Решение № 810 от 15.12.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. Разград, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330101637 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. А. Я. от ************, обл. Разград, чрез процесуалния му представител адв. Н. М. от АК Ямбол, против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца получената от него без правно основание сума в размер на 1 315.53 лв., недължимо платена по обявения за нищожен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40013026616, ведно със законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира разноските по делото.

Сочи, че на 27.10.2022 г. сключил с ответното дружество горепосочения договор за потребителски кредит, по силата на който получил в собственост сумата от 5 000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 41.00 % и ГПР в размер на 49.20 %, при срок на кредита от 36 месечни вноски.

Със съдебно решение № 613/15.10.2024 г. по гр. дело № 1404/2024 г. по описа на РС Разград, процесният договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40013026616, сключен между ищеца и ответника, бил признат за нищожен.

В изпълнение на договора ищецът заплатил сума в общ размер на 6 315.53 лева, от които главницата възлизала на 5 000.00 лева. Следователно, над нея заплатил 1 315.53 лева, за което липсвало правно основание, а съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без правно основание, бил длъжен да го върне. Поради обявената нищожност на договора, правното основание за плащането било отпаднало и ответникът дължал възстановяване на надплатената сума.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД депозира отговор, с който признава предявения осъдителен иск по основание и размер.

Действително, ищецът заплатил сумата от 1 315.53 лева над главницата и предвид съдебната практика по съдебните производства, образувани срещу ответното дружество намира, че с оглед процесуална икономия липсвала правна и икономическа логика в оспорването на предявения иск. Поради това, признава основателността на същия, след като ищецът бил заплатил претендираната сума в размер на 1 315.53 лева.

С оглед изложеното, моли съдът да се произнесе с решение при условията на 1 признание на иска, съгласно чл. 237 от ГПК и да не възлага разноски в тежест на ответника, който с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото и признал иска, поради което и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските се възлагА. върху ищеца.

В случай на възлагане на разноски в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, ако същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба № 1/2004 г., като счита, че са нА.це основания за определяне на адвокатско възнаграждение под минимума по Наредбата, а именно – в размер на 200 лв., за което излага съответни съображения.

По делото е постъпило становище с вх. № 12078/15.12.2025 г. от процесуалния представител на ищеца, с което уведомява съда, че няма възможност да се яви в с. з., не възразява да се даде ход на делото и с оглед признаване на иска от страна на ответника, моли за прекратяване на съдебното дирене и преустановяване на по-нататъшните действия по събиране на доказателства. Наред с това моли съда да се произнесе с решение при условията на чл. 237 от ГПК при признание на иска с присъждане на разноски в производството.

Въз основа на направеното признание, с протоколно определение от 15.12.2025 г., на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдебното дирене е прекратено. Събирането на доказателства не е и необходимо, тъй като с признанието на иска ответникът прави изявление, че не оспорва както дължимостта на сумата, която се претендира с иска, така и фактите, които пораждат това право. Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК освобождава съда от задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано, че решението се основава на признанието на иска.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, отговора на ответника по чл. 131 от ГПК, както и депозираното писмено становище в откритото съдебно заседание, счита, че следва да приложи разпоредбата на чл. 237 от ГПК и да постанови решението си, съобразно признанието на иска. Посочената разпоредба предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяване на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

В конкретния случай са нА.це предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК, тъй като в отговора на исковата молба ответното дружество признава предявения от ищеца иск. Същевременно съдът намира, че не са нА.це отрицателните процесуални предпоставки, препятстващи постановяване на решение при признание на иска, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а ответната страна признава право, с което може да се разпорежда.

По делото са приети, като писмени доказателства, решение № 613/15.10.2024 г. по гр. д. № 1404/2024 г. по описа на РС Разград и разписки от Изипей за извършени плащания към ответника по договор № 40013026616.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен и постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 482,62 лв., от които 52,62 лв. за държавна такса и 430,00 лв. адвокатско възнаграждение.

В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника за прилагане нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод за завеждане на делото. Това не е така – на настоящия състав на съда е служебно известно, че решение № 613/15.10.2024 г. по гр. д. № 1404/2024 г., с което е прогласена нищожност на договора за потребителски кредит, сключен между страните, е влязло в сила на 09.11.2024 г., а производството по настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана в съда на 17.09.2025 г. Именно липсата на доброволно плащане от страна на ответника на недължимо платените от ищеца суми по нищожния договор, е станало повод за завеждане на 2 настоящото дело.

Ответникът е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което също е неоснователно. При цена на иска 1 315,53 лв. адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 431,55 лв., поради което договореният между ищеца и пълномощника хонорар от 430 лева не е в прекомерен размер.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на А. А. Я. с ЕГН **********, с адрес: ************, *****************************, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 1 315,53 лв., представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по обявения за нищожен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40013026616, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 17.09.2025 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на А. А. Я. с ЕГН **********, с адрес: ************, *****************************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 482,62 лв. разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Разград, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3