Решение № 113 от 30.06.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Бяла, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20264510200174 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Т. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В., ул."Ц.С." № .., против Наказателно постановление № 26-0247-000035 от 17.04.2026г., издадено от Началник група в РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна и присъждане на разноските в производството.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител. В съпроводителното писмо, АНО е изразил становище за неоснователност на жалбата.

РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.02.2026г., полицейските служители – Ж. А. Ж. и П. П. И., изпълнявали служебните си задължения в автонаряд съгласно утвърден график, като около 10:20ч. в с.В, ул.“К. Б. .“ № . в посока гр.Р., спрели за извършване на проверка лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № ...., управляван и собственост на жалбоподателя. След направена справка с РСОД се установило, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация от 24.09.2025г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. На водача бил съставен АУАН серия GA, № 3720607 за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, който последният 1 подписал без възражения. След това му било снето обяснение, в което същият посочил, че не бил уведомяван от органите на КАТ и застрахователя, че полицата е изтекла. В законоустановения срок не са постъпвали допълнителни писмени възражения срещу съставения АУАН. На 09.02.2026г. била издадена ЗППАМ № 26-0247-000017 за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з“, подбуква „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, връчена на 11.02.2026г.

Била образувана преписка с рег.№ 247р-1418/11.02.2026г., като в хода на проверката било изпратено запитване до Сектор „Пътна полиция“ относно прекратяване регистрация на процесното МПС. От получения отговор се установило, че регистрацията на МПС е била служебно прекратена на 24.09.2025г. в 05:41ч., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционния фонд без валидна застраховка „ГО“, а на 09.02.2026г. в 23:00ч. регистрацията била служебно възстановена. В писмото било посочено също, че от 07.09.2025г. Сектор „Пътна полиция“ няма задължение да уведомява собствениците за служебното прекратяване на регистрацията.

С мотивирана резолюция № 26-0247-М000006 от 24.02.2026г., административнонаказателното производство било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, като материалите по образуваната преписка с рег.№ 247р-1418/11.02.2026г. били изпратени в Районна прокуратура – Русе. С Постановление от 27.03.2026г. по пр.пр. № 1299/2026г., наблюдаващия прокурор постановил отказ от образуване на досъдебно наказателно производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като материалите по преписката били изпратени на Началника на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе за преценка реализиране на административнонаказателна отговорност.

На 17.04.2026г., Началник група в РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, издал оспореното наказателно постановление, връчено лично на жалбоподателя на 21.04.2026г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

При извършената служебна проверка съдът намира, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Деянието, за което е ангажирана отговорността на нарушителя е субективно несъставомерно, както е възприето и в постановлението на наблюдаващия прокурор, постановил отказ от образувано на наказателно производство.

Действително, с изменението на закона с ДВ бр.64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г., е отпаднал текстът за уведомяване на собственика на пътното превозно средство за служебно прекратяване на регистрацията въз основа на получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането. Въпреки че в същото време, съобразно действащата разпоредба на чл.18б, ал.2 вр. ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., за служебно прекратена регистрацията на ПС по чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд, се уведомява собственикът на ПС, 2 посочен в регистъра. Както се приема в Решение № 1357 от 13.05.2026 г. на АдмС - Русе по адм. д. № 290/2026 г. „Така отпадането на задължението за уведомяване в текста на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, не дерогира съществуващото такова по приложимия ред на чл. 18б ал. 2 от Наредбата, и който няма да бъде прилаган само в случаите по чл. 15, ал. 3 от ЗНА.“. Настоящият състав счита, че в случая не е налице противоречието, визирано в нормата на чл.15, ал.3 от ЗНА, тъй като разпоредбата на чл.143, ал.10 от закона в сегашната редакция, не предвижда никакъв ред за уведомяване, който да противоречи на уредения с подзаконов нормативен акт и приложим съобразно същата разпоредба.

В мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк. дело № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и ВАС се приема, че „Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация.“.

Следователно, за да е налице нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, водачът следва да е наясно с всички елементи от фактическия състав на нарушението и в този смисъл да узнал за прекратената регистрация на ПС, което управлява. Така в мотивите на цитираното постановление се приема още, че „Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.“. Именно поради това, съдът счита, че дори при сегашната редакция на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, не може да се ангажира административнонаказателната отговорност на водача без да е доказано, че същият е узнал за служебно прекратената регистрация.

Нещо повече, задължение за уведомяване, съгласно чл.574, ал.10 от КЗ, има Информационния център на Гаранционния фонд, който „уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.“. Според чл.574, ал.11, изр. второ от КЗ, „Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, 3

Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.“. Нито в КЗ, нито в ЗДвП обаче е предвиден срок, в който след уведомяването се прекратява служебно регистрацията, както е например в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, респективно в предвидения ред на 18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Дори да се приеме, че собственика на ПС, като не представи доказателства за сключен застрахователен договор и изтичане на 14-дневния срок, би бил наясно единствено, че ще бъдат уведомени органите на „Пътна полиция“, но няма как да узнае в какъв срок ще настъпи служебното прекратяване на регистрацията, за да се приеме, че е наясно с този факт. Тоест, служебното прекратяване не настъпва по силата на законова норма и след изтичане на определен срок във връзка с неизпълнение на негово задължение.

Именно поради това, за да се ангажира отговорността на водача, същият следва да е узнал за настъпилото служебно прекратяване на регистрацията, като бъде уведомен по предвидения в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. ред.

Предвид гореизложеното е приложимо и в сегашната редакция на нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, даденото с цитираното тълкувателно постановление разрешение, че „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“ По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

На основание чл.63, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя се следват разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, което съгласно представения договор възлиза на сумата 350 евро. В писмено становище до съда е релевирано възражение за прекомерност на възнаграждението, което съдът намира за неоснователно, предвид това, че освен наказанието глоба, е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. Съобразявайки разпоредбите на чл.18, ал.2 и ал.4 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, съдът намира, че възнаграждението не е прекомерно и следва да бъде присъдено в пълен размер.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0247-000035 от 17.04.2026г., издадено от Началник група в РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на Г. Т. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В., ул."Ц.С." № .., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Русе, бул.“Скобелев“ № 49 да заплати на Г. Т. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В., ул."Ц.С." № .., сумата 350 евро – разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.