Решение № 1418 от 11.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1418 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100501817 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „П.М.“ ЕООД, чрез адв. С., срещу решение № 20072395/21.12.2022г., постановено по гр.д. № 22905/2021г. по описа на СРС, 138-и състав, с което е уважен предявеният от ищеца „И.” ЕООД, иск по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, за сумата 4 395.29 лева, представляваща вземане за платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода от 10.05.2012г. до 05.11.2012г. за обект с аб. № 1800022173, с титуляр на партидата М.Х.П., с адрес на потребление гр. Цар Калоян, ул. „******* за което е издадена фактура № 01511931842/06.11.2012г., което вземане е прехвърлено от кредитора „КНМ Г.“ ЕООД на ищцовото дружество с договор за цесия от 23.10.2014г., съобщен на длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД на 28.10.2014г.

Жалбоподателят „П.М.“ ЕООД излага съображения за недопустимост на обжалваното решение – длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД бил обвързан от силата на пресъдено нещо, формирана с решението по гр.д. № 11269/2014г. по описа на ВРС, да плати процесното вземане на кредитора „КНМ Г.“ ЕООД, като решението обвързвало и приобретателите. Ето защо недопустимо било да се пререшава въпросът кой е истинският кредитор на вземането. Отделно ТЛП „КНМ Г.“ ЕООД представило доказателства за разваляне на договора с ищеца „И.” ЕООД, предвид на което искът бил недопустим и поради това, че договорът, от който ищецът „И.” ЕООД черпел 1 права, бил прекратен от другата страна по същия. Излага подробни съображения в тази връзка. На следващо място излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение. Не бил изпълнен нито един от елементите на фактическия състав по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, а именно: ответникът „П.М.“ ЕООД не бил „овластено лице“ по смисъла на същата норма, а получил плащането на собствено договорно основание; изпълнението не било извършено пряко и непосредствено от длъжник, а сумата била събрана от съдебен изпълнител по принудителен ред. Последното изцяло изключвало хипотезата на добросъвестно плащане от страна на длъжник. Законът – глава XXXIX, раздел I и раздел II ГПК уреждали способите на защита срещу изпълнението, вкл. по исков път – чл. 439, чл. 440, чл. 464 ГПК, като след приключване на изпълнението с влязло в сила постановление на СИ, последващ иск за неоснователно обогатил се взискател бил извън рамките на закона. Ищецът не упражнил защитата си по съдебен ред докато траел изпълнителният процес, а така предявеният иск се явявал се закъснял, не бил предвиден в закона и не можело да бъде приет за основателен. С оглед изложените доводи заявява искане за обезсилване на обжалваното решение, като постановено по недопустим иск, а в условията на евентуалност – за отмяна на решението и вместо това - постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „И.” ЕООД, чрез адв. Г., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Искът бил осъдителен и не включвал установителна част, което обуславяло неговата допустимост. СРС се произнесъл при правилно установяване на фактите и правилно приложение на материалния закон – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Не били налице и предпоставките за разваляне на договора за цесия, тъй като не било налице виновно неизпълнение на същия, предвид на което поканата на ТЛП „КНМ Г.“ ЕООД не произвела действие. Отделно не били изпълнени предпоставките по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, ТЛП „КНМ Г.“ ЕООД било неизправна страна по същия договор. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд.

Третото лице-помагач на страната на ответника „КНМ Г.“ ЕООД в хода на въззивното производство заявява становище за основателност на въззивната жалба.

Представя ново писмено доказателство – изявление за разваляне на 198 договора от 24.10.2023г., като твърди, че процесният договор, от който ищецът твърди, че черпи права, бил развален. Искът бил неоснователен и моли да бъде отхвърлен от съда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и заявеното от страните, намира за установено 2 следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „И.“ ЕООД излага, че по силата на договор за цесия, сключен на 23.10.2014г., като цесионер, придобил вземане на цедента „КНМ Г.“ ЕООД спрямо длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД в размер на сумата 4 395.29 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода от 10.05.2012г. до 05.11.2012г. за обект с аб. № 1800022173, с титуляр на партидата М.Х.П., с адрес на потребление гр. Цар Калоян, ул. „******* за което била издадена фактура № 01511931842/06.11.2012г. Цесията била съобщена на длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД на 28.10.2014г. С договор за цесия от 21.10.2014г. цедентът „КНМ Г.“ ЕООД прехвърлил същото вземане и на ответника „П.М.“ ЕООД, като длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД бил уведомен за тази цесия по-късно – на 20.01.2015г. Ищецът релевира оспорване по чл. 181 ГПК – договорът за цесия от 21.10.2014г., сключен между цедента „КНМ Г.“ ЕООД и ответника „П.М.“ ЕООД бил антидатиран. Доколкото цесията с цесионер ищеца „И.“ ЕООД била първата съобщена на длъжника, то ищецът бил носител на спорното вземане – чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а цесията с цесионер ответника „П.М.“ ЕООД не произвела действие, тъй като цедентът вече не бил носител на вземането. По и.д. № 634/2019г. по описа на ЧСИ С. Д., с район на действие - ВОС, по принудителен ред процесното вземане било събрано от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД и изплатено на мнимия кредитор – ответника „П.М.“ ЕООД. Ето защо на основание чл. 75, ал. 2, изр.

