Решение № 38 от 26.01.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Б.С., 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251410101177 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от Р. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Б.С., ул. „Васил Левски“№76, чрез адв.М. М. от САК, със съдебен адрес гр.С., ул. „Младост 3“, бл.303А, ет.5, офис 21 против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между Р. Н. Г. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, Договор за паричен заем № 5201206/19.08.2024 г., като недействителен, както и иск правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД за прогласяне нищожността на сключеният между Р.

Н. Г. и „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 5201206/19.08.2024 г., поради заобикаляне на закона.

В исковата молба се твърди, че на 19.08.2024 г. ищецът сключил договор за паричен заем № 5201206 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 300,00 лв., на 12 погасителни вноски, всяка по 26,59 лв., ГЛП 50,00 % и ГПР -64,71 %. В чл. 4 от процесния договор заемателят се бил задължил да предостави обезпечение а заемодателя, като е следвало да подпише договор с „Файненшъл България“ ЕООД за предоставяне на възмездно поръчителство, като на същата дата бил и подписан между тях договор за предоставяне на гаранция №5201206/19.08.2024 г., като дължащото възнаграждение е в размер на 100,92 лв. или 8,41 лв. на всяка вноска.

Посочва се, че така общият размер на задължението, съгласно представения погасителен план, в който е включен и възнаграждението по договора за гаранция възлизало на сумата от 420,00 лв.

Сочи се, че във връзка със сключения договор за заем, ищецът е подписал и застрахователен сертификат №5210206 към Групова застрахователна полица №50101 от дата 19.08.2024 г. със ЗД „Инстинкт“ АД, като е бил заплатил на заемодателят /посредник/ и 1 сумата в размер на 35,00 лв.

Излагат се съображения, че за да е валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10 ал.1 от ЗПК, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 ал.2 от ЗПК и чл.12 ал.1 т.7-9 ЗПК.

Поддържа, че процесния кредит е недействителен на основание чл.26 ал.1 вр. чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, доколкото не съдържал ГПР и общата сума дължима от потребителя, както и че не е ясно как е изчислена договорната възнаградителна лихва.

Посочва, че възнаграждението за поръчителя следвало да се счита за част от разходите и да е ясно посочено като елемент от ГПР. Твърди се, че ответниците са свързани лица и реално възнаграждението за поръчител е още едно възнаграждение за кредитодателя, като по този начин се заобикаляло разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Сочи се, че в договора за поръчителство е посочено, че първият ответник събирало вноските за възнаграждение за поръчителя, поради което и е следвало да включи вноските в ГПР. Поддържа, че като не е сторено това се нарушавали нормите на чл.11 ал.1 от ЗПК и на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен.

Излагат се доводи, че в процесния договор е посочен ГПР по- нисък от действителния, което представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г ал.4 ЗПП във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП.

Посочва се още, че учреденият в чл.138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство е съглашение за учредяване на обезпечение и има акцесорен характер и представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност се преценявала отделно. Сочи се, че съгласно чл.138 ал.2 изр.1 от ЗЗД поръчителството можело да съществува само за действително задължение и щом договорът за който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същия не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят. Твърди се, че недействителността на договора за потребителски кредит не водела автоматично до недействителност на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.

Поддържа, че целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК и на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Посочва, че договорът за поръчителство е нищожен на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не можело да доведе до неговото саниране.

Сочи се, че при извършена справка в партидата на „Файненшъл България“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ се установявало,че към датата на сключване на процесния договор за поръчителство, едноличен собственик на дружеството – гарант е „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредитор по процесния договор за кредит, поради което двете дружества са свързани по смисъла на чл.1 ал.1 т.5 от ДР на ТЗ. Сочи, че според чл.4 т.3 от договора излизало, че кредиторът едностранно определял кое дружество да бъде поръчител по кредита. Посочва, че съгласно чл.3 от договора възнаграждението на гаранта е разсрочено на погасителни вноски, чиито падежни дати съвпадат изцяло с падежите на погасителните вноски, чиито падежни дати съвпадали изцяло с падежите на погасителните вноски по кредита. Сочи, че първият ответник бил овластен да получава изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор и всички вземания на гаранта по този договор.

