Решение № 10 от 06.03.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Кубрат, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно наказателно дело № 20253320200244 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ЕЛИНОР-ЕЛ“ ЕООД с ЕИК 116584839 със седалище и адрес на управление *** представлявано от Е. К. Й. – управител против Наказателно постановление № 17-2500183/17.12.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Разград, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно, противоречащо на процесуалните правила и материалния закон. Алтернативно, моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН. Излагат се доводи, че НП е необосновано и неправилно, тъй като жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му с акта и наказателното постановление административно нарушение. Сочи се, че лицето установено в кухнята е свекърва на управителя, и е била в кухнята, за да си вземе храна.

В с. з. жалбоподателят чрез законния си представител и чрез 1 процесуален представител – адв. Г. заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания, като излага подробни съображения в тази връзка.

Претендира и заплащането на сторените разноски.

Въззиваемата страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Разград чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно, издадено при спазване на формалните изисквания на ЗАНН от компетентни органи. Заявява, че нарушението е установено по несъмнен начин, а наложеното наказание е справедливо и съответно, поради което моли НП да бъде потвърдено изцяло и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител в с. з. и не заявява становище по жалбата и НП.

Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2025 г. св. М. И. (актосъставител) – старши инспектор в ДИТ Разград заедно с колегата й А. М. – главен инспектор в ДИТ Разград, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект кафеаперитив „Бар Роси“ в ***. Първоначално извършили проверка в залата за клиенти, след което се насочили към кухненското помещение. Последното се състояло от две части разделени със стъпала, като в първата част имало маса и котлони. Установили едно лице – възрастна жена, която била с работна престилка и с работни чехли, като това лице режело зеле с моркови на плота, а зад нея печала пърленки на газов котлон. След като свидетелката И. се представила и легитимирала със служебна карта, и обяснила, че в момента в обекта се извършва проверка и тя като работеща следва да попълни декларация, в която да опише трудовите си правоотношения с работодателя, лицето под предлог, че ще си измие ръцете, се обърнало и побягнало по стъпалата надолу. Свидетелката И. я последвала, но лицето го нямало, като срещу нея видяла врата с външен изход, както и вътрешна врата, водеща найвероятно до помещения в сградата на останалите етажи. Във вътрешната част на кухненското помещение, където се намирала голяма скара, свидетелите констатирали, че извършва трудова дейност друго лице, което впоследствие е установено и попълнило декларация относно трудовото правоотношение. До 2 края на проверката въпросното лице, което избягало, не се върнало. По данни на управителя това лице е Р. К. – нейна свекърва.

Въз основа на извършените констатации и проверка св. И. съставила акт в присъствието на упълномощен представител на дружеството за констатираното нарушение по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Срещу АУАН управителят на дружеството е подал възражения.

На 17.12.2025 г. било издадено обжалваното НП, в което са отразени обстоятелствата посочени в акта, поради което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ за нарушението на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. НП било връчено на пълномощника на дружеството на 22.12.2025 г.

По инициатива на жалбоподателя са разпитани в качеството на свидетели Л. П. и Б. Б., присъствали по време на проверката. И двете посочват, че в началото на проверката управителят е отсъствал и е пристигнал впоследствие, но преди приключването й. Втората свидетелка заявява, че не е виждала К. на процесната дата в кухнята. Първата свидетелка заявява, че в кухнята има врата, от която се излиза навън, но тя се заключва. И отвън не може да се влезе вътре в кухнята, тъй като се заключва от вътрешната страна.

Тази фактическа обстановка съдът намери за установена по несъмнен начин с оглед на представените писмени доказателства, приложени в преписката и допълнително представените, както и от гласните такива разпитаните свидетели И., М., П. и Б..

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в 3 предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност- форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството.

Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН от формална страна.

В процесния случай дружеството-жалбоподател е санкционирано за неизпълнение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. С посочената разпоредба е въведено изискване към работодателите да ограждат територията на предприятието и/или да предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. В случая и от текстовото описание на нарушението е ясно, че работодателят следва да извърши такива действия, чрез които да се отнеме възможността на външни лица да влизат в кухненското помещение и да ползват работно оборудване.

В разглеждания случай е безспорно установено, че дружеството „Елинор-Ел“ ЕООД има качеството на работодател по смисъла на §1, т. 8 от ДР на Наредба № 7/23.09.1999 г. във вр. с §1, т.2 от ДРЗЗБУТ. На следващо място от показанията на свидетелите се установява, че в обекта на контрол се е полагал труд, предвид което процесният обект – представлява предприятие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 7 вр. § 1 от ДРЗББУТ вр. с § 1, т.2 от ДРКТ, а именно „предприятие“ е всяко място – предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд.

Безспорно се установи по делото, че дружеството - жалбоподател е 4 допуснал в работната зона – кухнята на заведението, в която се приготвя храна и в която се намира оборудване на дружеството, в това число газов котлон и пр., лице, което не е в трудово или гражданско правоотношение с дружеството, следователно е външно лице. Това обстоятелство безспорно се доказва от показанията на всички свидетели по делото и от констатациите направени в хода на проверката. Предоставянето на достъп на външно лице до работната територия и до работното оборудване е форма на неизпълнение на задължението за ограничаване достъпа на външни лица по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. поради което настоящият състав приема, описаното в АУАН и НП нарушение за безспорно доказано.

С оглед на това и доколкото дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател, не е предприело мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на предприятието си, обективната съставомерност на нарушението е установена. Нарушението е извършено на 28.10.2025 г. на територията на заведението и е констатирано на място от контролните органи.

Твърденията на жалбоподателя, че кухнята се заключва от вътре, е правноирелеватнто, тъй като по несъмнен начин е установено, че външно лице е установено там да реже зеле в обекта на дружеството-жалбоподател, така както е посочил в приложената декларация управителя.

Предвид изложеното съдът счита, че с обжалваното НП правилно е била ангажирана отговорността на дружеството „Елинор-Ел“ ЕООД за неизпълнение на задълженията по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

В случая жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, според която разпоредба работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на потежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.

Съдът счита, че в случая правилно е била определена и санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ като е наложено наказание на минимума предвиден в закона.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното НП 5 следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

При този изход на делото, водещ до отхвърляне на жалбата, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 51.13 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-2500183/17.12.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Разград, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на „ЕЛИНОР-ЕЛ“ ЕООД с ЕИК 116584839 със седалище и адрес на управление *** представлявано от Е. К. Й. – управител е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

ОСЪЖДА „ЕЛИНОР-ЕЛ“ ЕООД с ЕИК 116584839 със седалище и адрес на управление *** представлявано от Е. К. Й. – управител да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Разград сумата 51.13 евро (петдесет и едно евро, тринадесет цента) – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.