относно приложимата правна уредба, осъществявал телефонни разговори с ответника и получавал допълнително документи, подал писмен отговор, като след подаването – в края на м. септември, призовкар връчил на ищеца подаденото по гр.д.

1389/2023 г. на РС – Дупница заявление за оттегляне на упълномощаването му.

От показанията на свидетелката А. Г.а /съпруга на ответника/ се установява, че не е възприела лично разговора между страните на 27.08.2023 г. От ответника знае, че при този разговор подписал празна бланка с уговорено възнаграждение 1000 лв., а не 2000 лв. /в тази им част показанията не следва да се обсъждат съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.6 ГПК/, като уговорката била адвокатът да не предприема действия до 15-ти семтември, тъй като И. Г. още преговарял с „Напоителни системи“ ЕАД за постигане на споразумение.

Такова споразумение било постигнато преди 15-ти септември и веднага тя изпратила уведомление по електронната поща на адв. С. да не предприема действия въз основа на упълномощаването, а ответникът провел с адв. С. телефонен разговор в същия смисъл.

Приложено е ч.гр.д. № 1829/2024 г. по описа на ДРС, по което са приложени доказателства за спазване на срока по чл.414 ГПК за подаване на възражение и по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Приложено е гр.д. № 1389/2023 г. по описа на ДРС, от което се установява, че с оглед на оттеглянето на упълномощаването на адв. С. е прието, че отговор не е подаден; в насрочените четири съдебни заседания адв. С. не се е явявал, не е даван ход не делото поради молби от ответника или неявяването му; производството е спряно по съгласие на страните на 06.02.2024 г. и на основание чл.231, ал.1 ГПК е прекратено с определение от 10.09.2024 г., влязло в сила на 27.09.2024 г.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1829/2024 г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е установяването на съществуването на вземането, за което е издадена описаната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК: сключването на договора за правна защита и съдействие и изпълнението на поетите задължения по него.

В тежест на ответника е установяването на фактите, на които основава своите възражения за нищожност на договора за правна защита и съдействие, за наличие на основателни причини за оттегляне на пълномощията на адвоката /ищец в настоящото производство/ и за уведомяването на адвоката за оттеглянето на упълномощаването.

Ответникът не оспорва положения подпис за клиент в процесния договор за правна защита и съдействие от 27.08.2023 г. Липсата на съгласие като порок на сделката е налице при т. нар. "съзнавана липса на съгласие" – волеизявление е извършено, но страната съзнава несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка. "Съзнавана липса на съгласие" е налице, когато волеизявлението е изтръгнато с насилие или когато волеизявлението е направено без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример или по друга подобна 3 причина /Решение № 136 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4746/2019 г., III г. о., ГК/.

По делото не са представени никакви доказателства съгласието на ответника да е изтръгнато с насилие или да е направено без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример или по друга подобна причина. От изложеното в отговора и от събраните по делото гласни доказателства се установи, че ответникът е бил наясно с предмета на процесния договор, съдържанието на насрещните права и задължения и с правните последици на договора. Твърденията за положен от ответника подпис върху непопълнена бланка, респ. – за уговорен размер на адвокатското възнаграждение, различен от записания, е недопустимо да се установяват със свидетелски показания, предвид разпоредбата на чл.164, ал.1, т.6 ГПК.

Ако в действителност уговорката между страните е била адвокатът да не предприема никакви действия по защита по гр.д. № 1389/2023 г. по описа на ДнРС до 15.09.2023 г., не е ясно какво е наложило още на 27.08.2023 г. да бъде сключен процесния договор, в който такава клауза липсва.

Поради изложеното възражението за нищожност поради липса на съгласие съгласно чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД на договора за правна защита и съдействие от 27.08.2023 г. е неоснователно.

С оглед особеностите на договора за правна защита и съдействие между довереника и неговия адвокат, в случая са приложими общите правила за договора за поръчка (чл.280 и сл. ЗЗД) и специалната уредба по отношение на адвокатските възнаграждения в ЗАдв. При уговорено заплащане за поръчката, възнаграждение се дължи и когато поръчката бъде оттеглена – чл.288, ал.1 ЗЗД.

Оттеглянето на пълномощията води до освобождаване на пълномощника от последващи ангажименти. То не заличава с обратна сила извършеното до момента и не заличава с обратна сила вече поетото от доверителите задължение за изплащане на възнаграждение /Решение № 1286 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5351/2007 г., I г. о., ГК/.

В случая е приложима разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗА, според която при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд. В тежест на ответника е установяването, че оттеглянето е основателно - поради неточно изпълнение на поръчката.