Решение № 87 от 12.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Велико Търново, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000063 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 2 от 11.01.2024 г. по т.д. № 22/2023 г. Окръжен съд Ловеч е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" да заплати на А. А. Л., представляван от своята майка и законен представител А. М. Л. сумата от 21000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили при пътно – транспортно произшествие на 09.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата от 21000 лв. до 30000 лв., поради съпричиняване, а за разликата над 30000 лв. до 60000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Въззивна жалба против това решение е постъпила А. А. Л. в частта, в която е отхвърлена исковата претенция над сумата от 21000 лв. до претендирания размер от 60000 лв. за претърпените неимуществени вреди.

При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът не е отчел 1 характера на травмата, приложеното лечение и възрастта на пострадалото лице. Сочи се, че при А. е налице усложнение във възстановителния процес, което е наложило продължаване на гипсовата имобилизация за още 30 дни, че е налице и травма на брадичката, която е оставила белег. Получените физическа и психологическа травми обуславят предпоставки в бъдеще за затруднено емоционално функциониране, което би се отразило на образователното, интелектуалното и нравствено състояние, и на социалното развитие на детето. Не са съобразени конкретните икономически условия в страната, което е довело до занижен размер на обезщетението. Оспорва се приетото съпричиняване, като се излагат съображения, че вината за това нарушение не може да бъде вменена на детето, а е следствие единствено от противоправното поведение на водача, който не е положил необходимите усилия да обезопаси превозвания от него А.. По делото се доказва, че дори пътувайки обезопасен, ищецът е щял да получи претърпяните увреждания, като в тази връзка се коментират заключенията на вещите лица.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част, вместо което се постанови друго, като се присъди допълнително парична сума в размер на още 39000 лв.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която не е депозирала отговор, но в допълнително писмено становище застрахователното дружество оспорва подадената жалба.

Против постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от застрахователното дружество, в частта, в която е уважен предявеният иск от А. Л. за сумата над 15000 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2022 г. В жалбата се излагат доводи за неправилно прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД, като приетият за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30000 лв. е счетен за завишен и несъответстващ на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди. Сочи се, че размер от 15000 лв. на обезщетението би съответствал на обществения критерий за справедливост, при редуциране на обезщетението с коефициент за принос, който в случая е отчетен в изключително нисък размер.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част, ведно със законната лихва от 16.12.2022 г. до окончателното изплащане, евентуално се намали размера на присъденото обезщетение, отчитайки по2 висок принос на пострадалия.

В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, в което счита жалбата за неоснователна и моли потвърждаване на решението в тази обжалвана част.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба А. А. Л., действащ чрез своята майка и законен представител А. М. Л., твърди, че на 09.10.2022 г., около 11,00 часа, на път PVN 1188, водачът на лек автомобил Ауди А4 П. Л. Й. нарушава правилата за движение по ЗДвП, като се движи с превишена и несъобразена скорост, навлиза в завой наляво, губи контрол над автомобила, излиза вдясно по посока на движението си и се блъска в земна маса извън пътното платно. При инцидента е пострадал А. Л. – пътник в автомобила. На следващия ден той е приет в Клиника по Ортопедия и Травматология на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, с травма на ляво бедро. От извършените прегледи и изследвания са установени: Видимо деформиран и оточен ляв долен крайник; Палпаторни данни за болков синдром, патологична подвижност и крепитации; Движенията в съседните стави са ограничени и болезнени;

Фрактура на лява бедрена кост; Увредено състояние; множество охлузни рани по лицето и оток в субмандибуларна област; Контузия в областта на тазобедрената става. Предприето оперативно лечение, изписан от болницата на 12.10.2022 г. Пътният инцидент причинил на А. внезапно и неочаквано 3 увреждане на здравето, и множество болки и страдания. Не можел да спи на лявата си страна, често се будел от болки, което влияело и на психическото му състояние. Не можел да играе, затруднени били елементарни движения като обличане, събличане, навеждане, къпане, все още не е възстановен напълно и изпитва болки в областта на травмите. Изживеният стрес рефлектирал върху емоционалното състояние на пострадалия – станал изнервен и неспокоен, често сменял настроенията си. Сънувал кошмари, а споменът за инцидента го затормозява. Изпитвал неувереност и страх от МПС.

