Решение № 1815 от 03.12.2020, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 2191/2020
- Вид
- Решение № 1815
- Подписан
- 03.12.2020
- Състав
- МАРИЯНА ПЕНЧЕВА БАХЧЕВАН, КРАСИМИР РУСЕВ КИПРОВ, ЕВЕЛИНА ИВАНОВА ПОПОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 10865 от 05.10.2020 · МАРИЯНА ПЕНЧЕВА БАХЧЕВАН
Цитирани разпоредби
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 61 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 62 ал. 1 и 3 · Кодекс на труда
- чл.62 ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 63 ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 63 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.348 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№……………./…………………….2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, Шести касационен състав в открито заседание, проведено на 26 ноември 2020 г., в следния състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН при участието на секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Окръжна прокуратура - Варна, като разгледа докладваното от съдия Марияна Бахчеван касационно административно-наказателно дело №2191 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по жалба на
„Вайн” ЕООД, представлявано от управителя А.К.А. против решение № 67/26.06.2020 г. по НАХД № 16/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Девня, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция
„ Инспекция по труда“ - Варна НП № 03-010484/10.10.2018 г., като наложената на дружеството имуществена санкция е намалена от 1600 лв. на 1500 лв, която е била наложена на основание чл.414 ал.3 от Ковекса на труда за нарушение на чл.63 ал.2 във връзка с чл.62 ал.3 от Кодекса на труда КТ/.
С развити в касационната жалба доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за отмяна на НП и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Изтъкнати са съображение за приемане на случая за маловажен и прилагане на чл.28 от ЗАНН. Същите оплаквания се поддържат и в подадената от адв.И.Х. молба с вх.№14639/23.11.2020г.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна в молба с вх.№ 14752/25.11.2020г. оспорва касационната жалба като неоснователна и иска да бъде отхвърлена, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска окръжна прокуратура чрез прокурор Иванов изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и липса на основания за отмяна на въззивното решение като постановено при правилно приложение на закона и процесуалните правила.
След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното пред
Девненския районен съд наказателно постановление е наложена на касатора на основание чл.414 ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение чл. 63 ал.2 във връзка с чл.62 ал.3 от КТ, а именно: за това, че на 04.09.2018 г. в лозов масив, находящ се в землището на гр. Суворово, „Вайн“ ЕООД в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето Е.Х.А. преди да ѝ предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в Териториална дирекция на Националната агенция по приходите.
За да измени обжалваното НП, Девненският районен съд е приел за установени изложените в него факти сочещи на наличието на възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор №55/04.09.2018г., сключен в деня на проверката и регистриран в ТД на НАП – Варна също в деня на проверката видно от приложената в административно-наказателната преписка справка. По отношение на размера на наложената имуществена санкция въззивният съд е приел, че административно наказание, определено в минималния по чл.414 ал.3 от КТ размер би било справедливо и би изпълнило целите, посочени в чл.12 от ЗАНН.
Касационният съд намира, че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявеното касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон. Установените от въззивния съд факти не се оспорват от касаторът, който излага единствено доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. Доколкото нарушението е по Кодекса на труда, приложима е специалната разпоредба на чл.415в ал.2 от него, която изрично сочи, че не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и 3 и чл. 63 ал. 1 и 2 от КТ. Наличието на специална разпоредба изключва приложението на общата, каквото се явява чл.28 от ЗАНН.
Следователно, чрез регистрирания в деня на проверката договор работодателят не е изпълнил задължението си по чл.63 ал.2 от КТ да предостави на работника уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, преди да го допусне до работа. Нарушението осъществява от обективна страна състава на административно нарушение по чл.414 ал.3 от КТ, в който смисъл при правилно приложение на материална закон е била ангажирана с обжалваното НП безвиновната отговорност на юридическото лице - работодател. При постановеното с въззивното решение изменение на наказателното постановление и налагането на имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв, предвиден в разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ, въпросът за явна несправедливост на наказанието не подлежи на обсъждане. Така, като е преценил правилно процесуалната законосъобразност на обжалваното НП /за последното е липсвал спор/ и е изменил същото, Районен съд - Девня е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.
Освен материално законосъобразно, при извършената от касационния съд служебна проверка относно валидността и допустимостта на въззивното решение, такива пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Съобразно този резултат от касационното оспорване, основателна е претенцията на ответника за разноски - осъществено е процесуално представителство от Дарина О. – началник отдел „АИПО“ с юридическо образование, за което се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН в размер на 80 лв, съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид изложеното, Варненския административен съд, VІ касационен състав Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 67 / 26.06.2020 г. по
НАХД № 16/2020 г. по описа на Районен съд - гр.Девня.
ОСЪЖДА „ Вайн“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : с. С., представлявано от управителя А.К.А. да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна за разноски по делото сумата от 80 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.