Решение № 135 от 23.09.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. К., 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Васка Д. Халачева

Петър Д. Дамянов като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20265100500218 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е с правно основание чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК и е образувано по жалба, депозирана чрез процесуален представител от длъжника- съделител по изп.д. № 6/2026 г. Н. Г. К., насочена против отказа на ЧСИ с рег.№ *** на КЧСИ Х.П., обективиран в писмо с изх.№ 12044/14.07.2026 г. да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя.

В жалбата се изтъква, че така търсеното възнаграждение в размер на 4000 евро е прекомерно завишено предвид характера на делото и неговата сложност, и че е определено в противоречие с чл.78, ал.5 от ГПК и разрез с чл.10 от Наредба №1, регламентираща възнагражденията за защита по изпълнително дело. Твърди се също, че в резултат на това неправилно са определени и таксите по ТТРЗЧСИ. Твърди се и, че към датата на образуване на изпълнителното дело-14.01.2026 г. действала Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение от 2004 г., според която минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело към момента на образуването му следвало да бъде в размер на 200 лв./102.26 евро/ по чл. 10,т.1 и процесуалното представителство, 1 защита и съдействие на страната в размер на 350 лева /178.96 евро/ по чл.10, т.4 от Наредбата. По изпълнителното дело не били извършвани допълнителни действия с цел удовлетворяване на вземане, което да води до допълнително увеличаване размера на адвокатското възнаграждение по чл.10 и сл. от Наредбата, поради което възнаграждението следвало да бъде в размер на 281.22 евро.

Жалбодателят моли да постановено определение, с което да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение по изп.д. № 6/26г. по описа на ЧСИ с peг. № *** на КЧСИ с район на действие КОС към минималния размер, предвиден в чл.10, т.1 и т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъдат намалени съобразно това определените такси по ТТЗЧСИ. Алтернативно, жалбодателят моли, ако съдът прецени, че възнаграждение не се дължи, същото да бъде отменено.

Претендира се присъждане на разноските за водене на настоящото производство.

Ответникът по жалбата – взискателят Г. К. К., не е подал писмено възражение.

Съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ с peг. № *** на КЧСИ, съгласно които сезиращата съда жалба се явява неоснователна.

Въззивният съд, като обсъди направените оплаквания и възражения, и като прецени приложените по изпълнително дело № 6/2026 г. по описа на ЧСИ с peг. № *** на КЧСИ писмени доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 6/2026 г. е образувано по депозирана чрез процесуален представител от взискателя Г. К. К. молба с вх.№ 261/13.01.2026 г., ведно с приложени към нея два изпълнителни титула- Изпълнителен лист от 22.12.2025 г. и Изпълнителен лист от 23.12.2025 г., издадени по гр.д. № 1828/2019 г. по описа на Районен съд – К., адвокатско пълномощно за образуване и водене на изп.дело, ведно с фактура за извършено плащане на адв. възнаграждение от 12.01.2026 г. в размер на 4 090.34 евро.

Изпълнителното дело е образувано срещу длъжника- съделител, жалбодател в това съдебно производство, Н. Г. К. и е с предмет изнасяне на публична продан на допуснат до делба при изрично посочени квоти на страните, недвижим имот с иден.№ 40******** по КККР на гр. К. -3/4 ид. части за 2 взискателя К. и 1/4 ид.ч. за съделителя-длъжник К., както и с предмет удовлетворяване на парични вземания за разноски в делбеното производство в размер на 2 500 лв.- за втората фаза на процеса, в размер на 3 200 лв. –за въззивната инстанция и 4 300 лв. за касационното производство по делото.

Със сезиращата ЧСИ молба са направени искания за предприемане на принудителни действия по изнасяне на имота на публична продан, за назначаване на експертиза за определяне на оценката му и за удовлетворяване на паричните вземания за разноски чрез налагане на запор върху банковите сметки и върху трудовото възнаграждение на длъжника, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника и запор върху негови движими вещи.

С Разпореждане от 13.01.2026 г., ЧСИ е образувал изпълнителното дело, като приел за дължими и направените от взискателя в производството разноски за адвокатско възнаграждение от 4 090.34 евро и 55.30 евро авансови такси по ТТРЗЧС.

На 22.06.2026 г. по изпълнителното дело е връчена на длъжника К. Покана за доброволно изпълнение, съдържаща съобщение за размера на паричното задължение от 5 112.92 евро- неолихвяема сума, 4 090.34 евро-допълнителни разноски, 173.90 евро –разноски по изп.д. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с ДДС, в размер на 797.62 евро в полза на ЧСИ.

На 02.07.2026 г./вх.№ 7592/ е депозирано от длъжника К. възражение, с което е поискано от ЧСИ да намали размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, както и да намали съобразно това определените такси по ТТРЗЧСИ.

