Решение № 1095 от 21.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1095 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000503148 по описа за 2022 година

С решение № 260031 от 04.08.2022г., постановено по т. д. № 43/2020 г., Кюстендилски окръжен съд е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Е. С. З., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 36 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания, в резултат от осъщественото на 18.08.2018г. на пешеходна пътека на ул. „Цар Освободител“ в гр. Кюстендил пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на водача - И. Б. С., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със ЗК „Лев Инс“ АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 15.07.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 36 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и да заплати сумата от 705,29 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 705,29 лв. до пълния предявен размер от 881,60 лв. С решението КОС е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Е. С. З., на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, сумата 2175,15 лв. – разноски в производството, съразмерно на уважената част на иска. С решението КОС е осъдил Е. С. З. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 586,69 лв. – разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част на иска. С решението КОС е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на 1

Кюстендилски окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата 1468,21 лв. – държавна такса.

Срещу решението в осъдителната част, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на ищцата сумата над 24 000 лв. до присъдените 36 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. В жалбата се поддържа твърдение, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано завишен. Излага се становище, че същият би следвало да бъде 30 000 лв. и след отчитане на 20 % принос на пострадалата се получавал справедливия дължим размер от 24 000 лв. В жалбата се релевира довод, че неправилно съдът е определил началния момент за начисляване на законната лихва за забава, която според ответника, следвало да се дължи след 24.09.2020г., като се излагат съображения в подкрепа на това. Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск за разликата над сумата от 24 000 лв. като неоснователен и недоказан, ведно с всички законови последици. Предявява се претенция за присъждане на разноски.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 36 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение на имуществени вреди за разликата над сумата от 705,29 лв. до пълния предявен размер от 881,60 лв., е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство, чрез пълномощника й. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и постановяването му в противоречие с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Поддържа се твърдение, че присъденото обезщетение е в занижен размер, което не отразява действителната тежест на причинения на ищцата противоправен резултат и не съответства на степента на търпените от нея неимуществени вреди вследствие получените от процесното ПТП телесни увреждания. Излага се становище, че при определяне на справедливия размер на обезщетението съдът в недостатъчна степен е възприел претърпените и търпими от ищцата действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства във времеви аспект и продължителността им. Релевира се оплакване, че решението е неправилно, тъй като присъденото обезщетение не е съобразено с лимита по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и със съществуващата в страната икономическа конюнктура към процесната година. Поддържа се възражение, че първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извод, че е налице съпричиняване от страна на ищцата. Прави се оплакване, че по делото не е установена причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат. Релевира се довод, че съдът неправилно 2 се е позовал на заключението на изготвената по делото KСMАТЕ – в частта, в която вещото лице определя скоростта на движение на пешеходката по пешеходната пътека. Подържа се твърдение, че експертът е взел предвид показанията на виновния водач, които се недостоверни. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска за обезщетение на неимуществени вреди за още 14 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2018г. до окончателното изплащане, както и да уважи иска за обезщетение на имуществени вреди за още 176,31 лв. до пълния предявен размер от 881,60 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2018г. до окончателното изплащане на направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК всяка от страните е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от двете страни поддържа подадената въззивна жалба и изразява становище, с което оспорва жалбата на насрещната страна.

Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което се явяват допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД и с предмет - присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на Е. С. З. от причинените й травматични увреждания, в резултат на ПТП настъпило на 18.08.2018г., ведно със законната лихва върху главниците до окончателното им изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение ОС-Кюстендил е уважил частично предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Приел е за основателно възражението за съпричиняване и е редуцирал определените обезщетения с приетия процент.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като 3 по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният от ищцата – Е. С. З. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата от 24 000лв. и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 705,29 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.07.2019г. до окончателното плащане. Следователно със сила на пресъдено нещо е установено основанието на предявените искове, поради което въззивният състав е недопустимо да се произнася по този въпрос.

Във връзка с доводите във въззивните жалби на ищцата и на ответника, които се свеждат до допуснати от първостепенния съд нарушения на чл. 51, ал.2 ЗЗД, на чл. 52 ЗЗД, както и относно началния момент на законната лихва за забава, както и последиците при забава на кредитора, въззивният състав намира следното:

По релевираното възражение за нарушение на чл. 52 ЗЗД:

От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното произшествие Е. С. З. е получила многофрагментно счупване на тялото на първия поясен прешлен на гръбначния стълб, без засягане на гръбначен мозък и нерви; контузии на меките тъкани в областта на таза. Според заключението, по своя вид и тежест травматичните увреди са довели на ищцата до „трайно затруднение на движенията на снагата“ . Спешна медицинска помощ и болнично лечение пострадалата е получила в МБАЛ „Д-р Н. Василев“ гр.

Кюстендил, като при приемането й е била в добро общо състояние, контактна, с болки в кръста. По спешност са били извършени хематологични, рентгенологични, ехографски изследвания и консултации с хирург, ортопедтравматолог и специалист по вътрешни болести. След извършените изследвания и консултации са били установени описаните по-горе телесни увреди. Осъществена е била оперативна интервенция – под локална анестезия е била направена мануална репозиция на фрактурата на първи поясен прешлен без вътрешна фиксация, като пострадалата е била позиционирана на твърдо ортопедично легло. Вещото лице установява, че след изписването от болницата на 24.08.2018г. на пострадалата са дадени препоръки за спазване на постелен режим за 30 дни, като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи медикаменти. Докторът излага, че пострадалата е била временно нетрудоспособна за период от 10 месеца, от които първия месец е била на легло, от втория месец е ползвала проходилка, до четвъртия месец е ползвала помощни средства-патерици, като в продължение на 8 месеца е носила корсет. Според становището на вещото лице общо лечебният и възстановителен период при пострадалата е приключил за срок от почти 1 4 година. Съгласно заключението на експерта, ищцата е търпяла болки и страдания за този период, като най-интензивни са били те през първите 30 дни непосредствено след злополуката, продължаващи в рамките на следващите 4 месеца, с постепенно затихващ характер към 7-8 месец. При извършения на 08.09.2021г. личен преглед на пострадалата, докторът установява, че здравословното й състояние е стабилизирано, същата се движи самостоятелно, като периодично изпитва болки и дискомфорт на увреденото място. Вещото лице дава заключение, че многофрагментното счупване на първи лумбален прешлен е довело до снишаване и деформация на тялото на същия, което от своя страна е променило архитектониката на гръбначния стълб и ще доведе до ускорени дегенеративни процеси.

В о.с.з., проведено на 24.09.2021г. пред първата инстанция, вещото лице обяснява, че претърпяната от ищцата в резултат от процесното ПТП високоенергийна травма може да бъде получена и при лица, които нямат остеопоротични изменения, каквито са били налице при ищцата към датата на пътния инцидент. Допълва, че същата е посещавала три пъти невролог, който й е поставил диагноза „увреждане на междупрешлените дискове в поясния отдел и други отдели на гръбначния стълб с миелопатия“. Изяснява, че миелопатията означава, че ищцата има болезненост. Допълва, че пострадалата преди инцидента не е имала такава болезненост, нито съществени оплаквания. Излага, че при пострадалата е налице многофрагментно счупване на тялото, което е довело до неговото снишаване и тя ще продължава да има периодични оплаквания – болки при натоварвания и промяна на времето.

Настоящият състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещото лице, обективирани в приетата и обсъдена по-горе СМЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.