Поддържа, че единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на допълнителен финансов приход в размер на 100,92 лв., представляващ престация на потребителя по гаранционна сделка. Сочи, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлявало част от общия 2 разход по кредита за потребителя по смисъла на пар.1 т.1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК.

Твърди се, че при определяне ГПР следвало да бъде взет предвид и разхода извършен от ищеца за застрахователна премия в размер на 35,00 лв.по застраховка обективирана в застрахователен сертификат №5210206 към Групова застрахователна полица №50101 от 19.08.2024 г., която премия е била платена в брой на ЗД „Инстинкт“АД – дружество, което било свързано лице със заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“АД.

Иска се от съда да признае за установено в отношенията между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че договор за паричен заем № 5210206 е недействителен, както и да признае за установено в отношенията между страните Р. Н. Г. и „Файненшъл България“ ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 5210206 е нищожен. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който се изразява становище, че предявените искове са недопустими и неоснователни.

Сочи се, че не е налице правен интерес, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. Сочи, че наличието на правен интерес се преценявало според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба. Твърди се, че ищецът не бил обосновал правния си интерес. В подкрепа на твърденията си цитира съдебна практика.

Оспорва основателността на предявените искове и че процесния договор е недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Сочи, че процесния кредит е действителен и отговаря на изискванията на ЗПК. Посочва, че в процесния договор са посочени ГПР, общата сума и взетите предвид допускания, като ГПР отразявал общите разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че ГПР е изчислен към момента на сключване на договора за потребителски кредит, по определения в Приложени 1 към ЗПК начин.

Поддържа, че ГПР включва всички разходи по кредита, като в процесния случай това е само лихвеното задължение, освен главницата, тъй като бил единствения разход по кредита в момента на сключването му. Сочи, че в съответствие с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК общата дължима сума и ГПР са изчислени към момента на сключване на договорите.

Оспорва твърдението, че не спазени изискванията на ЗПК, тъй като в ГПР не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство и не е налице заобикаляне на чл.19 ал. 4 ЗПК. Посочва, че дружеството нямало задължение да включва възнаграждението в ГПР, тъй като не било част от общия разход по кредита.

Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем и не представлявало разход за допълнителна услуга, който да се включи в ГПР.

Твърди се още, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо и било уговорено, че влиза в сила в случай, че не бъде предоставено друго обезпечение по сключения договор за паричен заем в тридневен срок. Излагат се твърдения, че заемодателят към момента на сключване на договора за кредит, нямал задължение да предвижда и допуска хипотетични разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР.

Поддържа се, че в зависимост от вида на договора за паричен заем се използвали предвидените в т.3 от Приложение №1 към чл.19 ал.2 ЗПК допускания. Сочи, че при промяна на условията на договора не се изчислява и посочва нов ГПР, съгласно Директива 2008/48/ЕО не изисква кредиторите да предоставят нов ГПР, при промяна в лихвения 3 процент и таксите.

Сочи още, че възнаграждението дължимо по договора за предоставяне на гаранция/ поръчителство не влизало в патримониума на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а в този на „Файненшъл България“ЕООД, като съгласно чл.3 от договора само плащането ставало чрез първия ответник.

Поддържа, че договорът не само формално отразявал изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и чл.19 ЗПК, но посочените параметри са правилно изчислени и посочени и ГПР е коректно изчислен.

Оспорва твърдението, че невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при формиране на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика. В подкрепа на твърденията си е цитирана практика на СЕС.

Посочва, че в процесния случай заемополучателят, избирайки да обезпечи вземанията чрез дружество – гарант, индивидуално договарял с него съответните приложими в отношенията им условия, поради което не можело да се приеме, че същият бил лишен от възможността да определи обхвата на задълженията си.

По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че иска е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца, от исковата молба не ставало ясно какви интереси на ищеца са засегнати към момента на подаването й. Посочва, че в гражданският процес следвало да бъде съблюдавано правилото на чл.3 ГПК, задължаващо участващите в съдебните производства под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права, добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Поддържа, че договорът за сключване на гаранция между ищеца и втория ответник е сключен с цел гарантиране за изпълнението на задължения на наредителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, а другата страна – ищеца се задължавал да заплати уговореното за тази услуга възнаграждение.