С обжалвания в настоящото съдебно производство отказ, обективиран в Протокол от 14.07.2026 г., ЧСИ е оставил без уважение направеното от длъжника К. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. Изложени са мотиви, че търсеният адвокатски хонорар е съобразен с разпоредбите на чл.10 от действащата Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с основанието и размера на задължението, което следва да бъде събрано по образуваното изпълнително дело, както и с действителната фактическа и правна сложност на делото. От материалите по делото се установило, че изпълнителното производство е образувано въз основа на два отделни 3 изпълнителни листа с разнородно съдържание - един за предприемане на принудително изпълнение чрез извършване на публична продан, и втори за събиране на парични вземания, като наличието на тези хипотези с различен характер обуславяло повишена сложност на изпълнителния процес, както от правна, така и от фактическа страна, изискваща извършването на съгласувани и специфични изпълнителни действия. Отказът е връчен на длъжника на 17.07.2026 г.

Стоящата в основата на настоящото въззивно производство жалба с вх.№ 8555/30.07.2026 г. по регистъра на ЧСИ с peг. № *** на КЧСИ, като подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, се явява допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва акта за разноските. А съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.2 на ТР №3/10.07.2017 г., постановено по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване от длъжника по посочения правен ред подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размер на задължение за заплащане на разноски по изпълнението, поради което допустимо в производството се явява и възражението на длъжника срещу ПДИ. Съгласно пък разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния казус.

Взискателят е упражнил правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за заплатеното от него адвокатско възнаграждение въз основа на приложени пълномощно за учредена в полза на адвокат А. М., като управител на „Еднолично адвокатско дружество М.“ представителна власт за процесуално представителство по конкретното изпълнително дело. От прочита на приложената по делото фактура, отразяваща извършено плащане на определения адвокатски хонорар, се установява, че такива разноски действително са направени от взискателя, доколкото с оглед съдържащото се в нея отбелязване за извършено плащане в брой, фактурата удостоверява заплащането на уговорения хонорар, съгласно т.1 на ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В съответствие с посочената по-горе норма съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника 4 заявените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 090.34 евро, констатирайки правилно учредената представителна власт на процесуалния представител на взискателя за образуване и водене на изпълнителното дело.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, която определено намира приложение и в изпълнителния процес, с оглед систематичното й място в общите правила на ГПК относно отговорността за разноски, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение с оглед неговата прекомерност, което и длъжникът в казуса е направил. Така депозираното възражение за прекомерност на разноските е насочено срещу вмененото му задължение за заплащане на адвокатското възнаграждение на взискателя в размер на 4090.34 евро, с искане същото бъде намалено до размера на сумата от 200 лв.(102.26 евро) -по чл.10, т.1 и 350 лв.

(178.96 евро) – по чл.10,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, каквото е правилното название на същата във действащия й вариант към ДВ бр.14/2025 г., т.е. много преди образуване на изпълнителното производство от 13.01.2026 г.

При преценка на релевираното от длъжника възражение, разноските за адвокатско възнаграждение, съгласно разбирането на настоящия състав, могат да бъдат намалени, съобразно чл. 36, ал. 2 и ал.3 от ЗАдв., в действащия й към настоящия момент вариант, доколкото вариантът преди приетото изменение с ДВ бр.17/2026 г., не съответстваше на постулатите на задължителното Решение на СЕС по дело С-438/2022 г. Т.е., при настоящата съдебна преценка следва като ориентир да бъде взета предвид отправната норма на чл.10, т.1, т.2 и т.3 от Наредбата, с последно изменение към ДВ бр.14/2025 г., като този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия, като при неговото определяне следва да се държи сметка и за фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

В настоящия казус, при така развилото се образувано изпълнително производство, съблюдавайки посочените в чл.10, т.1, т.2 и т.3, във вр. чл. 7, ал.

5

2, т.3 и т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа като ориентир суми, се следва по т.1 на чл.10 – за образуване на изпълнителното производство- 200 лв.(102.26 евро), по т.2. на чл.10, във вр. с чл.7, ал.2, т.3 - за предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 650 лв.= 332.34 евро и по т.3 на чл.10, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 –за изпълнителни действия по отношение на недвижим имот (в казуса публична продан с първоначална цена на имота от 31 355.03 евро) – 2 776.44 лв. =1 419.57 евро, или в общ размер от 3 626.44 лв.= 1 854.17 евро.

При съблюдаване пък на посочените по –горе критерии, в частност фактическата и правна сложност на казуса, които определено с оглед необходимостта от извършване на различни по своя характер принудителни действия за удовлетворяване на различни интереси на взискателя, т.е. освен удовлетворяване на паричните му вземания от длъжника, е необходимо и извършване на публична продан на допуснатия до делба съсобствен недвижим имот, и които интереси сами по себе си предполагат по-висока степен на активност, ангажираност и продължителност на изпълнителния процес, очертават и завишена правна и фактическа стойност на казуса. Тази преценка води и до необходимост от определяне на по-висок размер от ориентировъчно базисния, изчислен в предходния абзац. В този аспект съдът съобрази, че в изпълнителното производство са предприети не само действие по образуването му, но и действия по процесуално представителство и съдействие на взискателя – активни действия на процесуалния представител по цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, искания за налагане на запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, искания за налагане на възбрана върху недвижим имот и запор върху движими вещи на длъжника, за насрочване и извършване на опис, извършване на оценка на изнесения на публична продан имот и срещу която оценка взискателят се е възползвал от правото си да я оспори и да иска спиране на публичната продан и извършване на нова оценка за негова сметка с посочване на вещо лице/протокол от 10.08.2026 г./.