Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 18.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Търговско дело 34/2023
Вид
Решение № 77
Подписан
18.12.2023
В сила
25.05.2024
Състав
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.369, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.100 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137а · Закон за движението по пътищата
  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266 · Кодекс за застраховането
  • чл.492 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 · Кодекс за застраховането
  • чл.557 ал.1 т.2 б."а" · Кодекс за застраховането
  • чл. 558 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.558 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.558 ал.5 · Кодекс за застраховането
  • чл.638 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.106 ал.3 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Ловеч, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Търговско дело № 20234300900034 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от Кодекса за застраховане.

Постъпила е искова молба от Д. Ц. А. от гр.*** ЕГН ********** чрез пълномощника си и съдебен адресат: адвокат И. К. К.А от Адвокатска колегия Гр.*** против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД Гр.София 1000 ***.

Твърди, че тя е пострадала при ПТП настъпило на 02.01.2023г, около 23.30часа, на път ПП1-3 км 750.

Излага, че Т. П. К. с ЕГН ********** от с.*** участник в ПТП № 1, управлявал лек автомобил Опел Вектра с рег.№ ******** , рама № WOLOSBF3517019646 СРМПС 012310973, който при движение с несъобразена скорост на ляв завой напуска лявото платно вляво като попада в крайпътна канавка с материални щети, тотално унищожен автомобил и пет пострадали лица, като автомобилът е собственост на П. К. А. ЕГН ********** от с.*** и водачът няма СУМПС и няма застраховка ГО. Твърди, че на същия са му съставени АУАН №№ GA 825852,825853,825354,825855

Изтъква, че вследствие на удара е пострадала Д. Ц. А., която се возела на задната седалка зад шофьора. Сочи, че след произшествието на място пристигнали органите на Пътна полиция Луковит, като същата вечер посещава ЦСМП гр.Луковит, където са направени консултация с хирург, хирургическа обработка на носа и лицето и е изпратена на рентген. Твърди, че е направено рентгенологично изследване в Университетска болница „Г.Странски" гр.Плевен, а на 09.01.2023г посещава отново лекар, които констатира в Амбулаторен лист № 21/09.01.2023г последици от травма на главата, фрактура на носа и комоцио. Изтъква, че тя се е оплаквала от главоболие, световъртеж, гадене с повръщане, 1 след което е насочена за болнично лечение и провеждане КАТ на главата и й е назначена терапия с медикаменти. Твърди, че на 10.01.2023г постъпва за болнично лечение в неврологично отделение в МБАЛ Ловеч и е издадена епикриза като й е поставена диагноза : травма на главата, комоционен синдром, счупване на носните кости, травматична епилепсия.

Оценява неимуществените вреди в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева.

Твърди, че съгласно приложената молба с обратна разписка от 25.01.2023г са изпълнени изискванията на чл.498 от КЗ с искане Застрахователят да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от описаното в молбата ПТП.

В законния тримесечен срок, с ответника не успели да се споразумеят, поради което подава настоящата искова молба

Изтъква, че пострадалата и към момента търпи много болки и страдания вследствие на констатираното ПТП, като описаните негативни страдания са непосредствени болки и страдания, които са в причинно-следствена връзка от травматичните увреждания получени при описаното ПТП.

Предвид изложеното прави следните искания:

Моли съда да образува търговско дело срещу ответника и да го призове на съд и след като докаже исковата претенция по основание и размер да постанови решение, с което осъди ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София да й заплати 60 000 /шестдесет хиляди/лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания вследствие претърпяното ПТП на 02.01.2023г, а именно: травма на главата, комоционен синдром, счупване на носните кости, травматична епилепсия, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2023 година до окончателното изплащане на главницата ведно с направените съдебноделоводни разноски.

Моля, на основание чл.83 ал.2 ГПК да бъде освободена от внасяне на държавна такса по делото и разноски за поисканите експертизи, защото безспорно доказва, че е в материална невъзможност да ги заплати съгласно приложения образец декларация по чл.83 ал.2 от ГПК.

