Решение № 350 от 07.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Перник, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20251720200931 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59-63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1920а-148о т 05.03.2025 г. на С.П.В. - Началник 01 РУ към ОД на МВР - Перник, с което за извършено нарушение на чл.99, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 116, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

В жалбата се твърди, че жалбоподателката аз не живея на този адрес , а ходи там само на гости на нейн приятел, поради което нарушение не е извършено. Иска се отмяна на атакувания акт.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът установи от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 13.02.2025 г. от Е. В. М. е съставен АУАН № 1920а-58 на Б. К. А. за това, че на 13.02.2025 г. в 06,40 часа в гр. перник, кв. „** **** **“ бл. 10, аг1. 4 вх. б при извършване на надлежна полицейска проверка от униформени служители на мвр и съгласно писмено сведение и докладна записка се установи, че същата от около 1 година живее на адрес гр. перник, кв. „** **** **“ бл. 11 ап. 4 без да се е адресно регистрирала.

Въз основа на АУАН № 1920а-58 от 13.02.2025 г. на 05.03.2025 г. е 1 издадено и обжалваното Наказателно постановление № 1920а-148от 05.03.2025 г. на С.П.В. - Началник 01 РУ към ОД на МВР – Перник, в което е възприето, че на 13.02.2025 г. в 06,40 часа в гр. Перник, кв. „** **** **“ бл. 10, аг1. 4 вх. б при извършване на надлежна полицейска проверка от униформени служители на мвр и съгласно писмено сведение и докладна записка се установи, че същата от около 1 година живее на адрес гр. Перник, кв. „** **** **“ бл. 11 ап. 4 без да се е адресно регистрирала.

Горната фактическа обстановка, така описана, се установява от събраните писмени доказателства: приложените към административнонаказателната преписка доказателства и представените от жалбоподателката такива, както и от показаняита на разпитания в качеството на свидетел на актосъставителя Е. В. М..

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното наказателно постановление. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в наказателното постановление и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление С.П.В. - Началник 0 1 РУ към ОД на МВР Перник е компетентно длъжностно лице да издава наказателни постановления.

В административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения.

Разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ЗГР, предвижда за нарушение на ЗГР извършено от граждани, глоба от 50 до 300 лв, а разпоредбата на чл. 99, aл. 1 от ЗГР предвижда задължение за всяко лице в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. За да е налице изискуемото се от закона 2 пълно описание на нарушението от фактическа страна, е необходимо в Наказателното постановление да се съдържа описание на съставомерните елементи на деянието, както и всички релевантни за ангажирането отговорността обстоятелства за допуснато нарушение на чл. 99, ал. 1 от ЗГР.

Изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 99, ал. 1 от ЗГР се изразява в бездействие - незаявена промяна на настоящия адрес в законоустановения 30-дневен срок, като административно-наказателното обвинение е следвало да бъде обосновано от гледна точка на наличието на възникнало за лицето задължение и изтичането на нормативно регламентирания срок, в който това задължение е следвало да бъде изпълнено.

В АУАН и в НП не се сочи регистрирания към датата на проверката настоящ адрес на лицето, нито конкретния момент, от който настоящият адрес е бил променен, съответно от който е започнал да тече срока по чл. 99, ал. 1 от ЗГР за заявяване на настъпилата промяна.

В случая в НП е описано, че проверката на жалбоподателят е извършена на 13.02.205 г., като било установено, че лицето живеело на адреса гр. Перник, кв. „** **** **“ бл. 11 ап. 4, без да е уточнено - от която дата живее на този адрес и до коя дата е следвало да заяви промяната на адреса, т. е. не са посочени съставомерни елементи на деянието. В АУАН и НП се констатира нарушение за това, че жалбоподателката не е заявила в 30-дневен срок промяната на своя адрес, но не е посочено какъв е бил адресът преди това, поради което не може и да се заключи категорично, че е налице промяна, подлежаща на заявяване.

Същевременно от показанията на свидетеля Е. М. и от приложеното към преписката сведение от жалбоподателката се установява, че единствените данни относно това дали и от колко време жалбоподателката живее на адреса се извличат от посоченото сведение, дадено лично от нея по време на проверката. Изложеното сериозно разколебава извода за доказаност на нарушението, тъй като единствените доказателства по отношение на това, че жалбоподателката изобщо пребивава на посочения адрес, който е следвало да заяви, се откриват в сведение, подписано от същата по време на проверката. В сведението изрично е посочено и че същата не е заявила промяната на адреса си, което буди основателно съмнение относно това дали жалбоподателката е заявила тези данни, или същите са и били предявени за подпис, тъй като житейски нелогично е да се приеме, че жалбоподателката съзнателно би заявила обстоятелства, които са в нейн ущърб, още повече предвид обстоятелството, че впоследствие обжалва процесния АУАН. Това съмнение би могло да бъде оборено при наличието на други доказателства относно това дали и откога живее на посочения адрес Б. А., но такива по преписката не са налице, поради което и съдът счита, че нарушението в настоящия случай остава недоказано, като извършването му представлява само една от възможните тези, докато друга е тази, застъпена от жалбоподателката в жалбата срещу НП – че същата не живее на този адрес и само е посетила приятел. Установяването на нарушението следва да е категорично и всяко 3 съмнение да се тълкува в полза на нарушителя, поради което в настоящия случай съдът счита, че не се установява безспорно извършването на нарушението, твърдяно в процесното НП.

Процесуално нарушение е допуснато в хода на административнонаказателния процес при определяне на датата на нарушението. Доколкото изпълнителното деяние, с което се осъществява състава на посоченото в наказателното постановление, нарушение, е под формата на бездействие, за да се квалифицира едно бездействие като административно нарушение, когато представлява неизпълнение на нормативно установено задължение за определено действие, то следва да се посочи началният момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието. Налице довършено нарушение, в деня, следващ изтичането на законово регламентирания срок за изпълнение на задължението. В случая, в обстоятелствената част на наказателното постановление не е посочен начален момент, от който следва да се счита, че за жалбоподателя е възникнало задължението по чл. 99, ал. 1 от ЗГР, т. е. не е посочена датата, на която е налице довършено нарушение и основание за налагане на административна санкция по чл. 116, ал. 2 от ЗГР.

Административно-наказващият орган е следвало да изясни и да конкретизира датата, на която е извършено нарушението, но вместо да извърши това въз основа на събраните доказателства, административно-наказващият орган е приел, че нарушението е извършено на 13.02.2025 г. и е посочил таза дата, като дата на извършване на нарушението.

Неправилното посочване на датата на извършване на нарушението, която е различна от датата на установяване на нарушението и съставянето на АУАН е съществен реквизит на всеки АУАН и НП, тъй като има значение за изчисляването на сроковете, предвидени в ЗАНН.

В настоящия случай освен, че извършването на вмененото нарушение не се установява по безспорен начин, процесното НП не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, доколкото не са посочени достатъчно ясно обстоятелствата, при които нарушението е извършено, а освен това е неправилно посочена и датата на извършване, като за такава е възприета датата на проверката. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и не съществува процесуална възможност констатираните пороци да бъдат санирани от настоящия съдебен състав.

Всичко изложено дотук обуславя категоричен извод, че жалбата е основателна, поради което следва да се уважи, а наказателното постановление - да се отмени като незаконосъобразно.

Съдът, мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.

63 от ЗАНН

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1920а-148от 05.03.2025 г. на С.П.В. - Началник 0 1 РУ към ОД на МВР - Перник, с което за извършено нарушение на чл.99, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 116, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева. .

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд - Перник.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5