Решение № 364 от 06.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Перник, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500334 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „СПЕКТРОН“ ЕООД против Решение № 188/22.02.20232 г. по гр. д. № 5435/2022г. на РС - Перник в частта, с която на осн. чл. 59 от ЗЗД „СПЕКТРОН“ ЕООД е осъдено да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сума от 3688.75 лв., представляваща парична стойност на ползваната без правно основание топлинна енергия в топлофицирани обекти, представляващи апартамент и ателие, с административен адрес: *** през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 13.10.2022 г. до окончателното плащане.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като се излагат се подробни доводи и съображения за неправилност на първоинстанционният акт в неговата осъдителна част. тъй като районният съд е достигнал до неправилен извод, че „СПЕКТРОН“ ЕООД, в качеството му на собственик на имота се е обогатил неоснователно, като допълва, че извода на съда е в противоречие с материалния закон и установената съдебна практика, както и със събраните по делото доказателства.

Сочи, че страните не се намират в облигационно - правни отношения, поради което за 1 ответника не могат да възникнат каквито и да било задължения към ищцовото дружество и допълва, че задължено лице би следвало да е третото лице, носител на правото на ползване.

Не са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД, като в подкрепа се сочи съдебна практика. С жалбата се оспорва и размера на присъдената сума, като същата е едностранно определена и не съответства на количеството доставена топлоенергия. В исковото производство ищецът не е изпълнил основното си задължение за доказване на размера на претендираното вземане и ищецът не представя никакви писмени доказателства в подкрепа на размера на претенцията си. Изводът, върху който първоинстанционния съд основава решението си, а именно, че „през спорния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., начислената за топлоснабдения имот топлинна енергия съответства на реално потребената такава“ е неправилен и незаконосъобразен. Въз основа на изложеното се иска отмяна на първоинстанционния акт в неговата осъдителна част, а претенцията на „Топлофикация Перник“ да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.

Въззиваемият оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано и същото следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която предявените от „Топлофикация - Перник“ АД срещу „СПЕКТРОН“ ЕООД положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – на договорно основание, са отхвърлени, поради което те са извън предмета на въззивния съдебен контрол.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че съгласно нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 121/1999 г. ответникът е собственик на процесния недвижим имот, представляващ жилище - апартамент № ***мезонет, с административен адрес: *** със застроена площ от 195.45 кв. м. Съгласно договор за наем от 01.06.2004 г. и анекс от 03.02.2014 г. между ответника “СПЕКТРОН” ЕООД , като "наемодател" и трето лице - “НИПКИТОКС” ООД, като "наемател", е бил сключен писмен договор за наем на процесния топлоснабден имот до 31.05.2021г., като същият ще бъде използван от “НИПКИТОКС” ООД като офис на фирмата.

В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (връзката между тях) и това разместване на блага да е настъпило без основание. Връзката между обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи на установяване във всеки отделен случай, като следва да се изясни дали обедняването на 2 ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти (в т. см. - т. 1 и т. 5 от ППВС № 1/1979 г.). В частност твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца на обогатяването на ответника чрез консумирането на доставената в имота през исковия период ТЕ и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че именно ответникът действително е ползвал процесния имот и доставяната в него ТЕ през процесния период, доколкото, за да са е обогатил за сметка на ищеца, по делото следва да бъде установено несъмнено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от общ юридически факт.

За ангажиране извъндоговорната отговорност на ответника въз основа на неоснователно обогатяване не е достатъчно да се установи, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот и че имотът се намира в топлоснабдена сграда - етажна собственост, както е приел първоинстанционният съд. А е необходимо съгласно чл. 154, ал.1 ГПК ищецът да проведе пълно и главно доказване, че ответникът през исковия период е ползвал процесните топлоснабдени имоти и съответно реално е консумирал предоставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил необходими разходи и се е обогатил със стойността на доставената и консумирана топлинна енергия. Това е така, защото само ползвайки процесните топлоснабдени имоти ответникът би могъл да се обогати със стойността на топлинната енeргия, потребена в тях. Освен това липсва законова презумпция, че само собственикът ползва вещите си, съответно е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Напротив – в редица разпоредби, регламентиращи договорите за наем, лизинг, вещно право на ползване и др., задължението за заплащане на разноските за вещта не е на собственика. Отделно от това следва да се посочи още, че с оглед претендираната извъндоговорната отговорност на ответника въз основа на неоснователно обогатяване, както и установеното, че доставяната в процесните обекти ТЕ е била за небитови нужди, то собствеността върху топлоснабдените имоти е ирелевантна поради всяко от посочените обстоятелства, което следва и по аргумент от мотивите на ТР № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, че правото собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдените имоти придава по салата на закона /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ качеството на клиенти на ТЕ за битови нужди по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че липсата на договор за продажба между ищеца и ответника, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана.

