Решение № 13723 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13723 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20261110110568 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на П. С. И., ЕГН **********, срещу ........., ЕИК ........, с която е предявен главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 и чл. 23 ЗПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 813.87 лв., равняваща се на 416.13 евро, представляваща платена без основание сума над чистата стойност на предоставения кредит по договор за кредит № ........ г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, 20.04.2026 г., до окончателното изплащане. В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, за сумата от 243.08 лв., равняваща се на 124.28 евро, представляваща платени такси за бързо разглеждане, и за сумата от 642.62 лв., равняваща се на 328.62 евро, представляваща платени такси за удължаване срока на кредита.

Ищецът твърди, че на 26.05.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ........, по силата на който е получил първоначално сумата от 520 лв. за срок от 5 дни, като е уговорен годишен процент на разходите 49.5 %, лихвен процент за срока на кредита 40.29 % и такса за бързо разглеждане 77.35 лв. Твърди, че на 28.05.2024 г. е усвоил допълнителна сума от 780 лв., поради което общата главница по кредита е достигнала 1300 лв., като след допълнителното усвояване е начислена и такса за бързо разглеждане в размер на 165.73 лв. Навежда твърдения, че впоследствие многократно е удължавал срока на кредита, за което са начислени такси за удължаване на срока, а на 11.07.2024 г. е извършил окончателно погасяване на задължението. Поддържа, че общо е заплатил на ответника сумата от 2113.87 лв., при получена чиста стойност на кредита 1300 лв., поради което платеното над главницата възлиза на 813.87 лв.

Ищецът поддържа, че договорът за кредит е недействителен по чл. 22 ЗПК, тъй като 1 годишният процент на разходите е посочен невярно и непълно, без в него да са включени всички разходи, които потребителят е следвало да понесе във връзка с получаването, ползването и управлението на кредита. Твърди, че таксите за бързо разглеждане и таксите за удължаване на срока не представляват реални самостоятелни услуги, а скрито възнаграждение на кредитора, свързано с усвояването и управлението на кредита. Сочи, че тези разходи са били известни на кредитора, предвидими са за него и по своята икономическа същност са част от общия разход по кредита, поради което невключването им в ГПР води до предоставяне на невярна информация на потребителя относно действителната цена на кредита. Навеждат се и доводи за нищожност на уговорката за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави, както и за нарушение на императивни изисквания на ЗПК относно съдържанието на договора.

Ответникът ......... оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на договор за кредит № ........ г., отпускането на първоначалната сума от 520 лв., последващото усвояване на допълнителна сума от 780 лв., достигането на обща главница от 1300 лв., сключването на анекси за удължаване на срока и окончателното погасяване на задължението. Не оспорва и получаването на претендираните от ищеца суми. Спори обаче, че същите са получени без основание. Поддържа, че договорът е валидно сключен като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, че на потребителя са предоставени всички законово изискуеми документи, включително договор, общи условия и стандартен европейски формуляр, както и че ГПР и лихвеният процент са били ясно посочени.

Ответникът твърди, че таксата за бързо разглеждане и таксата за удължаване на срока представляват допълнителни, незадължителни услуги, заявени изрично от кредитополучателя, които не са условие за отпускане на кредита и поради това не следва да бъдат включвани в годишния процент на разходите. Поддържа, че потребителят доброволно се е възползвал от тези услуги, поради което заплатените суми имат валидно договорно основание. Прави възражение за злоупотреба с процесуални права, като сочи, че ищецът е водил множество сходни производства срещу дружеството, както и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С определение № 21032/06.06.2026 г. съдът е изготвил проект за доклад по делото, приел е представените писмени доказателства и е оставил без уважение искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото ответникът изрично е заявил, че не оспорва получаването на претендираните суми. В откритото съдебно заседание проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото, като страните не са въвели нови релевантни фактически твърдения и не са направили нови доказателствени искания.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 26.05.2024 г. между ......... като кредитор и П. С. И. като кредитополучател е сключен договор за кредит № .........

С договора е предоставена сума от 520 лв. за срок от 5 дни, при посочен стандартен лихвен процент 40.97 %, лихвен процент за срока на кредита 40.29 %, ГПР 49.5 %, сума на лихвата 2.87 лв., такса за бързо разглеждане 77.35 лв. и обща дължима сума 600.22 лв. В договора 2 изрично е отбелязано, че изчисленият ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени по негово искане.

