Решение № 128 от 15.07.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Бургас, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20222000500179 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Н. Х. К. от гр.Я. против решение № 54 от 30.03.2022г. по гр.д. № 291/2021г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът и против Прокуратурата на Република България по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за размера над присъдените 8000лв. до претендираните 25 100 лв., обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение, наказателното производство по което е прекратено, в едно с лихви и разноски.

В жалбата се твърди, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е занижено, при нарушение принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Като неправилни и незаконосъобразни се сочат изводите на първата инстанция за това, че процесното обвинение не е лишило ищцата от правото и да бъде избирана в органите на местната власт. Действително, при проведеното събрание на партийната организация на ПП „НФСБ“ на 20.09.2019г., срещу К. не е било повдигнато обвинение и отводът е неин личен избор, но същият е бил мотивиран от знанието на ищцата за образувано срещу нея досъдебно производство и изготвен проект на постановление за повдигане на обвинение. Изтъкнато е, че незаконното обвинение е довело до дискредитирането и като публична личност и политик на местно ниво.

Оспорва се изводът на решаващия съд, че обвинението не е довело до прогресия на онкологичното и заболяване, като ищцата се позовава на СМЕ, според която стресът е един от рисковите фактори за туморите на гърдата.

1

Още повече, че поради посещение на разследващ полицай при лекуващия лекар по повод издадени болнични, К. била принудена да преустанови лечението си в „КОЦ –Бургас“ ЕООД, тъй като била злепоставена като престъпник. Вследствие на преустановеното лечение, заболяването е прогресирало метастатично и причина за това, според вещото лице, е лечението с народна медицина, което въззивницата счита, че е провокирано от поведението на разследващите органи. Това е довело до огромни вреди за К., за обезщетението на които въззивницата претендира искът и да бъде уважен изцяло, съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Не е подаден отговор от Прокуратурата на Република България.

Въззивна жалба против решението на Ямболския окръжен съд, в неговата уважителна част, е депозирана от Прокуратурата на РБългария.

Наведени са доводи за присъждане на по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради привличане на въззивницата като обвиняема за две престъпления – по чл.309 и чл.316 НК, като и двете не са тежки умишлени по смисъла на чл.93 НК, производството е приключило в разумен срок и са извършени малък брой процесуални действия с нейно участие, без да е взета мярка за неотклонение. Наказателното производство не е попречило на ищцата да продължи присъщия за нея социален, професионален и личен живот. Посочено е, че наличието на хипетрония не е доказано, а са налице доказателства, че К. не е имала страх от осъждане, с оглед нейно изказване на пъртийно събрание, че до осъждане няма да се стигне. Изложени са възражения относно приетата от първоинстанционния съд продължителност на наказателното производство – около три години, считано от получаването на призовка за явяване в качеството на обвиняем на 29.11.2018г. Според прокуратурата, поради представени от К. болничен лист и медицински документи, производството е започнало от 08.01.2020г. – привличането и като обвиняем, и е продължило до 27.09.2021г. Твърди се, че следва да се изключи периодът, в който наказателният процес е бил прекратен – от 24.02.2020г. до 19.03.2020г. и от 29.04.2020г. до 15.11.2020г. Прекратяването е довело до намаляване в известна степен на търпените неимуществени вреди. Налице е позоваване на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, тъй като с поведението си в известна степен ищцата е удължила срока на наказателното преследване. Прокуратурата счита, че съобразно съдебната практика, средният размер на обезщетението в подобни случаи е около 1 000 лв. на година. По отношение на присъдените 1 000 лв., обезщетение за имуществени вреди, е посочено, че въпросната сума е договорена за адвокатско възнаграждение по досъдебното производство, но не е отразен начин на плащане, поради което договорът няма характера на разписка. Претендира се значително да бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди, като се отхвърли искът за имуществени вреди.

Постъпил е отговор от Н.К., с който жалбата на прокуратурата се оспорва като неоснователна и е заявено искане за потвърждаване на обжалваното решение в неговата уважителна част. Изложени са подробни 2 съображения в подкрепа на изовдите на решаващия съд, по които прокуратурата е направила възражения.

Жалбите са подадени в срок от надлежни страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, съдът, след преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, намира следното:

С обжалваното решение Ямболският окръжен съд, на основание чл.2, ал.1, т.3, предл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Н.К. от гр.Я. сумата от 8 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 000 лв. – имуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 309, ал.1 и чл. 316 НК, наказателното производство по което е прекратено, поради това, че лицето не е извършило престъпните деяния, предмет на обвинениято, в едно със съответната законна лихва и разноски. В останалата част до предявения размер от 25 100 лв., неимуществени вреди, искът е отхвърлен като неоснователен. Изложени са съображения, че за ищцата са настъпили вреди от неоснователното обвинение, поради което прокуратурата дължи обезщетение за непозволено увреждане. По справедливост е определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди, в предвид търпените от К. негативни изживявания и неудобства, с оглед тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, проведените с нея процесуални действия, липсата на мярка за неотклонение, нейната възраст, социалния и статус, здравословното и състояние, общественоикономическите условия в страната. Приети са имуществени вреди в размера на заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство.

Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно, като произнесено от надлежен състав на компетентния съд, в изискуемите по чл.235, ал.4 и чл. 236 ГПК форма и елементи от съдържанието. Същото е допустимо, с оглед надлежно развилото се съдебно производство по допустими за разглеждане искови претенции.

