Определение № 1093 от 22.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1093 гр. София, 22.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20231110203291 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК.

Постъпила е молба пълномощник на Началник група СДВР, към сектор ,,Пътна Полиция“ СДВР, с която се иска от съда да се редуцира присъдените на защитника на жалбоподателя хххххх разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000. 00 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. В мотивите се излагат оплаквания, че размерът на възнаграждението е над определения в наредбата за адвокатските възнаграждения минимум и не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Препис от молбата е била връчена на защитника на жалбоподателя, който депозира писмено становище. В него възразява срещу постъпилата молба на административно наказващият орган като подробно мотивира размера на присъденото му възнаграждение съобразно регламентите на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени молбата намира, че същата е недопустима, тъй като не изхожда от компетентен административен орган, а разгледана по същество е и неоснователна.

Видно от данните по делото е, че с влязло в сила Решение № 5699/08.12.2023г., постановено по АНД № 3291/2023г. състав на СРС, е 1 отменил Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 028143 издадено на 06.01.2023г. от Началник група СДВР, към сектор ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя ххххххх е било наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева за извършено административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Със същото решение съдът е осъдил СДВР, а не Началник група СДВР, към сектор ,,Пътна Полиция“ СДВР, да заплати на лицето сумата в размер на 1 000. 00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. В случая молбата за редуциране на разноски е подадена от ненадлежен орган, който не е бил адресат на осъдителния диспозитив на постановения съдебен акт. Поради тази причина и молбата по чл.248, ал.1 от ГПК се явява процесуално недопустима.

Разгледана по същество молбата е и неоснователна, тъй като видно от данните по делото съдебното производство по АНД № 3291/2023г. по описа на СРС е протекло в общо пет съдебни заседания, с ангажиране на допълнителни доказателства от страна на защитника на жалбоподател.

Поради необходимостта от разпита на свидетели очевидци, които не са участвали в административно наказателното производство, както и предвид наличието на представени от страна на защитата на редица писмени доказателства, свързани с водено срещу жалбоподателя на паралелно дело, продължителността на съдебното производство е била съчетана с обосноваване на фактическата и правна сложност на настоящия казус. Ето защо в случая при определяне на адвокатското възнаграждение на защитника на жалбоподателя, не следва да се изхожда само и единствено от правната квалификация на вмененото административно нарушение и размера на отмереното наказание, но и от цялостната активност на упълномощения защитник, продължителността на съдебното производство и непосредствените му участие в него. В случая съда не констатира прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като с първоначалното пълномощно на упълномощения защитник на жалбоподателя, е била договорена и заплатена сумата от общо 1 000 лева, която е предвидената в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения. Поради тази причина и съдът не счита, че цялостната сума значително завишава размера на адвокатското възнаграждение за конкретното дело, поради което е същата не следва да бъде намалявано до предвидения конкретно определен размер. Минимално предвиденият хонорар 2 за процесуално представителство и защита по конкретен казус възлиза на 400.00 лева, като продължителността на съдебното производство е обусловило заплащане за всяко явяване.

Съобразно регламентираната норма на чл.14, ал.2 от Наредбата когато защитата по наказателно или административно наказателно дело продължи повече от две съдебни заседания, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250.00 лева. Видно от материалите по делото е, че упълномощеният защитник на жалбоподателя се е явявал общо пет пъти, поради което и е била надчислена сумата, извън минимално предвидения размер на адвокатския хонорар по чл.7, ал.2 от наредбата.

Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата на Началник група СДВР, към сектор ,,Пътна Полиция“ СДВР, за редуциране на разноските, свързани с адвокатското възнаграждение на защитника на жалбоподателя, следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на пълномощника на Началник група СДВР, към сектор ,,Пътна Полиция“ СДВР, 28.12.2023г., депозирана по АНД № 3291/2023г. по описа на СРС, с която се иска редуциране до присъдения на защитника на жалбоподателя ххххххх с ЕГН: ********** разноски в размер на 1 000. 00 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението му на страните пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3