Виновният водач е управлявал МПС, което е имало задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, към което ищецът предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, каквото и към момента не е определено.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 40000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 16.12.2022 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се механизма на ПТП; оспорват се вида и характера на вредите и причинно-следствената връзка между деянието и вредите; оспорва се твърдението, че възстановителният период не е завършил; оспорва се предявеният размер на обезщетението, като се излага, че той е силно завишен; направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалият е бил без предпазен колан /система за обезопасяване на деца/; оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва и началният момент, от който се претендира.

С определение от 14.12.2023 г. е допуснато изменение в цената на предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като е увеличен същия в размер на 60000 лв.

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество. След извършен анализ на правно значимите обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, е приета за справедлив размер на обезщетението сумата от 30000 лв. Прието е, че е налице съпричиняване от ищеца, изразяващо се в пътуване в лекия автомобил 4 без поставена обезопасителна система за деца, определен е процент на съпричиняването 30 %, с който е редуциран размерът на дължимото обезщетение, поради което е уважен предявеният иск за сумата от 21000 лв., като за разликата до претендирания размер от 60000 лв. претенцията е отхвърлена. Присъдена е законна лихва върху обезщетението, считано от 16.12.2022 г. – датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното изплащане.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства може да се мотивира следната фактическа обстановка:

От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 09.10.2022 г., протокол за оглед от същата дата, от показанията на св. П. Й., както и от влязлото в сила на 22.05.2023 г. Решение № 60/24.04.2023 г. по АНД № 138/2023 г. на Районен съд Червен бряг се установява, че П. Л. Й. е признат за виновен за това, че на 09.10.2022 г. около 11,00 часа на общински път PBN1188, на 400 м. от табелата на с. Горник, посока гр. Червен бряг, при управление на лек автомобил Ауди А4, с рег. № ОВ95****, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозваното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, между които и на А. А. Л., изразяваща се в счупване на лявото бедро, довело до трайно поне 3-4 месеца затруднено движение на левия крак. На виновния водач е наложено административно наказание.

Механизмът на произшествието е изследван от вещото лице по изготвената авто-техническа експертиза. Водачът на лекия автомобил, движейки се от с. Горник към гр. Червен бряг, губи контрол в ляв завой, автомобилът напуска пътното платно вдясно и се удря в земен насип, където се установява. Скоростта му на движение е била 74,31 км/ч преди удара, а след 5 удара е била 59,56 км/ч. Ударът в земната маса е с долната част, осъществен след „полет“ и пропадане на предната част, вследствие денивелацията на полето спрямо пътното платно. Автомобилът не е преобръщан, останал наклонен напред и надясно, копирайки релефа. А. Л. /на две години и два месеца/ е седял на задна седалка в средата, без поставен предпазен колан и без използване на система за обезопасяване на деца, тип „детско столче“. След удара, ударният импулс е отпред назад, от предно дясно назад ляво – по диагонал на автомобила, като минава през местата на най-тежко пострадалите пътници – А. Л. /отпред вдясно/ и И. Л. /отзад вляво/. А. и сестра му, возещи се на задна средна и задна дясна седалки, вследствие на инерционните сили са политнали напред, като са контактували с телата си с облегалките на предните седалки. В съдебно заседание вещото лице автоексперт пояснява, че ако детето беше поставено в детска седалка, биха се редуцирали травмите с 15-20 %, но никой не би могъл да каже дали кракът би се счупил или не, но може би нямаше да си удари брадата, което вещото лице обяснява с политането на тялото напред. При тази скорост и механизъм на ПТП – с наклон, залитане с промяна на инерционните сили, понякога се получава, че може да се удариш въпреки колана, като в случая тези, които са били с колани, също са получили травми.