По правилността на решението, в предвид посоченото във въззивните жалби, съдът приема следното:

Искът е за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от дейност на правозащитните органи, изразяваща се в обвинение в извършване на престъпление по образувано наказателно производство, приключило с прекратяване, поради липса на извършено от лицето престъпление и има правното си основание в чл.2, ал.1, т.3, предл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

От фактическа страна е безспорно установено, че с постановление от 04.12.2018г. по ДП № 108/2017г. на ОД на МВР – Ямбол, възложено в последствие на следовател и заведено под №31/2019г. на ОСлО при ОП3 Ямбол, Н. Х. К. е привлечена в качеството на обвиняем за това, че през м. юни 2016г. съставила и употребила неистински частен документ, престъпление по чл.109, ал.1 НК и в това, че се е ползвала от официален документ с невярно съдържание – престъпление по чл.316, вр. чл.315, ал.1 НК, което обвинение не е било предявено. На 29.11.2018г. К. е получила лично призовка за явяване на 04.12.2018г. за привличане и разпит като обвиняем, но с молба от 04.12.2018г., чрез адв. В. К., е заявила, че не е в състояние да се яви, поради отпуск по болест до 20.12.2018г., като са приложени медицински документи за онкологично заболяване. Обвинението е предявено едва на 08.01.2020г., като до този момент не е извършено редовно връчване на призовка, при обяснения на близък и на упълномощения адвокат, че здравословното състояние на К. не позволява явяване по ДП. В тази насока е била назначена експертиза, по която вещото лице д-р П., в становище от 07.08.2019г. е посочил, че след покана Н.К. не се е явила за преглед, а по писмената документация не е възможно да се прецени дали здравословното състояние на пациентката позволява участие в наказателния процес. На 22.08.2019г. адвокат В.К. се е запознала с материалите по досъдебното производство. На същата дата, чрез адвоката са подадени писмени възражения, с които са оспорени всички събрани по ДП доказателства и са направени доказателствени искания. На 08.01.2020г., след получена лично призовка, на ищцата е предявено постановление от 08.01.2020г. по ДП №31/2019г. на ОСлО в ОП Ямбол за привличането и като обвиняем за престъпление по чл.109, ал.1 и по чл.316, вр. чл.311, ал.1 НК. На същата дата е проведен разпит в качеството и на обвиняем. След отмяна служебно, на основание чл.243, ал.10 НПК, на две постановления за прекратяване на наказателното производство - от 28.02.2020г., отменено с постановление от 29.04.2020г. и от 29.04.2020г., отменено с постановление от 05.11.2020г., както и след подадена молба от К., че желае да даде обяснения по обвинението, по възможност след 04.04.2021г., тъй като е кандидатдепутат на парламентарни избори, е проведен втори разпит на ищцата на 31.05.2021г., след неявяване на предходни дати – 16.04.2021г. /представен е болничен лист за временна неработоспособност от 14.04.2021г. до 23.04.2021г./и на 14.05.2021г., след което е издадено постановление от 21.05.2021г. за принудително довеждане. С протокол от 08.07.2021г. разследването е предявено на пълномощника адв.К.. Досъдебното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т. 1 НК с постановление от 27.09.2021г., връчено на К. на 04.10.2021г., не е обжалвано и е влязло в сила на 11.10.2021г.

Пред първоинстанционния съд са изслушани свидетелите С. Х. и А. М..

Първият заявява, че К. е областен координатор на партия НФСБ – Ямбол, а той е неин заместник. В края на 2018г./началото на 2019г. разбрал от нея, че има обвинение за процесните престъпления. Споделяла, че е много стресирана, тъй като имала и онкологично заболяване. На партийно събрание през 2019г. той издигнал кандидатурата и за кмет на Община Ямбол, но тя си 4 направила самоотвод, поради воденото срещу нея наказателно производство.

Свидетелят А. М. живее с ищцата на семейни начала. Заявява, че Н. много се тревожила от повдигнатото и несправедливо обвинение. Вдигала кръвно, не можела да спи, страхувала се да не бъде осъдена по скалъпено обвинение. Процесното обвинение оказало негативно влияние върху имиджа на ищцата сред близки, познати и съпартийци. В същия период ищцата била диагностицирана с онкологично заболяване в КОЦ - Бургас. Веднъж му се обадил д-р Д. и казал, че спират всякакъв вид лечение, защото в болницата ходил разследващ полицай със съмнение в съществуването на болестта и те не можели да се занимават „с полицейски истории“. Наложило се да отидат с ищцата на преглед, прегледали я, било ясно, че е болна. Чудела се къде да ходи да се лекува. Преминала на билколечение от страха. Страхувала се, че и в друг диспансер ще откажат да я лекуват. Лечението с билки не било ефективно и отшили в гр.П. в болница „Св.Г.“, където ищцата минала през всички процедури – скенер, облъчване. Лекарите предложили да я лекуват, като се картотекира при тях, но тя отказала. Една лекарка предложила лечение с лекарство, което се изпитва, без да е необходимо картотекиране. Н. приела това лечение, което се провело през 2020г. за няколко месеца без постъпване в болница, а с прегледи и изследвания всяка седмица. През 2019г. отказала да се кандидатира за общински съветник и кмет, заради воденото срещу нея досъдебно производство.