Установява се още, че на 28.05.2024 г. е усвоена допълнителна сума от 780 лв., поради което общият размер на предоставената главница е достигнал 1300 лв. След допълнителното усвояване са начислени договорна лихва и такса за бързо разглеждане в размер на 165.73 лв., като е посочена обща дължима сума 1471.15 лв. Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че срокът на кредита е бил удължаван с анекси, за които са начислявани такси за удължаване, както и че на 11.07.2024 г. задължението е било окончателно погасено. Не се спори, че общо заплатената от ищеца сума над чистата стойност на предоставения кредит е 813.87 лв., равняваща се на 416.13 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявеният главен иск е процесуално допустим, тъй като е предявен от лице, което твърди, че е изпълнило парично задължение по недействителен договор за потребителски кредит, срещу насрещната страна по същото правоотношение, която е получила и задържала спорната престация. Искът е и основателен.

Между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, доколкото ответникът е търговско дружество, което по занятие предоставя кредити, а ищецът е физическо лице, действало извън рамките на търговска или професионална дейност. Поради това върху договора намират приложение императивните правила на Закона за потребителския кредит, включително правилата относно съдържанието на договора, годишния процент на разходите, общия разход по кредита и последиците от неспазване на тези изисквания.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Това изискване не е формално. Неговата цел е потребителят да получи ясна, точна и разбираема информация за действителната икономическа тежест на кредита, така че да може да сравни различни кредитни продукти и да вземе информирано решение дали да се обвърже с договора. Когато посоченият ГПР не отразява действителните разходи, които потребителят трябва да понесе във връзка с кредита, договорът не изпълнява защитната функция на закона.

В конкретния случай договорът съдържа цифрово посочване на ГПР, но същевременно в него изрично е предвидено, че този процент не включва таксите за допълнителни незадължителни услуги. По делото е установено, че именно такива такси са начислени и получени от кредитора във връзка с процесния договор. Таксата за бързо разглеждане е начислена при отпускането на първоначалния кредит и при последващото усвояване на допълнителна сума, а таксите за удължаване са начислявани във връзка с продължаване срока за погасяване на същото кредитно задължение. Макар в договора и общите условия 3 тези такси да са обозначени като допълнителни и незадължителни услуги, съдът следва да прецени тяхната действителна правна и икономическа същност, а не единствено използваното от кредитора наименование.

Таксата за бързо разглеждане е свързана с разглеждането на искането за кредит, проверката на заявлението и предоставянето на отговор по него в съкратен срок. Това са действия, които по естеството си предхождат и обслужват отпускането на кредита. Те са част от вътрешната дейност на кредитора по оценка, обработване и администриране на искането за кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът няма право да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Ето защо уговорката за заплащане на такса за бързо разглеждане не може да бъде приета за валидно основание за обогатяване на кредитора, когато същата фактически възнаграждава дейност, която е присъща на самото отпускане на кредита.

Таксите за удължаване на срока също са пряко свързани с управлението на кредита. Чрез тях не се предоставя самостоятелна услуга, отделима от кредитното правоотношение, а се променя падежът на вече възникнало задължение. Възможността за продължаване на срока, размерът на таксите и последиците от заплащането им са предвидени именно в общите условия към договора за кредит и в анексите към него. Тези плащания са функционално свързани с ползването на предоставения кредитен ресурс и представляват част от цената на кредита, независимо от формалното им обозначаване като такси за незадължителни услуги.

Съдът не споделя възражението на ответника, че поради формалната възможност потребителят да не заяви тези услуги те са изключени от обхвата на общия разход по кредита и от преценката за действителната му цена. Потребителското право изисква реална, а не само формална прозрачност. Когато таксата е предвидена в договорната документация на кредитора, известна е на кредитора към момента на договарянето, начислява се по повод отпускането, увеличаването или управлението на кредита и води до реално оскъпяване на задължението, тя не може да бъде изолирана от икономическата оценка на договора само поради договорното определяне като допълнителна. Обратното би позволило чрез формално отделяне на част от цената на кредита в отделни такси да се заобиколи императивната уредба на ЗПК относно ГПР и общия разход по кредита.

В случая посоченият в договора ГПР не отразява действителната цена на кредита за потребителя. Това следва както от съдържанието на договора, в който изрично е записано, че определени такси не са включени в ГПР, така и от реално извършените плащания. При предоставена чиста стойност на кредита 1300 лв. ищецът е заплатил общо 2113.87 лв., т.е. с 813.87 лв. повече от получената главница. Тази разлика е съществена и показва, че реалното икономическо оскъпяване на кредита не е било представено на потребителя чрез посочения в договора ГПР по ясен, пълен и разбираем начин.

Невярното или непълно посочване на ГПР е равнозначно на неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят не получава информацията, която законът счита за съществена при сключването на договора. При неспазване на това изискване намира приложение чл. 22 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит е 4 недействителен. Последицата от тази недействителност е уредена в чл. 23 ЗПК: потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.