От приложените по делото медицински документи и епикриза се установява, че на 10.10.2022 г. ищецът е постъпил на лечение в МБАЛ „Д-р Георги Странски” гр. Плевен, където е установено счупване на бедрена кост на ляв крак. По данни на близките, детето е било прегледано и върнато в дома си на 09.10.2022 г., като поради силния плач и болки е заведено в Ортопедотравматологично отделение на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, Плевен и след направено рентгенографско изследване на ляво бедро, е установено счупването. Изписан от лечебното заведение на 12.10.2022 г. Според вещото лице по приетата съдебно – медицинска експертиза в резултат на произшествието детето А. е получило средна телесна повреда със счупване на бедрената кост на ляв крак. Проведено е консервативно лечение – репозиция под обща анестезия с поставяне на гипсова имобилизация. Препоръчан е покой на крайника за срок от един месец. На вещото лице е представен амбулаторен лист от дата 29.11.2022 г., от който се установява извършен амбулаторен преглед на тази дата, в който е отразено сваляне на гипсова имобилизация. Бабата е обяснила, че тогава не е свален гипса, а е взето 6 решение за продължаване на имобилизацията за още 30 дни, след контролна RO- графия. На вещото лице не е представена друга документация за нови прегледи и данни за сваляне на гипсовата имобилизация. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че след контролна снимка, ако се установи, че няма добро костно срастване, се продължава гипсовата имобилизация. В документацията не е посочена рана на брадичката, която е била само почистена и поставена стерилна марля по данни на майката. При сочените травматични увреждания интензивността на болките е много силно изразена в началото, непосредствено след травмата – за 2-3 дни, според уточнението в съдебно заседание, и постепенно намалява след проведеното консервативно лечение с гипсова имобилизация. При прегледа на детето на 01.12.2023 г. вещото лице е установило, че е налице лека хипотрофия на бедрената мускулатура на ляв долен крайник, като постепенно ще бъде възстановена нормалната функция. От наблюденията на лекаря А. е жизнено, пъргаво дете, тича, като тенденцията е за пълно възстановяване. Констатираната хипотрофия на мускулатурата не създава комплекси и дискомфорт на А. за ежедневните действия. При извършване на рехабилитация би се намалил възстановителният процес, като вещото лице е пояснило в съдебно заседание, че хипотрофията на левия крак е в следствие на носенето на гипс и непровеждането на рехабилитация, с удължаване на срока на носене на гипс, хипотрофията се задълбочава. Вещото лице е установило нормална походка, със свободно тичане, леко затруднено клякане. Няма ограничения на пасивните движения в лява колянна става и лява глезенна става. Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и получените от ищеца увреждания. Смята, че травмата е получена от съприкосновение с предните облегалки на седалките. Поставеният предпазен колан /детско столче/ би намалило травмата, но до скорост 50 км/ч, а автотехническата експертиза е установила, че колата се е движела с по-голяма скорост. В приложената епикриза не е отразено наличие на лицеви травми, но по данни на майката, белегът, който е с размер около 2 см под брадичката вляво, е от претърпяното ПТП. Вещото лице е констатирало наличието на белег от разкъсно-контузна рана под брадичката вляво, споменато е за превръзки, без хирургична обработка на мястото, възстановителният период за подобно увреждане е 10-15 дни без настъпване на усложнения. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в медицинската документация се 7 вписват по-тежките травми, като нараняване на брадичката в случая не е отбелязано. Може да не е вписано и удължаването на гипса. Няма медицински документи за проведени рехабилитационни процедури. Няма отразени данни за проведени консултативни прегледи след изписването от лечебното заведение. Първите ясни спомени на детето по литературни данни датират от 4,5 – 5 години. При проведения преглед вещото лице е питало какво се е случило, но детето не споделило нищо, според експерта то няма спомен за настъпилото ПТП. До определена скорост детското обезопасително столче предпазва, но над 50 км/ч, ако детето е било с детско обезопасително столче, логически следва травмата да е по-малка, но категорично не може да се приеме това.