2 ЗЗД ищецът претендира ответникът „П.М.“ ЕООД да бъде осъден да му заплати сумата 4 395.29 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „П.М.“ ЕООД депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна. Оспорва представените от ищеца частни документи – договор за цесия от 23.10.2014г. и уведомление за цесията от 28.10.2014г. Придобил процесното вземане по силата на договора за цесия от 21.10.2014г. и получил процесната сума по и.д. № 634/2019г. по описа на ЧСИ Д. с район на действие – ВОС на собствено правно основание. Твърди недопустимост на предявения от ищеца иск по см. чл. 126 ГПК, поради заведено по-рано гр.д. № 18287/2018г. по описа на ВРС. Отделно въпросът за принадлежността на процесното вземане бил разрешен с влязло в сила решение № 724/13.02.2015г. по гр.д. № 11269/2014г. по описа на ВРС, предвид на което спорът не можело да бъде пререшаван. Позовава се на съдебна практика, обективирана в определение № 603/22.10.2018г. по т.д. № 1006/2018г., I I т.о. на ВКС. Иск по чл. 75, ал. 2 ЗЗД бил недопустим по отношение на лице, получило плащане в хода на принудително изпълнение – по своята същност това означавало да бъдат обявени за незаконосъобразни действията на съдебния изпълнител, извън предвидения специален за това ред в ГПК. В издадения от съда изпълнителен лист кредитор на вземането бил „КНМ Г.“ ЕООД, а ответникът се легитимирал като носител на вземането на договорно 3 основание – цесията от 21.10.2014г. Неспазването на изискването за уведомяване за цесията не водело до недействителност на съглашението, законът не предвиждал срок за уведомяване и със съобщаването не настъпвал транслативният ефект на цесията.

Позовава се на съдебна практика. Ищецът следвало да насочи иска си срещу цедента.

Третото лице-помагач на страната на ответника „КНМ Г.“ ЕООД заявява становище за неоснователност на предявения иск. Представя писмено доказателство – изявление за разваляне на 198 броя договори за цесия, сключени на 23.10.2014г., връчено на 11.08.2022г., като твърди, че процесният договор, от който ищецът твърди, че черпи права, бил развален.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Видно от съдържанието на представения по делото договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между ТЛП на страната на ответника - „КНМ Г.“ ЕООД и ищеца „И.“ ЕООД, същият бил сключени в хода на висящ процес – предявен от ТЛП „КНМ Г.“ ЕООД срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД осъдителен иск по чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, за заплащане на процесното вземане в размер на сумата 4 395.29 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода от 10.05.2012г. до 05.11.2012г. за обект с аб. № 1800022173, с титуляр на партидата М.Х.П., с адрес на потребление гр. Цар Калоян, ул. „******* за което била издадена фактура № 01511931842/06.11.2012г., за което било образувано гр.д. № 11269/2014г. по описа ва ВРС, 39-и състав. От представения изпълнителен лист № 9071/20.11.2018г., издаден по същото дело се установява, че след като решението на съда влязло в законна сила на 22.06.2018г., в полза на „КНМ Г.“ ЕООД срещу „ЕнергоПро Продажби“ АД бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано и и.д. № 634/2019г. по описа на ЧСИ С. Д., с район на действие – ВОС.

Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК предвижда, че в случаите като настоящия, когато в течение на производството спорното право бъде прехвърлено с правна сделка върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Съобразно ал. 3 на същия текст постановеното решение във всички случаи съставлява сила на пресъдено нещо и спрямо неговия приобретател. Този факт се основава на правото на прехвърлителя да води делото относно прехвърленото право с правен ефект за приобретателя му. Обвързаността е по отношение на насрещната страна по спора, а не по отношение на самия праводател. Целта на цитираната разпоредба, с която се разширяват субективните предели на силата на пресъдено нещо извън страните по делото, е да бъде избегнат нов спор за съществуването на същото субективно право 4 между придобилия го от ищеца в хода на съдебното производство, но не участвал в него, и ответника в това производство (насрещните страни). В случая съобразно крайния акт по гр.д. № 11269/2014г. по описа на ВРС, 39-и състав, присъдената с решението сума принадлежи на ТЛП „КНМ Г.“ ЕООД и от това решение е обвързан длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД, но обвързаност между „КНМ Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, като приобретател на същото вземане, не е формирана, доколкото същите били на една и съща страна в този спор и заместване по чл. 226, ал. 2, изр. 2 ГПК не било предприето.

Страните по настоящото дело, предвид извършените от ТЛП „КНМ Г.“ ЕООД две цесии – в полза на ищеца „И.“ ЕООД и в полза на ответника „П.М.“ ЕООД, твърдят собствени основания, легитимиращи ги като носители на спорното вземане спрямо длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД. Ето защо по настоящото дело не се пререшава въпросът, по който била формирана СПН с решението по гр.д. № 11269/2014г. по описа на ВРС, 39-и състав, а спорът е кому следва да бъде изпълнено задължението, предвид извършените от ТЛП „КНМ Г.“ ЕООД две цесии на едно и също вземане.

Възраженията на въззивника, че договорът за цесия от 23.10.2014г., сключен между „КНМ Г.“ ЕООД и ищеца „И.” ЕООД бил развален, е такъв по основателността на предявения по делото иск, а не по неговата допустимост.