Решение № 722 от 28.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20211110216734 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ХР. Т. К. ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К № 2892437 от 19.07.2019 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП ѝ е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат доводи, че ЕФ е незаконосъобразен, недоказан и явно необоснован, издаден в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, което нарушавало правото на защита. Сочи се, че не е посочено дали ЕФ подлежи на обжалване и ако – пред кой орган. На следващо място се правят оплаквания, че не е предоставена декларация на жалбоподателката, която да я попълни, посочвайки кой е управлявал МПС преди да бъде издаден ЕФ. Сочи, че нарушението е заснето с мобилна радарна система, а според ТР №1 от 26.02.2014г. на ВАС заснемането на нарушението можело да се извършва само със стационарна система. Излагат се и доводи, че не е посочена дата и издател на ЕФ, както и че не е приложена извадка от клипа и не е ясно дали има и друг автомобил на платното за движение по това време. Навеждат се доводи, че недостатъчно ясно е посочено мястото на нарушението, отделно, че неправилно е посочена нарушената разпоредба – чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Сочи, че няма данни техническото средство да е било обозначено с пътен знак Е-24.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не изпраща представител

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В придружително писмо, с което изпраща преписката на съда, застъпва становище за неоснователност на жалбата по подробни аргументи.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има 1 правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На дата 19.07.2019 г. в 14: 37 часа, в гр. София, по бул. Брюксел, до представителството на Мазда, с посока на движение от бул. Цариградско шосе към Аерогара София, жалбоподателката К. управлявала собственото си МПС – лек автомобил Фолксваген Голф с държавен контролен номер ***** със скорост на движение от 73 км/ч при ограничение от 40 км/ч въведено с пътен знак В-26, което представлявало превишение от 33 км/ч.

Видно от база данни КАТ , собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателката, обстоятелство, което не се оспорва.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото, поради което възраженията в обратната насока се явяват неоснователни.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на булеварда, където е извършено нарушението, къде точно е извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката на движение, датата и часът на нарушението, поради което се явява неоснователно и възражението, че не е ясно посочено мястото на нарушението. Напълно достатъчно е описанието и индивидуализацията на мястото, където е бил заснет автомобилът.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 76 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП. Неоснователни са възраженията, че е следвало на жалбоподателката първо да се предостави декларация, която да попълни едва след това да се издаде електронен фиш, с който тя да бъде наказана. Неправилно в жалбата се счита, че подаването на декларацията предхожда издаването на ЕФ и съответно е допуснато съществено процесуално нарушение.

2

В чл.189, ал.4 е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Ал.5 предвижда, че електронният фиш по ал.

4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Законодателят ясно е посочил, че фактическият състав по издаването на ЕФ е динамичен такъв, а именно че се следва точна последователност, в която издаването на ЕФ предшества подаването на декларация. В случая декларация не е подавана, както посочва и самата жаслбоподателка, съответно ЕФ не е бил анулиран.

Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по административната преписка е съставен на 22.07.2019г. и е връчен на 09.11.2021г. Спазени са всички срокове за неговото съставяне.

Ясно е посочено, че се касае за ограничение на скоростта за движение, въведено с пътен знак В-26 – 40 км/ч, което се доказва и от представената схема за организацията на движението. Посочено е и че знакът се намира в населено място – на територията на град София. Не се буди никакво съмнение, че жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, доколкото ограничението е въведено с пътен знак В-26 и е по-ниско от общото ограничение за населено място (50 км/ч). Правилно е словесното и цифрово описание на нарушението в атакувания електронен фиш, съответно правната квалификация е дадена правилно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на 3 административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш. Тази законова презумпция е оборима, но в настоящото производство не са ангажирани доказателства, че собственикът не е управлявал МПС.

Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението. Не са основателни възраженията, че правната квалификация е посочена неправилно, а именно, че погрешно е изписано, че се касае за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. Съгласно ал.1 на този член при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h посочени в таблицата, а според ал.2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Дори законодателят е посочил в съдържанието на чл.21, ал.2, че има връзка между двете алинеи, доколкото е записано, че скоростта по ал.1 е общото правило за поведение, което при наличие на знаци, указващи друго, следва да бъде дерогирано за сметка на поставените знаци. Следователно посочването на привръзка в ЕФ между двете алинеи на чл.21 от ЗДвП не е неправилно, съответно не буди никакво съмнение, че жалбоподателката е наказана за неспазване на указаната с пътен знак скорост.