Решение № 56 от 16.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000501784 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 08.03.2024г по гр.д. № 1872/2021г Софийски градски съд, ГО, І-18 състав е отхвърлил като неоснователни исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество предявени против Г. В. В. и Е. Н. М.- В. за отнемане на имущество в полза на държавата на обща стойност от 798 372.63лв, описано в решението. С решението си съдът е възложил разноските по делото върху КОНПИ, с оглед изхода от спора.

С определение от 08.05.2024г по същото дело СГС е оставил без уважение молбата на КОНПИ за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Решението на СГС е обжалвано от КОНПИ , изцяло, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил процесуалния закон като е кредитирал вариант на изготвената ССчЕ, оспорен от ищеца, без да обоснове защо не кредитира друг вариант. Поддържа, че съдът неправилно не е уважил доказателствени искания на ищеца за задължаване на ответниците за доказване на свои разходи, размери на ипотечни кредити, реално получени възнаграждения. Поддържа, че представените от ответниците документи 1 създават непълна и противоречива фактическа обстановка, която не отговаря на действителната. С оглед това поддържа, че представените доказателства са неотносими, тъй като не представят категорични и неоспорими данни, а ако съдът ги приеме лишава производството от житейска и правна логика. Поддържа, че ответниците са имали висок стандарт та живот, като разходите им за поддържането на този стандарт не са доказани. Поддържа, че следва да се кредитира констатираното от органите на НАП по отношение на Г. В.. Поддържа още, че липсват доказателства за получени възнаграждения по банкови сметки от ответниците, тъй като представените такива са от лични архиви на ответниците. Поддържа, че неправилно съдът е приложил и материалния закон, тъй като предявените искове са доказани по основание. Моли решението на СГС да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло като бъде отнето в полза на държавата описаното в исковата молба имущество . Претендира разноските, направени по делото.

По делото е постъпила и частна жалба от КОНПИ против определението на СГС от 08.05.2024г, с искане определението да бъде отменено и решението от 08.03.2024г да бъде изменено в частта за разноските, като възложените разноски върху комисията бъдат отменени или намалени по размер.

Въззиваемите Г. В. и Е. М.- В. са депозирали писмени отговори, с които оспорват жалбата като неоснователна. Възразяват на развитите от въззивника оплаквания.

Възразяват, че ищецът не е оспорил представените от тях доказателства по делото. Не оспорват изводите на съда за разпредЕ.та доказателствена тежест. Възразяват, че са доказали законни доходи за придобиване на процесното имущество. Възразяват, че проверката на Комисията по никакъв начин не е установила доходите на ответницата Е. М.- В.. Ответниците са депозирали отговори на частната жалба, с които оспорват жалбата като неоснователна.

В о.с.з. въззивникът КОНПИ се представлява от инспектор К., която поддържа въззивната жалба. Моли решението на СГС да бъде отменено, предявените исковеуважени по съображения изложени във въззивната жалба. Моли да бъде уважена частната жалба , подадена против определението по чл.248 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от ответниците.

Въззивникът представя писмени бележки по делото, съгласно които ответниците са представили избирателно доказателства, като не са представили такива за първоизточниците на техните доходи- договори за банкови кредити, банкови извлечения. Въззивникът развива съображения за неоснователност на изложените от ответника В. твърдения, че не се съхраняват извлечения от банкови сметки, поради автоматично архивиране на стари данни. Въззивникът счита, че следва да се съобразят и констатациите направеди от данъчните органи на Р България за задължения на ответника В.. Развива съображения за целите, преследвани от ЗОНПИ, като обосновава 2 извод, че намесата на Комисията в правото на собственост на проверяваните лица не е произволно, а в защита на публичен интерес и преследваната цел е пропорционална на защитавания интерес и по този начин се постига справедлив баланс. Отново сочи, че ответниците не доказват законен източник на на своите средства, поради което следва извод , че тези доходи не могат да бъдат признати за доходи на ответниците за проверявания период и придобитото имущество следва да бъде отнето в полза на държавата.

Въззиваемата страна Г. В. се представлява от адв. Б., която оспорва жалбата и моли решението на СГС да бъде потвърдено . Поддържа, че по делото се установява законния произход на средствата, с които ответниците са разполагали. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Адвокат Б. депозира писмени бележки по делото, съгласно които развива съображения, че съобразно практиката на ВКС- ТР № 4/2021г на ОСГК на ВКС, както и решения на ЕСПЧ решението за отнемане на собственост не може да се базира само на презумпция за незаконен доход , а трябва да се търси и причинна връзка с престъпна дейност, а Косимията не е навела фактически твърдения за участие на ответника В. в престъпления или други правонарушения, от които да е получил имуществото си. Поддържа твърденията си, че ответникът В. не може да представи искани от него документи- банкови извлечения, поради тяхното архивиране, но представя държани от него документи , удостоверяващи приходи и разходи, включително такива, издадени от Швейцарски данъчни служби и приложени към тях данъчни декларации. Поддържа, че от самите документи се установява,че са издадени от швейцарските власти и тяхната истинност не е оспорена. Отделно от това сочи, че Комисията не е използвала свои правни възможности за събиране на относими доказателства . Поддържа, че съвкупната преценка на представените доказателства за приходи от ответника В. установява тяхната истинност. Поддържа, че по делото са без значение исканите от ищеца договори за банков кредит, както и констатациите на НАП. Поддържа още, че ответниците нямат задължение да доказват разходите си, поради което не дължат да доказват условията на връщане на полученните кредити.Моли въззивния съсстав да потвърди решението на СГС, да остави без уважение частната жалба и да присъди на въззиваемата страна разноските по делото.

Въззиваемата страна Е. М. – В. се представлява в о.с.з. от адв. В., който оспорва жалбата и моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Е. М.- В., представлявана от адв. В. е депозирала писмени бележки по делото, с които оспорва въззивната жалба, по съображения поддържани и в отговора на ВЖ.

Развива съображения, че по делото правилно СГС е кредитирал втория вариант на заключанието на ССчЕ . Подчертава, че има качеството на свързано лице, но че не е 3 била известена за образуване на производството от Комисията, не й е дадена възможност да даде мнение по заключениета на комисията и че комисията не е направила нинакви усилия да почерпи информация за доходите на тази страна.

Подчертава, че в продължение на повече от 10 години е работила като директор в банка и е получавала висок доход и бонуси. Поддържа, че е представила доказателства за своите доходи. Поддържа, че втория вариант на ССчЕ съобразява установените от ответниците техни доходи и правилно е бил кредитиран. Съобразно заключението на ССчЕ не е налице значително несъответствие, поради което според въззиваемата страна решението на СГС е правилно. Оспорва възражението на въззивника за прекомерност на претендираното адвокатско възнажграждение. Поддържа, че частната жалба на комисията е неоснователна и определението по чл.248 от ГПК на СГС е правилно.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно като краен резултат и не следва да бъде отменено.

Предявен е иск за отнемане в полза на държавата на имущество от Г. В. и Е. М.В., с твърдение, че против ответника Г. В. е образувано досъдебно производство № 48/2017 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 512/2017 г. по описа на СП, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, което попада в приложното поле на чл. 108, ал. 1,т. 23 от ЗОНПИ. Ищецът твърди , че при извършена проверка е констатирано, че за периода от 17.04.2008г до 17.04.2018г е налице значително несъответствие в имуществото на В. . Посочено е, че Е. М.- В. е съпруга на Г. В.. В о.с.з. на 09.11.2023г съдът е допуснал изменение на предявения иск като цената на иска се намалява на 798 372.63лв и са конкретизирани лек автомобил и суми, претендирани за отнемане от ответниците.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника В., с който ответникът е заявил,че производството по делото е недопустимо, а по 4 същество предявения иск е неоснователен. Възразява,че производството по което е бил привлечен като обвиняем е било прекратено и следователно заявеното от КОНПИ основание по чл. 108 от ЗОНПИ не е вече налице. Възразява, че чл. 153, ал. 6 от ЗОНПИ е в пряко противоречие с прякото действие на Директива 2014/42/ ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.04.2014 г, поради което нормата от българското право, като противоречаща на нормата от Директивата следва да остане неприложена. Оспорва да са налице предпоставките за отнемане на имущество, поради което иска отхвърляне на исковете като неоснователни.

Възразява,че исканата от комисията конфискация е базирана на презумпция, че недоказаният източник на доходи за придобитите активи ги прави незаконни и върху ответника е прехвърлена тежестта да доказва законност на доходите.

Ответникът Е. М.- В. също е оспорила производството по делото като недопустимо. Твърди, че по отношение на нея не е извършвана проверка на действителните й доходи, нито пък е правено действително проучване на нейното имущество. Оспорва исковете като неоснователни.

За да бъдат предявените конститутивни искове по чл. 153 от ЗОНПИ основателни следва да се установи на първо място, че ответникът подлежи на проверка, защото е привлечен като обвиняем за престъпление, включено в предметния обхват на чл. 108 ЗОНПИ или е лице, по отношение на което са налице други от предпоставките в хипотезата на чл. 108, ал. 2-6 от ЗОНПИ. Следва да се установят членовете на семейството на проверяваното лице, като се съобрази разпоредбата на пар. 1, т.19 от ДР на ЗОНПИ, чието имуществено състояние също подлежи на проверка.

На следващо място, следва да се установи по делото, ч е през проверявания период е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на определителната норма на пар. 1, т. 3 от ДР на закона – при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв за целия проверяван период. Ако се установи несъответствие в посочения размер , намира приложение презумпцията, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, съгласно определителната норма на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ. На следващо място имуществото следва да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ - в период от 10 години назад от предявяване на иска и то да не е придобито със законен източник на средства.