При тези данни следва да бъде установено кой реално е ползвал имота. При направено възражение от страна на ответника, а и от представените писмени доказателства - договор за наем от 01.06.2004 г. и анекс от 03.02.2014 г., се установява, че за процесния период трето за производството лице е ползвател на имота, ползвайки последния по силата на сключен между ответника и това лице договор за наем. Истинността на договора за наем и анекс не е опровергана от ищеца по реда на чл. 193 ГПК, поради което съгласно чл. 180 ГПК се ползват 3 с формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че обективираното в тях изявление изхожда от лицата, подписали документите. С оглед на това въззивният съд преценява този факт с оглед на останалите обстоятелства по делото, индикиращ, че имущественото разместване на блага е спрямо друго лице, но не и ответното дружество.

След като ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че именно ответникът е ползвал процесните топлоснабдени имоти през процесния период и съответно реално е консумирал предоставената от ищеца топлинна енергия, а напротив - установено е, че не ответникът, а трето за спора лице е ползвател на имота, то ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Това означава, че съдът приема, че ответникът не е консумирал ТЕ за процесните имоти, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на разходи за нейното овъзмездяване.

При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – за процесния период липсва обогатяване от страна на ответника, което да е било за сметка на ищеца. Предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поради това неоснователен и подлежи на отхвърляне изцяло. С оглед на това първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната му уважителна част и вместо него да се постанови друго, с което евентуалният иск по чл. 59 ЗЗД да се отхвърли и в уважените от РС части. Въззивната жалба е основателна.

По разноските

С оглед изхода на спора, решението на РС следва да се отмени и в частта за присъдените на ищеца разноски от общо 615.68 лв. - по исковото производство, доколкото такива не му се дължат предвид неоснователността на исковете.

Ответникът претендира и доказва разноски по исковото и заповедното производство пред РС общо 300 лв., които с оглед изхода от спора се дължат от ищеца изцяло и следва с настоящото решение да се присъди допълнително сумата 150 лв. /разликата между дължимите на осн. чл.78, ал.3ГПК съобразно цялостното отхвърляне на исковете разноски от 300 лв. и присъдените с първоинстанционното решение разноски от 150 лв./.

Жалбоподателят доказва разноски по въззивното производство общо 73,78 лв. – заплатена ДТ за обжалване пред въззивна инстанция, които му се дължат от въззиваемия изцяло, предвид основателността на жалбата.

С оглед резултата от обжалването, на въззиваемия не се дължат разноски по въззивното производство.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 188/22.02.2023 г. по гр. д. № 5435/2022г. по описа на Районен съд - Перник в обжалваната му част, в която на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД „СПЕКТРОН“ 4

ЕООД, ЕИК 112013568 е осъдено да заплати на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360 сума от 3688.75 лв., представляваща парична стойност на ползваната без правно основание топлинна енергия в топлофицирани обекти, представляващи апартамент и ателие, с административен адрес: *** през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 13.10.2022 г. до окончателното плащане, както и в частта за осъждане на „СПЕКТРОН“ ЕООД, ЕИК 112013568 да заплати на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360 сумата от 615.68 лева, представляваща направени в исковото производство разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република” срещу „СПЕКТРОН“ ЕООД, ЕИК 112013568, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.

Чичо Стоян № 3 евентуални искове по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сума от 3688.75 лв., представляваща парична стойност на ползваната без правно основание топлинна енергия в топлофицирани обекти, представляващи апартамент и ателие, с административен адрес: *** през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.10.2022 г. до окончателното плащане.