Моли, всички книжа по делото да бъдат изпращани до адвокат Илина Колева от ЛАК на посочения адрес

Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от Гаранционен фонд - ***, с който прави прави възражение по чл.369, ал.1 ГПК, като счита, че настоящия спор следва да се разглежда по общия ред, тъй като не е налице спор, свързан с търговска сделка.

Изтъква, че ГФ е създаден през 1997 г. , като основна цел на законодателя е била да се избегнат случаите, в които за поправяне на вредите се разчита само на платежоспособността на делинквента и увредените от ПТП лица/имущество да не бъдат репарирани. Функциите на Фонда са- обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция. Основна роля имат обезщетителната и обезпечителната функция, които се изразяват в това, че спрямо увреденото лице отговаря както делинквентът, така и 2

Гаранционен фонд в случаите на липса на застраховка „Гражданска отговорност", който по правило е платежоспособен и може да посрещне големи по своя размер задължения.

Предназначението на Фонда е да се осигури обезщетение в полза на претърпелите вреди лица от виновното поведение на водач управлявал МПС без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, в което се изразява и неговата социална функция. Функции, които категорично го различават от застрахователите и видно от същите липсва каквато и да била търговска дейност.

Оспорва изцяло исковите претенции - по основание и размер.

Сочи, че ГФ към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваните щети № 23210022/25.01.2023г., са уведомили ищцата, че следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането, които и до ден днешен не са представени в ГФ по щетата, а и по настоящото дело.

Твърди, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него.

Оспорва изцяло твърдения от ищцата механизъм. Счита, че въпреки че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател и поради това същия няма и материална доказателствена сила за настоящия съд.

Твърди, че съгласно трайно утвърдената практика на ВКС, обобщена с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. на ВКС протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП и когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Сочи, че ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

В тази връзка оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Д. А., която вероятно е:

• пътувала в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда3 нарушение на чл.137а от ЗДвП.

• е употребила алкохол непосредствено преди настъпване на процесното ПТП заедно с посочения за виновен водач Т. К..

• е знаела, че Т. К. е употребил значително количество алкохол преди настъпването на процесното ПТП, но въпреки това се е съгласил да пътува в процесния автомобил, съзнавайки, че последния се управлява от алкохолно повлиян водач.

Прави доказателствени искания.

Досежно разМ.те на предявената претенция от 60 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, счита същият за изключително завишен, тъй като не отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП.

Твърди, че исковите претенции не кореспондират със задължителната практика Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение № 4154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. Сочи, че в т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Твърди, че във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии и тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Сочи, че предявените претенции не кореспондират нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р България, нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот, както и наличието на допринасяне в значителна степен на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Моли съда да има предвид че застрахователното обезщетение следва да бъде извършено не от застраховател, а от Гаранционен Фонд, създаването на който има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по договорно правоотношение със застраховател. Също в тази връзка изтъква, че следва да се има предвид, че по силата на чл.

558 ал.1 от Кодекс за застраховането размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие и по този начин посочените в чл.492 от КЗ лимити се явяват за Фонда максимални, в рамките на които конкретният размер бива съобразен с доказателствата, 4 принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, и трайната съдебна практика към датата на ПТП. Установените с изменения на чл.266 от Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) сега чл. 492 от КЗ промени на лимити на отговорността отразяват договорното задължение на държавата ни като страна-членка на Европейския съюз по хармонизиране на вътрешното право с общностното по отношение на правни норми от Директиви на ЕС, добиващи пряко приложение от момента, в който станат част от вътрешното законодателство на държавата-членка и те не отразяват изменение на важни икономически критерии като минимална работна заплата, трудова заетост и покупателна способност на българското население, ето защо правилно ВКС в посочените съдебни решения взема становище за значението на лимитите наред със всички други критерии при определяне на справедливи обезщетения във всеки спор (напр. в Решение № 83 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о., ТК „Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за разМ.те на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент").