Решение № 252 от 15.10.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. К., 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20245510200686 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от К. Г. Д. против наказателно постановление №284a-3451, издадено на 09.08.2021 г. от Началник РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора, с което на Д. за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.81,ал.2,т.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание- глоба в размер на 30 лв.

В жалбата се оспорва издаденото НП с искане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за нарушение на чл.81, ал.2, т.2, във вр. с чл.7, ал.1 от ЗБДС и че повече от 8 години преди датата на съставяне на АУАН документа/паспорт/ е следвало да бъде обявен за невалиден по реда на чл.49, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗБДС.

В с.з. процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.

Въззиваемата страна- Началник РУ-Казанлък към ОД МВР-[1]Стара Загора, чрез юрисконсулт, в с.з. намира жалбата за неоснователна и настоява за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 26.07.2021 г. В. А. А.- старши полицай, група „ООР“ при РУ-К., в присъствието на св. П.Н.С., на 26.07.2021 г., около 11:33 ч. в град К., на ул.,,ДрС.‘‘№2, в група „БДС‘‘ при РУ-К., установила, че К. Г. Д. не е опазил от изгубване български личен документ- паспорт №359192330, издаден на 21.01.2008г. от ОДМВР-Стара Загора. Жалбоподателят подписал лично АУАН на същата дата.

1

На 09.08.2021 г. било издадено процесното НП. Видно от разписка към същото жалбоподателят го е получил лично на 02.05.2024 г.

Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице на 08.05.2024 г., поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства- показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел, които съда кредитира като обективни, последователни, достоверни и подкрепящи се и от писмените такива, а именно- копие на НП №284а-3451/09.08.2021г., Акт № 284а3451/27.07.2021г., ДЗ №3754-О/ 12.03.2024г., писмено становище, копие от Заповед № 8121з 1233/27.09.2022г., писмо от ОДМВР-Стара Загора рег.№ 123800-2420/ 30.07.2024г., приложени към административно-наказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

Писмено доказателство обаче, пряко доказващо извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение, не е приложено от АНО към доказателствения материал и съдът приема административното обвинение за недоказано, твърденията в НП за голословни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

АУАН и НП са изготвени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена със Заповед №8121з-1233/ 27.09.2022 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

С издаденото НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, която предвижда задължение за гражданите да пазят личните си документи от загубване, унищожаване или повреждане.

Разпоредбата на чл.82, ал.2, т.2 от ЗБЛД предвижда наказание глоба от 30 до 200 лева за лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ.

Настоящата инстанция намира, че липсва ясно описание на вмененото на жалбоподателя Д. нарушение. В съставения АУАН деянието е отразено буквално с едно изречение, което по никакъв начин не представлява описание на обстоятелствата по случая. Посочено е единствено, че ст. полицай В.А. на 26.07.2021г., около 11:33ч. в гр.К., ул.,,Д-рС.‘‘№2, в група „БДС‘‘ при РУ-К., установила, че жалбоподателя не е опазил от изгубване български личен документ- паспорт №359192330, изд. на 21.01.2008 г. от ОДМВР- Стара Загора.

В обстоятелствената част на издаденото НП е преповторено съдържанието на горепосочения АУАН. По този начин за санкционираното лице се създава неяснота за какво точно е ангажирана административната му отговорност.

На следващо място- в АУАН и НП е налице неяснота и по отношение на датата и мястото на извършване на нарушението, доколкото и 2 актосъставителя и наказващия орган са посочили единствено, че на 26.07.2021 г. около 11:33 ч. в гр. К., ул.,,Д-рС.‘‘№2, в група „БДС‘‘ при РУ-Казанлък компетентното длъжностно лице е установило, че жалбоподателя Д. не е опазил от изгубване български личен документ-паспорт №359192330, изд. на 21.01.2008 г. от ОДМВР- Стара Загора. Вярно е, че на актосъставителя не следва да се вменява задължение да установява кога е изгубен паспорта, ако жалбоподателя сам не е посочил това, но по този начин не става ясно по какъв начин наказващия орган е извършил преценката, че всъщност паспорта е изгубен на 26.07.2021 г. и то в сградата на сектор БДС при РУ-Казанлък.

Представено по този начин излиза, че нарушението е извършено от жалбоподателя непосредствено преди констатираното му от актосъставителя в издадения АУАН, което звучи житейски нелогично. Посочването на коректната дата или времеви период/в случаите, в които не може да бъде установена с категоричност конкретна дата/ на извършване на нарушението от една страна е съществен елемент от състава на изпълнителното деяние и като такъв следва да бъде установен по безспорен начин по делото, а от друга страна служи за преценка дали не са изтекли давностните срокове за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.

Също така, от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на жалбоподателя К. Г. Д. е издаден паспорт №359192330 на 21.01.2008 год. и валидност до 21.01.2013 год. Съгласно § 1, т.1 от допълнителните разпоредби на ЗБЛД документ за самоличност е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. Според чл.13, ал.1- ал.3 от ЗБЛД на българските граждани се издават следните документи за самоличност: лична карта; паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност; свидетелство за управление на моторно превозно средство; временна карта за самоличност, заместваща личната карта на български граждани, спрямо които е постановено отнемане на документите за самоличност на основание чл.68, ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс и документи, заместващи паспорта: временен паспорт; служебен открит лист за преминаване на границата и временен паспорт за окончателно напускане на Република България.

Посочените неясноти, както по отношение на описанието на изпълнителното деяние и обстоятелствата, при които е извършено, така и досежно датата на извършване на нарушението, сериозно накърняват правото на защита на санкционираното лице, което е било затруднено да разбере в какво точно деяние е обвинено, че е извършило.

Освен това и в акта, и в НП липсва посочване и на доказателствата, на които актосъставителя и наказващия орган се позовават. Липсата на точно и ясно описание на нарушението поставя и съда в невъзможност да осъществи контрол за материално-правна законосъобразност.

Така допуснатите процесуални нарушения обуславят незаконосъобразност на атакуваното НП, което пък влече след себе си и необходимостта от неговата отмяна.

Относно искането за присъждане на разноски от страна на 3 пълномощника на жалбоподателя съдът намира, че същото е своевременно направено, а именно- в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право на такива разноски, предвид изхода на делото, а именно- отмяна на НП по изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева жалбоподателя К. Г. Д. е заплатил в брой. При това положение ОДМВР-Стара Загора, чието структурно звено е Районно управление-К., следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Както се посочи РУ-Казанлък е структурирано към ОДМВР- Стара Загора, съгласно чл.42, ал.2 от ЗМВР и не е самостоятелно ЮЛ, разполагащо със собствен бюджет. Затова и с оглед разпоредбата на чл.37, ал.2 от ЗМВР следва разноските, сторени от жалбоподателя да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Стара Загора, която има статута на ЮЛ.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на АНО за прекомерност на адвокатското възражение, тъй като исканата и заплатена на пълномощника сума е в размер на 400 лева, което е в рамките на минимално установения в чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер. При това положение възможността за коригирането на поисканата сума чрез нейното намаляване е изключена.

С оглед изхода на делото неоснователно се явява искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и като такова не следва да бъде уважавано.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №284a-3451, издадено на 09.08.2021 г. от началник РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора, с което на К. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. М., община П..., ул.,,Ц......., за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, на основание чл.53,ал.1 от ЗАНН и чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание- глоба в размер на 30 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Стара Загора да заплати на К. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. М., община П..., ул.,,Ц......., сума в размер на 400 лв.

(четиристотин лева), представляваща направени от последния в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

4

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5