Решение № 370 от 22.04.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. ..., 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ..., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Р. Цв. Д.а като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20245530101309 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2, във връзка с чл.245, ал.2 КТ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца 159721,27лв. – главница, представляваща дължимо нетно допълнително трудово възнаграждение – краткосрочни стимули за 2020г.; 51717,39лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху горепосочената главница от дължими краткосрочни стимули от 01.05.2021г. до 18.03.2024г.; 159721,27лв., представляваща данък върху доходите, който ищецът следва да декларира и да внесе в Р. С. върху горепосочената главница от дължими краткосрочни стимули; 58749,18лв., главница, представляваща дължимо нетно допълнително трудово възнаграждение – дългосрочни стимули за 2020г.;

19512,44лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху горепосочената главница от дължими дългосрочни стимули от 01.04.2021г. до 18.03.2024г.;

58749,18лв., представляваща данък върху доходите, който ищецът следва да декларира и да внесе в Р. С. върху горепосочената главница от дължими дългосрочни стимули, заедно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. В условията на евентуалност искът за изплащане на дължимо нетно допълнително трудово възнаграждение – дългосрочни стимули за 2020г. се претендира и в натура, а именно в размер на 376 броя акции.

Исковете са предявени от Н. И. М. срещу „Загорка“ АД. Ищецът твърди в исковата си молба, че е бивш служител на ответното дружество, което било част от международната група на Хайнекен и което било специализирано в производството, дистрибуцията, 1 маркетинга и търговията в страната и чужбина на бутилирано и наливно пиво и малц.

На ....г. между страните бил сключен безсрочен трудов договор с №...., по силата на който ищецът бил назначен при ответника на длъжност „Мениджър закупуване в София“.

Договорът бил изменян многократно в течение на годините, като поради отличното си представяне, ищецът постепенно бил повишаван в йерархията на дружеството. След успешното приключване на 4 годишна командировка в Р. С. на ...г., ищецът бил изпратен на нова командировка в друго предприятие от групата на Хайнекен – в пивоварна ....., със седалище в гр......, в което той изпълнявал длъжността „Мениджър верига на доставки“.

Командироването било при условията на чл.121а, ал.1, т.1, б.„б“ от КТ, като трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество се запазило. Условията на командировката в С. били уговорени с „Анекс към трудов договор за изпращане на служителя за изпълнение на задачи в Компания домакин“ от ...г. Съгласно чл.4.1 от Анекса, нетното трудово възнаграждение (заплата) на ищеца за периода на командироването било определено на 242833,73лв. годишно. Според чл.4.2 от Анекса, заплащането на това възнаграждение, технически било разделено на две части: 142617,00лв. годишно, следвало да бъдат изплащани директно от ответника и 51240 евро (или 100216,73лв.) годишно следвало да бъдат изплащани чрез приемащото предприятие – ...... Независимо от това техническо разделение на плащането, съгласно чл.6, ал.4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, цялата отговорност за начисляването и изплащането на уговореното трудово възнаграждение продължавал да носи работодателят. Размерът на нетната заплата бил изменян впоследствие периодично от работодателя – за всяка календарна година.

В чл.4.3 от Анекса било уговорено на ищеца да бъде заплащано и допълнително възнаграждение (годишни бонуси) под формата на краткосрочни стимули (КСС) и дългосрочни стимули (ДСС), които се изчислявали въз основа на годишната нетна заплата за съответната година по следния начин: КСС били в размер на 12,5% при изпълнение на зададения праг, 25% при целево изпълнение и 50% при максимум изпълнение. Базата за изчисление била годишната нетна заплата на ищеца, към която се добавяли допълнителните плащания към него във връзка с преместването, както и тези за условията за труд. ДСС били в размер на 10% при изпълнение на зададения праг, 20% при целево изпълнение и 40% при максимум изпълнение. Базата за изпълнение била годишната нетна заплата на ищеца.

КСС се изплащали от ответника през м. май – юни на годината, следваща за годината, за която се дължали. КСС за 2017г. бил начислен във фиша за заплата за м. май 2018г., съответно бил платен в началото на м. юни 2018г. КСС за 2018г. бил начислен във фиша за заплата за м. април 2019г., съответно бил платен в началото на м. май 2019г. КСС за 2019г., бил начислен във фиша за заплата за м. април 2020г., съответно бил платен в началото на м. май 2020г. Следвайки тази практика, краткосрочните стимули за 2020г. следвало да бъдат начислени до края на месец април 2021г. и изплатени в началото на м. май 2021г. Поради това падежът на задължението за изплащане на КСС настъпил в началото на м. май 2021г.

ДСС се изплащали в акции на Хайнекен Н.В., които се записвали по сметка на 2 служителя и които служителят можел да продаде. Стойността на акциите и датите на предоставянето им били посочени в изпращаните до ищеца писма: на 01.04.2018г., нетната стойност на акциите, предоставени като ДСС била 31166,10 евро; на 01.04.2019г. нетната стойност на акциите, предоставени като ДСС била 28788,48 евро; на 01.04.2020г., нетната стойност на акциите, предоставени като ДСС била 30159,36 евро. Следвайки тази практика, ДСС за 2020г., следвало да бъдат предоставени на 01.04.2021г. Поради това падежът на задължението за предоставяне на ДСС настъпил на 01.04.2021г.

В тези срокове ищецът не получил дължимите му КСС и ДСС. Вместо това, през м. март 2021г. ищецът бил уведомен, че групата на Хайнекен взела едностранно решение, бонуси за 2020г. да не бъдат начислявани и изплащани. За претекст била използвана пандемията от Ковид-19 и общи твърдения, че икономическата ситуация била несигурна и променлива, без обаче да ставало ясно дали ситуацията била такава и за ответното дружество. Тези действия на ответника били неоснователни и нарушавали Кодекса на труда, нормативната уредба и трудовия договор на ищеца.

Годишните бонуси КСС се изчислявали въз основа на критерии и показатели, уговорени в анекса. Измежду тях не фигурирали такива, които премахвали бонусите и които можели да бъдат тълкувани, като даващи някакво право на работодателя да откажел едностранно изплащането на бонуси. Такъв отказ на работодателя на практика представлявал очевиден опит да била подменена едностранно волята на страните, изразена при договарянето на работната заплата и допълнителните трудови възнаграждения в трудовия договор и в анекса. Нито ответното дружество, нито групата на Хайнекен, работещи заедно в тясно сътрудничество предложили разумна обосновка на отказа годишните бонуси да бъдат заплатени. На ищеца не било дадено обяснение за това как точно несигурната ситуация се отразила на ответника, какви точно затруднения ответникът срещал и как тези затруднения конкретно се отразявали на способността на ответника да изплатил дължимите суми. Наличието на пандемия само по себе си не означавало непременно, че всички сектори на икономиката били засегнати по един и същи начин или че всички предприятия срещали едни и същи финансови затруднения.

В т.5 от публикувания в Търговския регистър годишен доклад за дейността на ответника било записано, че през 2020г. ръководството на дружеството, в тясно сътрудничество и в съответствие с групата на Хайнекен, предприело адекватни действия за да сведе до минимум въздействието от разпространението на коронавируса върху паричните потоци и печалбите на дружеството. Въпреки очаквания спад на обема през 2020г., ръководният екип на ответника не идентифицирал някакви значителни проблеми за дружеството и счел, че принципът на действащото предприятие на базата, на който бил съставен финансовия отчет продължавал да бъде приложим. Оперативните действия продължили през периода на извънредната ситуация. При тези твърдения на ответника, нямало основание той да не изпълнил поетия към ищеца ангажимент и да не заплатил дължимото допълнително трудово възнаграждения под претекст – икономическата ситуация.

3

През цялата 2020г. ищецът изпълнявал трудовите си задължения, без намаляване на обема на работата и без какъвто и да е упрек към неговото представяне. Поради това за положения труд се дължало уговореното трудово възнаграждение в пълен размер, включително основното и допълнителните възнаграждения на основание чл.242 от КТ, във връзка с чл.6, ал.1, т.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. На ищеца не била предоставена годишна оценка на зададени и постигнати бизнес показатели за 2020г. Доколкото нямало промяна в представянето на ищеца размерът на КСС и ДСС можел да бъде изведен от предоставените такива за предходни години. За 2017г. КСС били определени на 46,01%, за 2018г. били определени на 37,33%, за 2019г. били определени на 32,63%. За 2020г. претендирал КСС в размер 38,66%, който се явявал осреднен процент КСС, изплатен за предходните три години. При прилагане на този процент върху нетния доход, формиран от нетната заплата и допълнителните плащания се получавала нетна сума на дължимите КСС за 2020г. в размер на 159721,27лв. Нетната стойност на акциите, предоставени на ищеца, като ДСС на 01.04.2018г. била 31166,10 евро, нетната стойност на акциите, предоставени на ищеца, като ДСС на 01.04.2019г. била 28788,48 евро, а нетната стойност на акциите, предоставени на ищеца, като ДСС на 01.04.2020 г. била 30159,36 евро.

Предоставените ДСС за трите години не варирали съществено като нетни стойности, като нямало причина за следващия период – 2020г. да се различавали съществено. Поради това паричната равностойност на ДСС за 2020г. следвало да е в размер на усреднената сума от тези стойности – нетната сума от 30037,98 евро или 58749,18лв. по фиксирания курс на БНБ.

За 2020г. ДСС не били предоставени в акции и ищецът нямал интерес да получи акции от дружеството от група на бившия си работодател. Поради това, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД претендира изплащане на обезщетение, вместо изпълнение.

През 2020г. ищецът бил данъчно задължено местно лице за С.. Поради това и в случай, че претенцията му била уважена, ищецът щял да бъде длъжен да декларира и да довнесе данък върху доходите върху евентуално присъдената главница съгласно словенското данъчно законодателство. Съгласно чл.122 от словенския закон за данъците върху доходите, в Р. С. било в сила прогресивно подоходно облагане, като за 2020г., приложимата данъчна ставка за доходите на физическите лица, надвишаващи годишно 72000 евро била 50%. С оглед на това ищецът претендира ответното дружество да заплати на ищеца сумата върху доходите, които той следвало да декларира и да внесе в С. върху евентуално присъдените главници – 159721,27лв., равняващи се на 50% от брутната сума на КСС за 2020г. в размер на 319442,54лв. и 58749,18лв., равняващи се на 50% от брутната сума на ДСС за 2020г. в размер на 117498,36лв.

На основание чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, ответникът дължал обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на падежа на задължението за заплащане на допълнителното трудово възнаграждение до датата на предявяване на исковата молба – 18.03.2024г. То възлизало на 51717,39лв. върху главницата на КСС за 2020г., считано от 01.05.2021г. и 19512,44лв. върху главницата на ДСС за 2020г., считано от 01.04.2021г. Командировката на ищеца е приключила на 30.06.2022г., а трудовият 4 му договор с ответника бил прекратен, считано от ...г., на основание чл.331, ал.1 КТ.

Ответникът не заплатил на ищеца дължимите бонуси за 2020г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите от: